Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
18.02.2016 13:21 -
СФУМАТО РЕВЮ НА 23 ФЕВРУАРИ
СФУМАТО РЕВЮ НА 23 ФЕВРУАРИ
На 23.02.2016 г. в 19 ч. Театрална работилница “Сфумато” ще представи СФУМАТО РЕВЮ. По време на събитието ще бъде направена прожекция на филмите : “Черните бегълци”, филм на Любомир Младенов, 55’ и “Сфумато на 20”, филм на Любомир Младенов, 25’. След като видите лентите публиката ще има възможност да участва в дискусия с участието на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Модератои ще бъдат Стефан Иванов и Владо Пенев.
Ето как Маргарита Младенова и Иван Добчев - създатели и творчески ръководители на Театрална работилница „Сфумато”, очертаха пътя от началото до днес така:
„СФУМАТО беше създаден напук на онова, което според нас не бива да прави Театъра и продължава да съществува пак така, напук на всичко онова, което продължава да се „вихри” в конвенционалния театър/. СФУМАТО настояваше и продължава да иска да бъде мислен като Театър, който се разграничава от театъра на „разтухата”, от театъра, който угодливо гъделичка долницата на своя зрител в името на „пълния салон”. СФУМАТО отстоява мерките на ПОСТДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР и неслучайно някои от емблематичните ни спектакли: „Свидетелства за светлината по време на чума” и „PS”, „Три сестри” и „Вуйчо Ваньо” /Програма Чехов/, „Апокриф” и „Черното руно” /Програма Апокрифи/, „Альоша” и „Иван” /Програма „Долината на смъртната сянка” по Достоевски/, „Жули, Жан и Кристин”, „Мъртвешки танц” и „Стриндберг в Дамаск” /Програма „Към Дамаск” по Стриндберг/, „ОООО Сънят на Гогол” /Програма Гогол/, бяха канени на най-престижните европейски фестивали - от Авиньон и Париж, през Бон, Берлин, Хамбург до Москва и Петербург и даже Новосибирск, „Черното руно” стигна чак до Шизуока арт център в Япония, а „Мъртвешки танц” и „Сънят на Гогол” до Южна Корея.СФУМАТО има какво да „брои” в своята есен”.
Стефан Иванов добавя - „Сфумато“ не е от вчера, отпреди двадесет и седем години е. Театралната работилница не е само и за днес. И утре в лабораторията ще се случват опити. Предстоят ателиета, пътувания, постановки. Най-вече репетиции. Приятел ми е казвал, че според него Добчев и Младенова са вино и мляко, стар и нов театрален завет, два различни типа „отрешения“, отстранявания и отчуждения от света. Може и да е така. Отстранени от един свят, те отиват в друг, който е едновременно далечен и близък. В него може да властва пестелива и нажежена материя без примеси, която скърца като сняг, хрущи и е уж вледенен, но под напора на импулс потича като река от бяла магма. В него свят може да има стародавен мрак от бездната, тя се е втренчила от сцената с окото си със зеница от черна пръст и кал, за да разпръсне и изличи с тъмен пламък мъгливите илюзии и смразяващи идеологии, които хората не се уморяват да строят.
И при двамата режисьори има чистота като след честна артистична битка. Най-хубавото е, че войната продължава. Силата на вкуса продължава да бъде удържана и отстоявана представление след представление. Те целенасочено са се отказали да се превърнат в паметници и да възпроизвеждат това, което могат да правят. Наскоро починалият поет Алеш Дебеляк пише, че „същността на нещата се открива пред оня, който иска да служи, а не да владее.“ Те имат достатъчно лаври, за да спят върху тях като приказната красавица, но нещо ги ръчка и смущава, по-голямо е от грахово зърно, може би е колкото юмрук и се свива отляво, когато усетиш, че вършиш нещо против принципите си.
„Лаборатория“ буквално означава „място за работа“ и те не спират да работят с идея за движение. Не за статичност, а за динамика, за екстаз. С отдадена сериозност към значимостта на театралното изкуство, в което етика и естетика вървят заедно. Със стоицизъм без пози, кавички, ирония или надменни претенции. Това са хора, с които можеш да разговаряш и да знаеш, че няма да ти говорят празни приказки или да те баламосват. Може понякога да не са лицеприятни думите им, но винаги ще са без заобикалки или премълчаване. Не си поплюват.
Те изпълват със смисъл думите на Чехов, че „трябва да поставите своя живот в такива условия, че трудът да бъде необходимост. Без труд не може да има чист и радостен живот.“ С труд можеш да се измъкнеш от безсмислието, да противостоиш на нонсенса и да забравиш безцелността. В „Сфумато“ времето не е пари. Времето е театър. И то рисува въздуха. Утре, днес, вчера.
23 февруари от 19:00 ч. – СФУМАТО РЕВЮ!
На 23.02.2016 г. в 19 ч. Театрална работилница “Сфумато” ще представи СФУМАТО РЕВЮ. По време на събитието ще бъде направена прожекция на филмите : “Черните бегълци”, филм на Любомир Младенов, 55’ и “Сфумато на 20”, филм на Любомир Младенов, 25’. След като видите лентите публиката ще има възможност да участва в дискусия с участието на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Модератои ще бъдат Стефан Иванов и Владо Пенев.
Ето как Маргарита Младенова и Иван Добчев - създатели и творчески ръководители на Театрална работилница „Сфумато”, очертаха пътя от началото до днес така:
„СФУМАТО беше създаден напук на онова, което според нас не бива да прави Театъра и продължава да съществува пак така, напук на всичко онова, което продължава да се „вихри” в конвенционалния театър/. СФУМАТО настояваше и продължава да иска да бъде мислен като Театър, който се разграничава от театъра на „разтухата”, от театъра, който угодливо гъделичка долницата на своя зрител в името на „пълния салон”. СФУМАТО отстоява мерките на ПОСТДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР и неслучайно някои от емблематичните ни спектакли: „Свидетелства за светлината по време на чума” и „PS”, „Три сестри” и „Вуйчо Ваньо” /Програма Чехов/, „Апокриф” и „Черното руно” /Програма Апокрифи/, „Альоша” и „Иван” /Програма „Долината на смъртната сянка” по Достоевски/, „Жули, Жан и Кристин”, „Мъртвешки танц” и „Стриндберг в Дамаск” /Програма „Към Дамаск” по Стриндберг/, „ОООО Сънят на Гогол” /Програма Гогол/, бяха канени на най-престижните европейски фестивали - от Авиньон и Париж, през Бон, Берлин, Хамбург до Москва и Петербург и даже Новосибирск, „Черното руно” стигна чак до Шизуока арт център в Япония, а „Мъртвешки танц” и „Сънят на Гогол” до Южна Корея.СФУМАТО има какво да „брои” в своята есен”.
Стефан Иванов добавя - „Сфумато“ не е от вчера, отпреди двадесет и седем години е. Театралната работилница не е само и за днес. И утре в лабораторията ще се случват опити. Предстоят ателиета, пътувания, постановки. Най-вече репетиции. Приятел ми е казвал, че според него Добчев и Младенова са вино и мляко, стар и нов театрален завет, два различни типа „отрешения“, отстранявания и отчуждения от света. Може и да е така. Отстранени от един свят, те отиват в друг, който е едновременно далечен и близък. В него може да властва пестелива и нажежена материя без примеси, която скърца като сняг, хрущи и е уж вледенен, но под напора на импулс потича като река от бяла магма. В него свят може да има стародавен мрак от бездната, тя се е втренчила от сцената с окото си със зеница от черна пръст и кал, за да разпръсне и изличи с тъмен пламък мъгливите илюзии и смразяващи идеологии, които хората не се уморяват да строят.
И при двамата режисьори има чистота като след честна артистична битка. Най-хубавото е, че войната продължава. Силата на вкуса продължава да бъде удържана и отстоявана представление след представление. Те целенасочено са се отказали да се превърнат в паметници и да възпроизвеждат това, което могат да правят. Наскоро починалият поет Алеш Дебеляк пише, че „същността на нещата се открива пред оня, който иска да служи, а не да владее.“ Те имат достатъчно лаври, за да спят върху тях като приказната красавица, но нещо ги ръчка и смущава, по-голямо е от грахово зърно, може би е колкото юмрук и се свива отляво, когато усетиш, че вършиш нещо против принципите си.
„Лаборатория“ буквално означава „място за работа“ и те не спират да работят с идея за движение. Не за статичност, а за динамика, за екстаз. С отдадена сериозност към значимостта на театралното изкуство, в което етика и естетика вървят заедно. Със стоицизъм без пози, кавички, ирония или надменни претенции. Това са хора, с които можеш да разговаряш и да знаеш, че няма да ти говорят празни приказки или да те баламосват. Може понякога да не са лицеприятни думите им, но винаги ще са без заобикалки или премълчаване. Не си поплюват.
Те изпълват със смисъл думите на Чехов, че „трябва да поставите своя живот в такива условия, че трудът да бъде необходимост. Без труд не може да има чист и радостен живот.“ С труд можеш да се измъкнеш от безсмислието, да противостоиш на нонсенса и да забравиш безцелността. В „Сфумато“ времето не е пари. Времето е театър. И то рисува въздуха. Утре, днес, вчера.
23 февруари от 19:00 ч. – СФУМАТО РЕВЮ!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 677
