Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2010 21:02 - ЗАД КУЛИСИТЕ НА "АНГЛИЙСКИЯТ СЪСЕД"
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2148 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.08.2010 21:05


 

 

Зад кулисите на „Английският съсед”

 репортаж за вестник "КЛАСА"
 Иван Върбанов

 

11ч. Село Негушево (на около 30 км от София)

 

Пристигам  в селото, за да се срещна с английския актьор  Джоунс Лесли Грантъм. Той е в България по покана на БНТ, за да се снима в най-новата филмова продукция у нас -  сериалът„Английският съсед”.  Преди да намеря района на кметството, където в близост трябва да е шатрата на продукцията, минавам  покрай снимачната площадка на шосето, където виждам актьорите Николай Урумов (кметът) и Кръстьо Лафазанов (Щърбанов) и крана с камерата под ръководството на режисьора Дочо Боджаков, който поставя сцената. Пътят е отцепен от полиция, а  аз не спирам, за да не прекъсвам процеса и работата на терен, пък и знам, че английската звезда ме очаква в лагера на продукцията и трябва да съм точен. Паркирам и Лесли изкача срещу мен - слаб, висок, облечен със сив гащеризон. Навън е 28 градуса. Запознаваме се и сядаме под сянката, на една от шатрите , за да поговорим. Изключително непосредствен, директен и непретенциозен, започва да разказва, още преди да съм задал първият си въпрос. -В момента се уча да карам български трактор, напредвам бързо, защото имам добри учители, както и с българския и  всичко ще бъде ОК – пали цигара и продължава. - Харесвам вече вашето хубава вино „Картаген”, но пък и  ще се науча да пия фалшиво уиски тук в България. Преди седмици бях на турне в Англия, когато се свързаха с мен и отправиха покана към мен за България. Това само по себе си нямаше да е достатъчно за да взема решение , ако сценария не е добър. Когато го прочетох , бях обзет от нетърпението да започна работа по него и аз приех с огромно удоволствие.  Пристигнах тук и се изненадах от гостоприемството на всички. - За Лесли Грантъм зная , че е актьор от 29 години, и имал  само 5месеца през които не е работил. Телевизията го отвлича и  го прави известен в Англия, защото изиграва блестящо  един от най- отблъскващите персонажи роли в сапунен сериал- ролята на Мръсния - Den Watts. Можем да го сравним с английския вариант на JR Ung от Далас, сериалът се казва "EastEnders" и там той играе шеф на кръчма. Идва момента, когато  напуска сапунките и играе в различни тв продукции, продуцира, и е единствения мъж убиван два пъти в един и същ сериал . Издава своята биография в която разказва и за това, че е бил осъден за убийството на немски таксиметров шофьор и излежава 10 годишна присъда, но пред мен  не скрива радостта си , че книгата се приема добре. Пише успешна колонка във вестник, посветена на виното и през последните пет години играе предимно на театрална сцена. В желанието си да преоткрие още нещо за актьорството  пристига в тази непозната за него страна. Казва, че иска да е верен на сценария, на книгата и на продуцентите на филма (б.а. Пенко Русев).  -Актьорството е една от най-трудните и лесни работи на света. До този момент не съм работил много по сериала. Сигурен съм, че ще се забавляваме тук по време на работата.  Трябва да направим ансамблова игра и от информацията, която потърсих зная, че ми партнират известни актьори от вашата страна. Когато учих в училището по драма стоях от 6 сутринта до 10 вечерта. Разбрах, че актьорството е да влезеш през вратата, да погледнеш зрителя в очите и да бъдеш истински. -Прекъсват ни, защото Лесли трябва да заснеме епизод .  

 

В това време от съседната каравана излизат Татяна Лолова и Иван Панев. Пресрещам ги и заговарям за продукцията и болезнената тема за реформата с грижа за бъдещето на българския театър.

     -Чувствам се добре и щастлива за това, че играя в този филм – казва Лолова и уточнява, че не иска да коментира друго. Питам  обаче за това, какво ще остане утре и как ще оцелява българския театър?
   – Това не е ясно- включва се в разговорът Иван Панев. – Изглежда отстрани, че дори на хората, които инициират реформите не им е ясно. Искам да разбера, какво добро ще донесе тази промяна за всички нас? Мъглявината на тази реформа обаче я обрича според мен! – казва актьорът. Искам да чуя позицията им и за това настоявам да продължим.
   – Въпросът е до колко  изразяването на позиции ще доведат до резултат? – споделя Панев. – Чуваемостта е много малка, защото реформата се прави на ниско ниво. Никой не мисли за последствията за театъра за хората, за новото поколение след 10 години. Това остава нерешено, без посока...
    Питам за това,  дали ще има потенциал духът на актьорите да преведат театърът през трудните днешни времена, за да съхранят направеното от Сарафов  през днешните творци и да има ца българският театър утре.
   – Имало е талантливи преди, има и сега прекрасни актьори – проговаря отново Лолова със светлина в очите. - Изкуство се прави с пари, а хубаво изкуство с много пари. Театърът ще го има дори когато останат двама души – единият ще играе, другият ще го гледа. Театърът е вътре в нас, като желание и порив, но и вътре в тези които гледат. Живият театър не бива да загине! 
   – Непрекъснато се говори за цифри, а се пропуска това, че възвращаемостта в изкуството не е в парични знаци, а е чрез духа на нацията, което се вижда в годините и това не се мери с пари. Когато казваме, че днес няма пари заради липсата на възвращаемост, това не е правилна и далновидна теза. Субсидирането на изкуството облагородява всички хора и помага за израстването на хората - казва Иван Панев.
    -Искам да цитирам Волтер – казва Лолова, с уговорката, че великият Волтер е бил заядлива личност.  - И все пак ,  театърът е необходимото излишно нещо! Без това не може! – категорична е тя. 

    Интересно ми е какво ще посъветват младите, които са верни на театъра и как ще им дадат кураж  за да не се отказват?
   – Кураж! – казват и двамата в един глас.
  – Имаме нужда от мотивация – продължава Иван Панев – ако ние знаем към кое добро отиваме и къде е то, каква е визията, всички ще издържим!
   - От древността е имало меценати, които са давали пари на големи творци - отново с грейнала усмивка се включва голямата българска актриса. – Аз съм за това, да има български меценати, хора - които могат със своя труд да изкарват пари, на които да им се разрешава да ги влагат, така че да се подпомага изкуството. Знам, че е трудно днес да се намерят пари. Добрите актьори се изграждат само с работа. Трудно е днес, да бъдеш актьор и да живееш добре, трудно е и за тези, които остават на улицата. Те трябва да се хранят и да се обличат, нали? Да са живи и здрави младите актьори и да имат и друга професия, с която да се хранят от нея! Тогава нека правят изкуство с радост от това, че са надарени от Бог за изкуство. Нас никой не ни учи за това, че ние трябва да имаме и други професии – видимо развълнувана признава великата Лова.
    Иван Панев добавя:
   – Трябва да има натрупване и грижа! Пожелавам на колегите относително спокойствие и да може да има добри мениджъри и ръководители, които милеят за българската култура и да мислят за това как българската култура да оцелее и да осигури условията за това.

 

     Така завършва този разговор, притиснати от снимачния график, актьорите тръгват към караваната на гримьора за да се подготвят за своите сцени.

 

    Намирам и сценаристът Михаил Вешим, за да го разбера кое е първото – сценарият или романът?
    -  Първо възникна сценарият – признава той. - Понеже нещата се забавиха с телевизията , седнах и написах романът по сценария. Няколко пъти преправяхме сценария с Дочо Боджаков, като добавихме сцени и нови герои. Всичко е уточнено, а  аз не пиша нови сцени  на терен. Предварително има режисьорски план.  Що се касае  до диалога, то актьорите имат свободата да привнасят удобство за езика реплики. Времето също наложи актуализация на сценария. Любопитно е ,че има един паметник, който играе важна роля. Него го няма в книгата. ... този паметник прохожда по някое време – смее се Вешим  и добавя ,че зрителите ще видят много визуални  изненади.  
    - Какъв е жанра на филмът ? - питам накрая сценариста.
   - Комедия на характерите . Това ще е 8 сериен тв филм, далеч от ситуационната  комедия- уточнява Михаил Вешим.

 

   Приготвям се да тръгвам, но Лесли ме вижда и ми махва да се приближа.

    -Чух, че говорите за бъдещето на българския театър. Исках да ти кажа нещо важно. Без театър няма култура, без култура няма държава. Много е лесно за политиците, когато има криза или депресия да пестят пари, като се отървават от хора и институти. Театрите не могат да живеят от само себе си, без да имат субсидия. Ако има само комерсиални продукти в театъра, които се движат по повърхността, ако няма субсидиране, никога в Англия нямаше да има Шекспир или Оскар Уайлд. Най-страшното е масовата култура, защото много по-лесно е хората да бъдат пред телевизорите си, без да мислят. 80% от английските актьори са без работа. 1 % от известните, печелят много пари. У нас  в Англия се появяват малки театри, където да играят те, дори в супермаркетите, бензиностанции и на най- необичайни места, правят се съвсем модерни версии на класически заглавия като например изцяло мъжка версия на „Много шум за всичко ” и т.н.... Има и трупи, които се финансират дори от европейски програми. Креативността е важна. Трябва да се търсят начините за финансиране. Но е важен и шансът . Дано много от театрите Ви не се превърнат в бинго зали или магазини за килими. Търсете пари за да запазите театрите си! - поглежда ме втренчено и запалва цигара.

 

    Асистент- режисьорът каточе ни сепва от застиналостта на  момента и въздействието на думите , които се опитвам да запомня. Чувам  метален глас  от  мегафон,   който приканва  всички да се съберат. В това време , съвсем наблизо изсвистяват спирачки и спира кола, от която слиза Ирен Кривошиева.  Бърза и минавайки покрай мен, ме поздравява на английски. Усмихвам се и след като и казвам, че съм журналист, успявам да и задам единствено въпросът 
    – Как намирате ситуацията в България, вече като американка? -
   -  Разбрах колко много съм изпуснала и колко много неща не зная. – казва тя , излъчвайки много чар и обаяние  - Идвам много често в България, но идвам като чужденец. Онова, което прави Бойко Илиев е пример за това, как трябва да се работи. Театър „Диалог”, който имаше наскоро юбилей  е пример за успешен мениджмънт. Тук трябва да се разбере,  че артистът не е постоянен работник, няма в света  професия артист. Беше едно време, когато имаше назначения в театрите... Въпреки, че бе позната практиката, актьор да изиграе  само 10 представления , а през останалото време да си получава заплатата. Не казвам, че трябва да се игнорира миналото. Но е важно да се разбере, че статукво за професията актьор е нещо немислимо. Трябва да се промени мисленето на всички.  Институциите трябва да се управляват като частните фирми. Да се направи кабаре в театъра , изложба, или дори търговска инициатива  , това е част от начина добрия мениджър да осигурява пари за театъра.  Актьорството е свободна професия, но смятам, че първо трябва да си осигурен, за да имаш възможността да работиш и като актьор.

 

    Помощник-режисьорът вече нервно прави някакви знаци във въздуха към нас, обръщаме се  и двамата с Ирен Кривошиева и  разбираме, че  екипа  се е скупчил, за да  започне разстановката за следващата сцена по график. Казвам и едно "На добър час" вместо довиждане! Тя ми махва, а аз се  обръщам  за да запечатам в съзнанието преди да тръгна обратно за София един кадър, който да събира преживяното и чутото в едно. 

  image"Важното е , че ги има – българското кино,  театър! А заради силата на  българския дух съм  сигурен, че ще ги има и утре! "


© Ив. Върбанов, 31.юли.2010

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 2529661
Постинги: 965
Коментари: 364
Гласове: 673
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031