Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02 19:45 - КАКВА СЛЕДА ОСТАВА СЛЕД СМЪРТТА НИ?
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.02 12:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Иван Върбанов, София, 17.02.2018 г. |  Каква следа остава след смъртта ни? Кои са непреходните неща, смислените и стойностни занимания, които ще живеят и ще ги има след като си отидем от този свят? Които ще напомнят за нас? Които ще могат да бъдат развивани във времето, пренесени, които ще останат във вечността?  

Денят ми бе странен и дълъг. Започна с посещение на гробищата по повод кончината на съпруга на наша колежка. Човек, който цял живот е живял скромно и честно. "Накрая всички умират", отсече приятелка по време на опелото. Репликата й бе по повод разговора ни, наситен с множество въпроси: Защо са тези неистови интриги, кавги, конфликти в живота на хората? Защо е тази ненаситност за материални блага и богатства - коли, апартаменти, пари, кариера, известност, свръх амбиции? Защо, защо, защо? Накрая никой нищо няма да занесе на оня свят. Обратното - въпросът е какво ще остане от него на следващия ден. Какво ще остави след себе си?   Животът е изключително забързан и мисля си, че поговорката "Всяко чудо за три дни" май може да бъде адаптирана така - "Всяко чудо за един ден". Животът продължава със скоростта на светлината.

Остават сградите, книгите, филмите, построените болници, университети, написаните опери, създаденото и внедреното в живота на хората, научните открития, постиженията, каузите - развивани през десетилетията от поколенията ...  

Често след смъртта на някого като че остава кратък спомен и тъгата на близките и приятелите му. После, другият ден настъпва и животът продължава по старо му. И сякаш след време спомените отстъпват място на скандала или интригата на деня, на проблемите от ежедневието, на хаоса, на лошите новини или на свръх-мечтите и проектите, които занимават умовете ни. Сякаш времето отваря вратата на забравата.   Денят ми продължи с посещение в болницата, заради мой близък. Посланието бе за друг приоритет в живота ни - здравето и за това колко крехко и преходно е всичко. Как трябва да живеем днес, защото не знаем какво ни чака утре. Колко дълъг ще бъде пътят ни. И как не бива да планираме прекалено, защото неведоми са пътищата.  

Като че изпитанието ни тук, на Земята, е да можем да преминем през изпитанията и предизвикателствата спокойно, според нагласата и ценностната ни система, според знанията и морала, според съдържанието и качествата на нашето АЗ, на онова в което искаме да вярваме и следваме. И да оставим животът ни да се случва, спокойно, според Божиите планове, според съдбата, според онова, което ни е отредено или да се случи пътешествието за което се е записала душата ни в това прераждане.    

Често сами заставаме на пътя си и от напъване или притеснения. Сякаш пропити от страхове, притеснения  и  планове за бъдещето, препречваме нещата да се случват.    Животът е едно пътешествие, един филм, едно приключение. От нас зависи как ще го изживеем, как ще присъстваме и осмислим това пътуване. Честно, красиво, напрегнато, страхливо, гневно, открито, радостно с усмивка, преминавайки отвъд границите ...  

Но, най-важното е какво ще остане от нас след смъртта ни? В това е смисъла. Създаден театър, в който ще играят десетилетия трупи; или бизнес, който ще създава и ще осигурява прехраната на десетки семейства; стих или мелодия, които ще се помнят и слушат векове; картина, филм или пиеса, които ще бъдат аплодирани в десетки градове във времето от екзалтирана публика; научно откритие, което ще промени живота на хората ...   

А може да оставим след себе си избледняващи спомени, черно-бяла снимка или видео, запис или грамофонна плоча, портрет или едно завещание. 

Но, никога забрава, нали?

Защото, винаги остава в сърцата и умовете на хората - членовете на семейството или пък голям кръг от хора, любовта и примера, който сме дали; онова, което сме били; това, с което сме променили тези до нас или сме направили живота им по-добър и светъл; мъдростта на която сме начулии децата си.    

Има я следата. Винаги. Дори, когато сме си тръгнали внезапно. Защото добрината, топлината, сърдечността, съграденото - в отношенията, в духовното, в реалния живот, винаги остават диря. Във видимия и в невидимия свят. Заради силата на духовното -  вярата в завещаното,  сбъднатата надежда, дарената любов за другия до теб...  

Има я следата.
Тя винаги остава след теб!  

ВАЖНОТО Е КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ И КАК ЩЕ ТЕ ЗАПОМНЯТ ДЕЦАТА ТИ, ТВОИТЕ БЛИЗКИ, ПРИЯТЕЛИТЕ ТИ.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 886131
Постинги: 352
Коментари: 361
Гласове: 237
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930