бе представена премиерно на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ на 28 ноември. Спектакълът изглеждаше и звучеше издържано, жанрово вярно, като съчетава традиционните очаквания за решения в оперетната естетика и модерна красива стилистика. Сценографията на Николай Николов показва пестеливо начало, без разточителство и пищност на декор и реквизит – характерни за класическата оперета, маркира с верни находки ситуационно перспективата, като не затваря пространството, а подсилва характера на мястото на действието с точно подбрани детайли и го допълва с проекция на статична перспектива или прожекция на нощна картина на рунд хоризонта. Костюмите, дело на Цветанка Петкова – Стойнова, са изцяло проектирани и напълно съответстват на времето, стила и характера на действието и персонажите. Поздравления за избора на гост-режисьора от Румъния - Стефан Нягръу. Находчиво и поетично е решението му да направи интермедийни връзки от етюди с метафорични образи – проекции на главните персонажи Фраскита и Арман. Новото ръководство на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, в лицето на директора му Марио Николов, изгражда активно мост през този управленски мандат с гастроли и контакти между двете съседни държави, което ще очакваме да бъде развивано от точката на реципрочни персонални гостувания, до по-мащабни проекти, а защо не и Дунавско турне на двата оперетни театъра или общ фестивал? Хореографията на пасодоблето, поставена от Антоанета Алексиева, изразява напълно огнената страст на горещите испански ритми, като танцът концентрира посланията на историята за любов и отмъщение. 

Оперетата на унгарския композитор Франц Лехар е създадена по либретото на Алфред Мария Вилнер и Хайнц Райхерт, на основата на пиесата на Пиер Луи „Жена и кукла“ /La Femme et le Pantin/.  „Фраскита“ има своята световна премиера през далечната 1922 г., в Театър ан дер Виин. Изключително бравурни и популярни стават през годините музикалните номера: романса на Арман и болерото на Фраскита. Действието се развива в малък град в южна Франция, през който минава границата с Испания. В дома на разорения тютюнев фабрикант Арстиид Жиро пристига богатият парижанин и пътешественик - Арман Марибо, придружаван от своя приятел Иполит. Арман идва в Испания, за да изпълни брачен договор, сключен преди години между баща му и чичо му. Контрактът повелява той да се ожени за своята племеница - Доли Жиро. Неочаквано, в града се появява цигански табор, гонен от французи и испанци и мигриращ по границата на двете държави. Арман и Полит се настаняват в дома на Арстиид Жиро и се запознават с дъщеря му  Доли. Иполит се влюбва в красивото момиче, което ще отговори по-късно на чувствата му. По време на престоя в къщата на Жиро, Арман обвинява циганката Фраскита в кражба на златната му табакера – деяние, което тя не е извършила. Огненият чар на младата и дръзка Фраскита покорява Арман и той се влюбва в нея силно и страстно. Фраскита, която е засегната от обвиненията на Арман, иска да му отмъсти. Въпреки любовните обяснения, тя го отблъсква. Действието се пренася в Париж, където всички пристигат в Париж в дома на Арман. Доли вече е омъжена за любимия си Иполит, а Фраскита признава, че е направила най-голямата грешка в живота си, като се е разделила с любовта на своя живот – Арман...

Със сигурност можем да кажем, че „Фраскита“ е оперетният еквивалент на „Крамен“. Солистите са се справили успешно в спектакъла:  Добрина Икономова /Фраскита/ изгражда ярък вокален персонаж и пленява с преобразяването си пластично и актьорски в образа на дръзката и страстна, горда и непредвидима циганка. Пеньо Пирозов представя образа на Арман Марибо убедително, с красив тембрист теноров блясък на гласа и вокално въздействие в лиричните и драматични обрати. Серенадата на Арман е сред най-запомнящите се и емблематични музикални номера в спектакъла. Запомнящата се тъжна мелодия е изключителна трудна за изпълнение, защото тя е композирана за висок тенор, който владее тембровите и динамични окраски на гласа. Богомил Спиров /Иполит/, Катя Тупарова/Доли/, Христо Сарафов /Жиро/ и Николай Борисов /кръчмарят Хуан/ както винаги създават характерни и симпатично моделирани образи – танцувални и певчески, наситени с личното им присъствие и отговарящи на оперетната стилистика, които са задължителни персонажи, както за действието, така и за успеха на спектакъла.

Екипът на Музикалния театър трябва да обърне изключително внимание върху текста на спектаклите. За да бъде привлечена младата публика, е наложително да бъдат редактирани и преосмислени на съвременен език и преведени в духа на модерната комуникация диалозите и текстовете на музикалните номера в немалко от спектаклите. Текстът винаги трябва да бъде поднасян и интерпретиран прецизно и е нужно безкомпромисно да се изисква ясна дикция на сцената при говор, но и особено във вокалните партии. Интернет платформата на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, като мост към интерактивното поколение, може  да бъде още по-динамична, богата на информация и надграждащо съдържание – ексклузивни снимки и видеа, интерактивна връзка с публиката, интервюта, мейкинги от репетиции, материали „Зад кулисите“ и т.н.

Постановката „Фраскита“ със сигурност е една от верните крачки в развитието на Националния музикален театър „Стефан Македонски“  днес, по отношение на мисията му да популяризира и пази традицията на оперетното дело у нас. Спектакълът, който аплодира публиката спонтанно на премиерата на 28 ноември в залата, продължава основната програмна линия на театъра – да представя на високо художествено професионално класическа оперета, редом с мюзикълите и други нови форми на музикално – сценичните произведения. Активното натоварване и рационалното използване на ресурса на театъра, професионалният подбор  на певци и артисти за ролите, отстояването на висока естетика и програмна политика подчинена на мисията и статута на Театъра са сред водещите принципи, които очакваме да бъдат отстоявани от всеки мениджмънт на Оперетата! В името на публиката и престижа на Националния културния институт! В годината, когато честваме 100- годишнината на оперетното дело в България, със сигурност знаем и може да кажем с гордост, че Музикалният театър съществува и ще пребъде,  въпреки всички трудности на битието и днешните предизвикателства, заради силата на любовта към магията наречена оперета на хората – в залата и  на сцената, носещи в сърцата си пламъка, уважението и дълга да пренесат в бъдещето дългогодишната традиция и завоюваните успехи през десетилетията  на поколения  оперетни  творци .