Иван Върбанов

 
Днес, за 23-та поредна година, международната общност отбелязва 3-ти май като Световен ден на свободата на пресата. Предложението за честването бе инициирано от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която в своя резолюция „относно насърчаване на свободата на печата в света“ декларира, че свободната, плуралистична и независима преса е основен елемент на всяко демократично общество. Генералната асамблея на ООН провъзгласи 3 май за Световен ден на свободата на пресата (World Press Freedom Day) през 1993 г.

Всяка година ЮНЕСКО определя за световна столица на празника град и държава. Тази година домакин е Хелзинки, Финландия. Носител за 2016 година на Световната награда на ЮНЕСКО за свобода на пресата „Гулиермо Кано“ е Хаджиджа Исмайлова, разследващ журналист от Азербайджан, която се намира в затвор. Поп-идолът Боно от бандата U2 пя в защита на политически репресирани журналисти и правозащитници, които се намират под арест или са в затвора. В това число бе и журналистката Хаджиджа Исмайлова. На 1 септември 2015 г. влезе в сила съдебно решения, според което тя трябва да излежи присъда от 7 години и половина зад решетките.

Исмайлова бе обвинена от властите в укриване на данъци, незаконно предприемачество и злоупотреба със служебно положени. Журналистката отхвърли всички обвинения, като заяви, че делото против нея е изфабрикувано по политически причини – заради публикациите й за корупция по висшите етажи на азербайджанската власт, в това число и за разкриването на финансови злоупотреби на президента Илхам Алиев и членове на неговото семейство. Според Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност, разследването на Исмайлова показва, че президентското семейство Алиеви, управлява активи в крупни азербайджански банки, за сумата от 3 милиарда щатски долара, чрез компании – посредници и че това е само част от финансовата империя на семейството.

 
Наградата „Гилермо Кано“ за свобода на пресата е учредена през 1997 г. и се дава на лице, организация или институция отличили се със значителен принос към защитата и насърчаването на свободата на словото и пресата, независимо в коя точка на света, особено ако личността или организацията са били изложени на риск и опасност.

 
През 2015 г. в света са били убити 110 журналисти, сочи статистиката на „Репортери без граници“. От тях 27 са блогъри, а седем - сътрудници на медиите. В “черната класация” на "Репортери"-те за 2015 г. най-смъртоносни за журналистите са били Ирак и Сирия, следвани от Франция, Йемен, Южен Судан, Индия, Мексико и Филипините. Според организацията в Ирак и Сирия са били убити по девет журналисти, а във Франция - осем от общо 12 жертви при джихадистката атака срещу Charlie Hebdo.

Трима ирански журналисти, които бяха арестувани през ноември 2015 г., получиха продължителни присъди, след като съдът в Техеран ги призна за виновни по няколко обвинения, включително за разпространение на пропаганда и действия срещу националната сигурност. Международната федерация на журналистите, която представлява над 600.000 журналисти от цял свят, осъди присъдите, които продължават да бъдат доказателство за нарушенията на свободата на пресата в страната.

 
19 журналисти в Иран бяха хвърлени неоснователно в затвора. Офисите на Асоциацията на иранските журналисти бяха затворени в нарушение на международното право. Лидерите на организацията бяха задържани. Международната журналистическа общност призова властите да спазват иранската конституция и международните ангажименти, за да се защити свободата на пресата и да бъдат освободени всички задържани журналисти, хвърлени в затвора без основателни присъди.

 
В Турция бяха произнесени присъди срещу двама известни турски журналисти за публикуване на карикатури на пророка Мохамед, които бяха отпечатани във френския сатиричен ежедневник Шарли Абдо. Съдът постанови до две години затвор. Наказанието е наложено на колумнистите за опозиционния всекидневник „Джумхюриет” – Хикмет Четинкая и Сейда Каран. Те влизат зад решетките на фона на нарастващата тревога за свободата на пресата в Турция. Правителството постави под държавен контрол най-големия опозиционен вестник „Заман“. Властите назначиха управа на медията по искане на прокуратурата в Истанбул. Главният редактор на Заман Тудей – Бюлент Кенеш, бе арестуван показно и задържан с мотиви за обидни публикации и постове в социалните мрежи срещу президента Реджеп Ердоган. „Ще продължа да говоря истината и ще се противопоставям на превръщането на тази страна в затвор - в беззаконна, деспотична и тиранична администрация. Тази ужасяваща ситуация в Турция не може да продължава вечно. Макар законът да се погазва, хората виждат истината. Те просто чакат своя ред, за да кажат на властите какво наистина мислят за тях“, заяви Бюлент Кенеш.

 
Украинският журналист на свободна практика Микола Семена е с повдигнати обвинения за сепаратистки действия, подриващи териториалната цялост на Русия. Ако бъде признак за виновен Семена го очаква присъда от пет години лишаване от свобода. Федералната служба за безопасност в региона на Крим проведе обиск в дома на журналиста, конфискува негово оборудване, техника, снимки. Според украинските филиали на Международната и Европейската федерации на журналистите обвиненията са изфабрикувани. Организациите вече призоваха руските власти да свалят обвиненията срещу един от най-талантливите кримски журналисти.

 
На 26 април ЕФЖ на свое общо събрание, на което взеха участие над 130 делегати и гости от цяла Европа прие декларация против продължаващото задържане на журналисти, които осветяват конфликта в Украйна.

Иракските власти прекратиха лиценза на Ал Джазира и възможността на медията да оперира на територията на страната. Същата е съдбата на още 10 сателитни тв канали.

 
Защитата на журналистите от арабския регион е във фокуса на вниманието на Международната федерация на журналистите, която подготвя серия от документи и мероприятия по темата. Свободата на медиите и правата на журналистите са в критично нестабилно състояние в региона и според анализаторите положението продължава да се влошава, успоредно с натиска на авторитарните правителства, които все повече нарушават правата на човека, включително и правото за свободно изразяване.

 
БЪЛГАРИЯ ПАДА НАДОЛУ В КЛАСАЦИЯТА ЗА СВОБОДНА ПРЕСА

 
България зае 106-ото място от 180 страни в световния индекс по свободата на пресата, най-низкото място в класацията от страните в Европейския съюз. От „Репортери без граница“, които са автори на изследването посочват, че този резултат е свързан със средата, доминирана от корупция и споразумението между медии, политици и олигарси, които включват Делян Пеевски – шеф на Нова Българска Медийна Група /която има шест вестника/. Комисията за финансов надзор действа като „медийна полиция“, налага глоби, нарежда на журналистите да разкрият своите източници и ги притиска да се откажат от осветляване на темите свързани с проблемите с банките в страната и регулацията на банковата система, са категорични Репортерите.

 
Независимата, плуралистична и свободна преса е абсолютно необходима за развитието и съхранението на демокрацията и икономическото развитие на всяка една държава по света. Независимата преса е тази, която е свободна от правителствен, политически или икономически контрол, а така също от контрола, който би поставил в зависимост от инфраструктурата и ресурсите, необходими за издаването и разпространението на вестници, списания и периодични издания. Плурализмът на пресата предполага ликвидацията на всички форми на монопол и създаването на колкото се може повече печатни издания, които да бъдат изразители на максимално широк диапазон на мненията на представители на обществото. Свободата на информацията и изразяване на мнения представляват изключителен важен принос в реализацията на стремежа за отстояване на правата на човека.

 
Днес, в много страни журналисти, редактори и издатели стават жертви на жестоки репресии: биват убивани, арестувани, подлагани на цензура и натиск с помощта на икономически и политически средства.

От всички нас, от цялото общество зависи степента на подкрепа и поощрение на плурализма и независимостта на пресата.

БНР, БНТ и БТА, които получават финансова субсидия от държавния бюджет, трябва да бъдат защитени от държавната намеса в съдържанието, като на журналистите бъде гарантирана ненамесата в редакционната независимост, свободата на информация и изразяване на мненията. Безспорен факт е, че трите национални медии остават остров на професионална и обективна журналистика.

В защитата и отстояването на свободата на пресата и правата на журналистите изключително важна е ролята на професионалните организации, обединения и журналистическите съюзи. Националното законодателство, което регулира дейността на средствата за масова информация и трудовите отношения, трябва да бъде разработвано така, че да гарантира на представителните професионални организации възможността да изпълняват своите важни задачи, свързани със защитата на пресата и правата на журналистите.

Съюзът на българските журналисти /СБЖ/ продължава да изисква безапелационно спазването на професионалните и етични норми от всички медии. СБЖ ще реагира винаги остро и твърдо срещу всички опити за погазване на свободата на словото, нарушаване на плуралистичната медийна среда, репресиите срещу журналисти и рестрикциите срещу правата на гилдията.

СБЖ подкрепи исканията на работещите наши колеги в БНР и застана рамо до рамо с радиоколегията, в защита на достойното заплащане на журналистическия труд, против опитите за разделение и създаване на криза в държавната медия СБЖ се противопостави категорично срещу публичните предложения за обединение на БНР и БНТ. Съюзът изрази своето безпокойство срещу намеренията на законодателите да наложат свръхрегулация в обществените медии и да приемат Закон за медиите, който да постави под държавен контрол печата и интернет изданията. СБЖ алармира за спазването на правата на журналистите, правото им на труд, свободата на изразяване и плурализъм на мненията.

Сред основните приоритети в превенцията срещу нарушенията на основните медийни свободи и права са разкриването и посочването на икономическите схеми и зависимости, които ограничават свободата на изданията; подкрепата за обучението на журналистите и създаването на кадри; осветляване на медийната собственост; разкриване на финансови, олигархични и политически обвързаности с медии; провеждането на лобистки и корпоративни интереси в изпълнителната и законодателната власти, които довеждат до възпрепятстване на развитието на медиите и засилването на формите на цензура.

Качеството на журналистиката – предоставяща точна и обективна информация, остава постоянна приоритетна цел в медийния ландшаф, който се променя непрекъснато, заради развитието на пазарите и технологиите. Всеки човек има право да търси, получава и разпространява знания и информация, като използва за това онлайн и офлайн средства за масова информация. Професионалната журналистика дава възможност на гражданите да вземат обосновани решения, които имат решаващо значение за развитието на обществото. Журналистите са призвани да изобличават несправедливостта, корупцията и злоупотребите на властта.

За да изпълняват своите задачи журналистите трябва да има възможност да се развива успешно в благоприятна среда, в която журналистите да могат да работят, като бъдат независими от никого, без да има вмешателство от вън и в условия на безопасност. През последните години светът се сблъсква с ужасяващи актове на насилия над журналисти: всяка неделя в зоните на конфликти и в ситуации, несвързани с конфликти, загива минимум по един журналист. Длъжни сме да удвоим нашите усилия по укрепване на безопасността на журналистите и да сложим край на безнаказаността за престъпления срещу журналисти.

Точно в тези реалности е нужно да бъдат ясно и категорично препотвърдени основополагащите принципи на свободната преса и да бъде изразена ясната воля за безкомпромисни действия, защитаващи от посегателства независимостта на медиите и журналистите.

Правото на всеки - да изказва своето мнение и да бъде чут, трябва да бъде гарантирано на практика. Свободата на изразяване и свободата на пресата – това не са абстрактни категории и излишен лукс, от които можем временно да се лишим до идването на момента на устойчивото развитие на всяка страна. Те са необходими условия за прилагане на практика на правата на човека и са жизнено важни за гарантиране на демократично управление и върховенството на закона.

Обективните и плуралистични медии представляват най-голяма ценност тогава, когато те просто изпълняват функцията на огледало, в което обществото може да види своето отражение. Това вярно отражение помага в определени ситуации на търсене на нови хоризонти, приоритети, цели на развитие, особено в ситуации, когато обществото и неговите лидери са скъсали контакта помежду си или са се отклонили от очакванията или верния път.

Свободата на словото продължава да бъде несбъдната мечта в много страни от света. За последните близо 10 години бяха убити повече от 600 журналисти по целия свят, хиляди бяха подложени на заплахи, арестувани и хвърлени в затвори. Това е изключително тревожна тенденция, не само заради грубото посегателство срещу правата на човека, но защото има и пагубно последствие за демократичните процеси, както и е нарушение на правото за получаване на достоверни и точна информация.

Цифровата революция, която настъпи чрез достъпа до глобалната мрежа и интернет, позволява на медиите да обхване огромно количество хора по целия свят и на практика им предоставя достъп до информация и поле за свободно изразяване на мнения. Информационните и комуникационните технологии предоставят реалната възможност за бързото и масирано разпределение на информацията, а така също и за повишаване на нивото на прозрачност и добро управление.

Световният ден на свободата на пресата ни дава повод да погледнем напред и да дадем начало на дискусията за бъдещото развитие на средствата за масова информация. Свободните, плуралистични и независими медии ще имат все по-голяма роля в цивилизационното развитие. Сред темите, които трябва да бъдат обсъждани в контекста на новите хоризонти са както стабилността и професионализма на журналистиката, така и грамотността на ползвателите на информация. Можем да откроим три водещи акцента, които са взаимно свързани: нарастващата роля на медиите, безопасността на журналистите и върховенството на закона, а така също устойчивостта и интегритета на журналистиката.

С развитието на новите медийни технологии, социалните мрежи и онлайн медиите откриват нови възможности, като те продължават да са в надпревара с традиционните медии. Границата между редакционното съдържание и рекламата се размива все повече. Търговската комуникация навлиза все повече в информационното съдържание, което дава възможност социалните медии да бъдат все повече гласа на обществото. Свободните плуралистични и независими медии имат важно значение за създаването на открито и прозрачно управление. Традиционните средства за масова информация остават основния канал за обществена оценка на дейността на държавните институции и органи, както и обективното отразяване на обществено политическите и икономически процеси. Запазената марка и бранд на медията е знак за достоверността на съдържанието и обективността на съдържанието. Ролята на професионалната журналистика нараства, защото тя се явява средство за представяне на информация и мнения на обществената арена, като дава възможност за създаване на платформа за обсъждане на целия спектър от въпроси, свързани с развитието.

Защитата на журналистите трябва да бъде приоритет в законодателството на държавите и правителствата, за да се гарантира безопасна среда за журналистите. Процесите на развитие на демократичните общества са под заплаха, когато журналисти, редактори, издатели и онлайн посредници са подложени на политически или финансова атака, манипулиране и натиск. Безпокойство поражда и факта, че източниците на информация за журналистите също са обект на преследване и саморазправа, независимо от факта, че корупцията, за която те подават информация, е обект на съдебни санкции. Журналистите, които разследват формите на корупция, често се сблъскват със сериозни репресии от страна на осветени в корупция или икономически схеми висши държавни чиновници и политици. Разследващите журналистите често биват заплашвани с уволнение, застрашена е тяхната безопасност, както и на членове на техните семейства, стига се до физическа саморазправа. Най-зловещи са актовете на насилие срещу журналистите по света. Повече от 600 наши колеги са били убити през последните десет години. Свободната независима и плуралистична медийна среда, включваща онлайн и офлайн медиите, е длъжна да способства за това, професионалните журналисти да могат да работят безопасно и независимо, без страх от репресии или посегателство върху тях. От първостепенно значение е част по-скоро да се криминализират актовете на заплахи, отвличанията, неправомерните задържания в арести и затвори на журналисти, като тези деяния трябва да бъдат разглеждани като тежки престъпления срещу личността.

На днешния 3 май – Световен ден на свободата на пресата нека всички да си обещаем, че обединени ще работим за защитата и насърчаването на свободата на пресата, правото на достъп до информация и защитата на журналистическата професия. Това са приоритети, които са от съществено значение за развитието на демокрацията, за опазването на човешките права и достойнство, за реализиране на стремежите ни за устойчиво развитие, за обща решимост да изградим траен мир.

Нека не спираме да работим в името на Истината.
Не на (авто)цензурата!
Заедно сме по-силни.

ЧЕСТИТ 3 МАЙ - СВЕТОВЕН ДЕН НА СВОБОДАТА НА ПРЕСАТА!
СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!