Постинг
05.08.2018 15:33 -
ТРАПЕЗА В ПУСТИНЯТА - 5 август
„А тези знаци са написани да повярваме, че Исус е Помазаника, Божият син и като вярваме да имаме живот в Неговото име.“ (Йоан 20:31)
Веднъж провеждах евангелизационни събрания в един колеж в Южен Китай. Оказа се, че един мой бивш съученик работи там, като професор по психология. Още преди започването на евангелизацията аз отидох при него и му говорих за Исуса. Известно време той ме слушаше учтиво, но след това с усмивка ми каза: „Аз дори не вярвам, че има Бог.“ Когато на другия ден, към края на събранието, поканих всички спасени да се изправят и да засвидетелстват с това вярата си. За моя голяма изненада, първият, който стана беше същият този професор. По-късно отидох при него и го попитах: „Как стана това?“ „Когато ти си отиде - ми отговори той - взех Библията, която ми остави. Направи ми впчатление, че в първата глава на Евангелието от Йоан, често се употребяват изразите: „На другия ден, предишвия ден, през следващите дни“ ... и си казах: „Този човек знае за какво говори. Той сам е преживял всичко това. Написаното прилича на дневник. Ами ако има Бог? Тогава би било глупаво от моя страна да не вярвам в Него.“ Ти ми беше казал, че мога да се моля на Бога дори и тогава, когато се съмнявам в Неговото съществуване. Коленичих и се помолих. Сам не знаех какво да очаквам. Но докато се молех внезапно разбрах, че има Бог. Как стана това - не мога да кажа. Просто вече знаех, че Той съществува. Тогава отново си спомних думите на Йоан, който беше свидетел на тези събития. След като има Бог, аз се помолих, не е възможно Исус да не е Негов Син! И така бях спасен!“
Веднъж провеждах евангелизационни събрания в един колеж в Южен Китай. Оказа се, че един мой бивш съученик работи там, като професор по психология. Още преди започването на евангелизацията аз отидох при него и му говорих за Исуса. Известно време той ме слушаше учтиво, но след това с усмивка ми каза: „Аз дори не вярвам, че има Бог.“ Когато на другия ден, към края на събранието, поканих всички спасени да се изправят и да засвидетелстват с това вярата си. За моя голяма изненада, първият, който стана беше същият този професор. По-късно отидох при него и го попитах: „Как стана това?“ „Когато ти си отиде - ми отговори той - взех Библията, която ми остави. Направи ми впчатление, че в първата глава на Евангелието от Йоан, често се употребяват изразите: „На другия ден, предишвия ден, през следващите дни“ ... и си казах: „Този човек знае за какво говори. Той сам е преживял всичко това. Написаното прилича на дневник. Ами ако има Бог? Тогава би било глупаво от моя страна да не вярвам в Него.“ Ти ми беше казал, че мога да се моля на Бога дори и тогава, когато се съмнявам в Неговото съществуване. Коленичих и се помолих. Сам не знаех какво да очаквам. Но докато се молех внезапно разбрах, че има Бог. Как стана това - не мога да кажа. Просто вече знаех, че Той съществува. Тогава отново си спомних думите на Йоан, който беше свидетел на тези събития. След като има Бог, аз се помолих, не е възможно Исус да не е Негов Син! И така бях спасен!“
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Когато бях софиянец или спомени от София...
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
Когато бях софиянец или спомени от София...
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
Няма коментари