„НЕ" на обединението на БНТ и БНР. Това е категоричната позиция на журналистите – членове на СБЖ, които работят в двете обществени медии.

В отговор на проведената и много добре режисирана преди време Дискусия на властта в Народното събрание, замислена от Комисията по култура и медии и Комисията по транспорт, днес, на Благовещение, Съюзът на българските журналисти противопостави Дискусия на журналистите. Гилдията се събра в своя дом на ул."Граф Игнатиев" № 4, за да заяви шумно и на висок глас онова, което мисли по зададения от законотворците преди седмица дневен медиен ред. Сред основните акценти на разискването в парламента бяха темите за сливането/обединението на БНТ и БНР, необходимостта от конвергентен регулатор /КРС и СЕМ/, поправки в Закона за радио и телевизия и създаването на общ Закон за медиите.

Обществена дискусия, създаване на работна група и появата на нов медиен закон. Такъв бе описаният и спуснат технологичен ред на медийната перестройка, обявен преди седмица. Тогава стана ясно, че едни хора се събират на едни места и бистрят промените, които обаче са подчинени единствено на лични интереси, кариери и са призвани да обслужват частни корпоративни интереси. Както се досещаме всички става въпрос за пари, уреждане на "наши" хора на високи мениджърски позиции с дълги мандати, овладяване на медиите, налагане на цензура, свръхрегулация и приватизация на медийни честоти и регионалните радиостанции.

Евентуалното сливане на БНТ и БНР, според конструкцията на режисьорите в Народното събрание, би трябвало да разтовари финансово държавния бюджет, като в същото време концентрира в едни ръце цялата власт над двете медии и осигури удобната възможност за така мечтаната чистка и уволнения на журналисти, мотивирано с необходимостта от реорганизации. Националният медиен холдинг или Българската медийна компания, както условно е замислено да се нарича новата мега-структура към Министерството на финансите, е призвана да се превърне в мощен рупор на властта, а контролът върху съдържанието и журналистите ще бъде 100% гарантиран.

Колко би струвало това сливане/обединение? Защо да се прави то? С какво събирането на БНТ и БНР би направило по-силни двете медии? Направен ли е анализ за необходимостта от този акт? Има ли цялостна медийна визия за стратегическо развитие? Как така и кой реши, че регионалните радио- и телевизионни станции трябва да бъдат трансформирани в ООД-та? Това началото на приватизацията на държавните медии ли е? Част от цяла поредица въпроси, оставащи без логични отговори.

Нека кажем категорично: Създаването на Закон за медиите ще наложи пълна цензура върху печатните издания и ще сбъдне най-голямата мечта на властта - да цензурира интернет пространството. Във времето на днешния медиен микс, когато всяко средство за масово осведомяване разполага със своята онлайн платформа, да се въвежда регулация в свободната глобална мрежа е равносилно на мракобесие. Но, явно такъв е замисълът на властта - овладяване на медиите и свръхрегулация. И то във времето, когато световните пазари се ориентират все повече към либерализация и саморегулация.

Темата с конвергентния регулатор /сливане на КРС и СЕМ/ звучи толкова алогично и апокалиптично, че провокира бурни коментари и реакции. Особено на фона на стартиралата процедура за избор на генерален директор на БНР и очаквания избор на шеф на БНТ. Как надзорниците ще направят своя избор, като част от тях са с изтекъл мандат, а новоизбраните не влизат в правомощията си? И как да дешифрираме отказа на парламентаристите да попълнят квотите за комисари: като директен опит за политическа намеса в процеса на избора на шефове на БНТ и БНР или като циментиране на политически удобното съотношение на силите, за да излезе "верния" пасианс? За всички ни е ясно, че създаването на общ регулатор – за съдържанието и преноса на електронните съобщения, ще концентрира в едни ръце издаването или отнемането на лицензиите, а от там и ще осигури пълен монопол в контрола по тези дейности на властта. И колко лесно ще бъде елиминирането на неудобните медии!

Ще ги има ли утре БНТ и БНР? Каква ще бъде съдбата на работещите журналисти в двете обществени медии? Това са двата най-важни въпроса днес. Съюзът на българските журналисти попита своите членове каква е тяхната воля по поставените теми. Журналистите единодушно изразиха своята консолидирана позиция ПРОТИВ обществен медиен холдинг, обединяващ радиото и телевизията, заявиха своето „НЕ" на опитите за налагане на цензура и свръхрегулация от държавата, ограничаването на свободата на словото и ограничаването на правото на журналистите да упражняват свободно своята професия.

СБЖ гледа на всички процеси през очите на журналистите, на техните интереси и права. СБЖ ще бъде активен участник и субект във всички медийни процеси и ще представя и отстоява волята на своите членове. Няма да допуснем личните кариеристични амбиции на шепа добре познати персони, както и неистовите желания на определени кръгове за приватизация и разпродаване на държавен ресурс, да накърнят интересите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Нека съхраним обществените медии и да защитим достойнството и правото на труд на колегията!

Нека бъдем заедно!
Свободата зависи от нас!