2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2018 22:32
© Иван Върбанов | София, 16.02.2018 г.
Попаднете ли в болница ще Ви е необходима реална и спешна помощ! Защо? Оказва се, че лекуването става само на хартия. Заради клиничните пътеки и финансирането от Националната здравно-осигурителна каса. Преживяваме го лично. Днес и сега.
Попаднахме в Клиниката по неврология. По съвет на специалист, който ни увери, че ще бъдат направени най-прецизните и разнообразни изследвания, за да бъде диагностицирано заболяване. Очакването ни бе да бъде направено всичко, за да бъде установено в специализираната клиника по научно-изследователски път заболяването, което създава мощен дискомфорт и накърнява пълноценното съществуване на наш близък.
В страната на абсурдите е възомжно всичко.
Настаняването стана след дълго чакане, лутане за свободно легло. Накрая получихме възможност за настаняване в стая със ... 6 легла. Нещо като лазарет по време на руско-турската война. Но, днес! Чаршафите и одеялото доставихме лично, защото онези, които ни бяха предоставени бяха подходящи за войник в окоп по време на война или сражение. След това пък започна търсене на рядко лекарство, изписано по рецепта, което не откривахме в аптеките, та де наложи да бъде доставено от далеч.
Вечерта - криза с остро главоболие. Лечението - течен аналгин, като е предоставен инжекционен разтвор да бъде погълнат орално. Решението на дежурния лекар е съпроводено, естествено, от гълченето на "строга" сестра, която може би преди това е била надзирател.
Информация от лекуващия лекар нямаше, защото той не беше намерил време да проследи какви изследвания са направени и какво още е необходимо. А времето на престой вървеше. Прием - в четвъртък. Почти никакви изследвания в петък. После - събота и неделя. Остава само понеделник - шанс за частична изследователска дейност в посока на установяване на възможна диагноза. Вторник - изписване на пациента.
Ето Ви алгоритъмът по който се работи в една болница. Разказ от първо лице. Преживян.
Не разбирам как да постъпя?! След разговор с лежащо болни, те потвърдиха моите първоначални впечатления. Хората разказаха, че лежат, без някой да им обръща внимание. Визитациите сутрин се концентрират около темата за парите и пътеките. Пациентите споделят надеждата си, че някой ще ги лекува ефективно и че ще бъдат обгрижени или обект на повече внимание и лекарска заинтересованост. Казват, че няма на кого да се оплачат. Остават без надежда.
Тъжно и обезсърчително.
Та затова ли на всеки българин се удържат 8% здравни от трудовите възнаграждения - тежест, която се поема и от работника, и от работодателя. Къде отиват събраните пари? Нима системата работи толкова неефективно и само на хартия? А какво би станало, ако тези дейности се покриваха от застраховка?
Осъзнавам, че на документи всичко се изписва перфектно. Постъпил пациент, проведено лечение и изследвания (на хартия), претенции за финансиране от НЗОК. Реално, обаче, болницата не е направила никакви разходи - нито за консумативи, нито за лечение. Пациентът не е получил лечение. Касата привежда парите на болницата. А когато се яви "клиент" на търговското болнично дружество, който си заплаща по частен път космическите и непосилни суми за изследвания, то ... нали се сещате какво става ... те се правят от квотата на лекуваните на хартия пациенти. Само че болницата си прибира финансирането от НЗОК и таксите от частните клиенти. Печалбата е налице.
А кой мисли за здравето на хората? Кой предоставя лечение и болнична помощ?
Днес стана ясно, че НЗОК отново била недофинансирана и иска нови 140 млн. лв, защото имала дългове в размер на 270 млн. лв.
Даже се чудя, че дупката не е в размер на 1 милиард лева.
Какво да правя, за да осигуря лечение на близкия си човек ли?
Ще се боря.
Отново с вятърни мелници.
Явно, такава ми е орисията.
Трябва да воюваме, за да променяме към по-добро света около себе си.
Всеки ден, всеки един от нас, стъпка по стъпка.
За повече Светлина, Хармония, Любов, Справедливост, Доброта!
Мисията е възможна!
ПС/ Някой може ли да ми предостави телефона на д-р Хаус, за да оправи този хаос?