Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 22:08 - Видовден - вдъхонявавщ и разочароващ ден!
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Днес - Видовден, бе силен ден. Вдъхновяващ и едновременно с това - разочароващ.

&
Изпратихме Ани - наша колежка от СБЖ. Изключително честна, трудолюбива, отдадена, вярна жена, лоялна и сърцата. От онези простовато скроени, но истински хора, които или те приемат, или - не. Пряма и точна, която присъства ненатрапчиво, но става неусетно и незабелязано част от доброто в твоя ден. Здрава, жизнена, изключително работлива. Предишният ден пихме кафе дълго, говорихме, крояхме планове за реорганизация в офиса. И на другия ден ни я взе... онази, с косачката. На Видовден. Шок! Как така си говорил с един човек вчера, а днес - го няма?

&
Какво остава след нас? Каква следа? За какво сме тичали, за какво сме воювали, в какво сме съсредоточили всичките си усилия? И колко дълго ще ни помнят след смъртта?

&
И понеже бе Видовден, трябваше да паднат маските и да видим хората в истинския им "блясък". Да се разрият нещата. Така и стана. Изпитах огромно разочарование от човек - наглед тих, скромен, притворен дори. На възраст достойна. Няколко пъти през проблясваха контурите на другото му лице. Ушите ми чуваха раздвоеният език на една и съща уж личност - която ласкае, раболепничи, декламира честност, а в същото време жили задкулисно и хули същите тези хора, които пред лицата им е боготворил и пред което се е прекланял. Ужасна история. Явно, човек колкото и да се прикрива, все някога истинската му същност излиза наяве. Ама то и днес нали е Видовден.

&
Така че - разбрах. Да живеем така, че да не съжаляваме за нищо. Да сбъдваме мечтите си днес. Да не отлагаме нищо за утре. Да не жадуваме на всяка цена одобрението на другите и да не се оглеждаме със задоволство в техните ръкопляскания. Защото, оказва се, те може да бъдат и илюзорните думкания на барабаните на ешафода, съсканията на злобната тълпа, която с думи иска да гилотинира невинния.

Падение. И полет.
Но, да оставим всеки да носи кръста си.
И нека само Бог да съди!
Видовден е.

И за финал - о, радост!
Сбъднахме една мечта!

... щастлив съм ...


 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 857097
Постинги: 338
Коментари: 361
Гласове: 235
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031