Светът на Живота или Изкуството?

Иван Върбанов

„Животът, често имитира изкуството“, казва Оскар Уайлд. Смятам, че е много важно животът ни днес да не се вмирисва на шпек, кебапчета и гюбеци. А той, животът ни днес, до такава степен вече е  коктейл от шкембе, боза и кисело зеле, че не ни остава нищо друго, освен да привнесем красотата, креативността и неограничените хоризонти на изкуството, на артистите, на творците,  виждащи в световете на невидимите измерения.

Хубаво е да срещнеш нови хора, които аз вече наричам НОВИТЕ МЕЧТАТЕЛИ, на които не им пука от казана, от Апокалипсиса, от държавата Абсурдистан…., които са обсебени от дързостта да играят любимата си игра. Е, в случая, това е да правят кино. Българско! И така, ето Ви една нова проекция на Красиви изключение в държавата Абсурдистан. Има ги НОВИТЕ МЕЧТАТЕЛИ, те съществуват!

Какво Ви се гледа повече? Зрелищата - разигравани всекидневно от политици, страсти, интереси, глобални икономически зависимости, предопределености и обвързаности, цинизъм, унижения или Театърът на новите артисти - МЕЧТАТЕЛИ? Че кой създава днес нещо? Било то в икономически, или в духовен аспект? Всички се занимават предимно с търговия – на влияния,  ценности,  постове,  истини,   лъжи, подмяна, лицемерие и всякакъв вид и род низки страсти.

Единство, творчество, красота!
Чрез създаването на новите арт-реалности си припомняме:  Кои сме ние? Какви сме били? Какви са ценностите, които сме скрили от себе си и от които бягаме старателно, защото така правят и другите?!

В това е силата на феномена - "Животът да имитира изкуството", като така той ни припомня и ни връща СВЕТЛИНАТА и ИСТИНАТА в житейските реалности. 

Днес, когато границите между реалии и холограми са размити до степен, че често изпадаме в безвремие, кой би могъл да каже кой е индукторът на Първия свят и кой е огледалният?

Безрезервно подкрепям и гласувам ЗА необятността на безграничния свят на изкуството. И предпочитам да живея, да се наслаждавам, да го съпреживявам, да се потапям в неочакваните сюжети, да следвам драматургията на вселенския гений и ум, да искам да се раждам и умирам в цветната аура на крилете на искрящото съзидание.

Животът ни протича по сценарий, отразен от света на изкуството и проектиран отново в Огледалния свят на ограничената триизмерна реалност, определян често като "по действителен случай".

Трудно за мнозина е да дочакат финалните надписи особено, ако гледат филма с гръб към екрана.

Къде е равновесието между мечтите, живота и илюзиите?

Във вярата и устрема да ги създадеш и преживееш.