Иван Върбанов

Дискусията, която организира и проведе СБЖ навръх 3-ти май - Международният ден на свободата на пресата, се превърна във важен и значим форум. Не само в контекста на 111-ото място, което отреди на България индексът, измерващ свободата на словото - известен като класацията на "Репортери без граници". Но и много повече, защото в Пресклуб "Журналист" се събраха журналисти, медийни експерти, юристи, за да се изправят лице в лице, ведно с личните си критерии, принципи и професионално-етични норми и да измерят през призмата на собствената си съвест, морал, чест и достойнство средата, в която работят ежедневно, както и да дефинират предизвикателствата и днешните проблеми пред професията.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е най-голямата професионално-творческа и синдикална организация, представляваща журналистическата гилдия. Съюзът е силен и независим. Дори и поради факта, че той не е подвластен на зависимости, външно финансиране, политически или икономически обвързаности и т.н.

СБЖ е територия на свободните по дух хора, отстояващи свободата на словото и е трибуна на свободната журналистика. Истината, истината и само истината. Това не е само наше верую, но и принцип, който ежедневно отстояваме. Редом със стремежа ни да гарантираме законодателно задължителното подписване на колективни трудови договори във всички български медии, за да бъдат защитени правата на журналистите. Както и зачитането на журналистическия труд за втора категория, а така също и регламентирането на минимални прагове на трудовите възнаграждения за репортери, редактори, водещи и т.н. Защитата на журналистите е наш приоритет!

На третомайската дискусия в СБЖ се огледахме сами в себе си. За да видим, че все още робуваме на пристрастията си, на нагласите като че ли лесно да се подчиняваме и да зачитаме интересите на издатели и работодатели. А журналистът трябва да работи преди всичко за производството на бърза, обективна и достоверна информация, която да е в услуга и в интерес на обществото.

Регистрирахме за съжаление за кой ли път, че не сме единни. (А дали някога ще бъдем?). Заради страстта ни да бъдем леви или десни, по политически симпатии; добри или лоши - според принадлежността към медийни издателски групи или кръгове; претенцията на един да бъдат ментори, облечени в бяло и орисията на други да бъдат сочени за слуги-бухалки, анатемосани като мишени, които се отстрелват денонощно, заради комфорта или бизнес интересите на капиталите на едни собственици.

Настъпило е времето, което ясно ни казва, че е нужно единение и солидарност на цялата журналистическа гилдия. И не само заради казуси като този на Оля Ал-Ахмед, която направи публична изповед от първо лице, споделяйки премеждията и непосилната участ на журналист, който чака да получи заработената своя 11-та поред заплата. Без надежда, съкрушена, заплашвана, унизена. Оля преодоля страха, преодоля себе си, за да направи решителния избор да назове високо и на глас виновниците и обстоятелствата, поставили я в ситуацията на журналист с нарушени права. За своето достойно и честно поведение да не се пречупва, да не продава своята съвест и да отстоява правотата си Оля Ал-Ахмед получи аплодисментите и моралната подкрепа на всички в залата. Получи нашите симпатии и състрадание. Получи и нашата съпричастност - реална, измерима и конкретна. Не само защото няколко медии направиха вече специални публикации и огласиха нейния казус, но и заради това, че този частен случай е нагледен пример за неприемливата практика, прилагана от не един и двама работодатели към представители на колегията. Една съвсем реална история, в която героят и репортерът са едно и също лице.

Кой и как попълва анкетните карти на "Репортери без граници"? До колко обективни и компетентно верни са оценките за свободата на пресата? Нека подчертаем, че тази класация не мери качеството на журналистиката. А защо не създадем собствени изследвания и да чуем нашите читатели, зрители и слушатели за това как те оценяват труда на журналистите и продукта, който им предлагат медиите?

Цензурата, корпоративната журналистика, липсата на прозрачност на собствеността на медиите, срастването и установяването на преки връзки между политици с бизнес кръгове и медийни собственици, медийният монопол и концентрации, автоцензурата, липсата на плурализъм - са все белези на кризата в журналистиката и медиите днес.

Дали капиталът, еврогрантовете, даренията от фондации, подставените собственици, политическият и поръчков слугинаж, PR - журналистиката в услуга на властта ще продължават да поставят на колене и да подчиняват медиите и войните на перото и на словото?

Всичко зависи от нас:
от волята ни да има професионална и високо етична журналистика,
от убедеността ни да работим единствено и само в името на Истината,
от силата ни да бъдем свободни!

СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!