Иван Върбанов

Съединението прави силата, а разединението - във всички посоки и сфери, се продуцира старателно, за да върви българската нация към гибел и деструкция.

Как се държи България в топ-състезанието за генерален секретар на ООН? Непоследователно, неуместно и глупаво. Да номинираш своя официална кандидатура и след като поставиш ултиматум за успеваемост на селекционните кръгове да лансираш нов състезател - това  изглежда меко казано смущаващо и объркващо. И във вътрешнополитически план, и в международен контекст.

Страната ни изпрати писмо до петима премиери, преди месеци, чрез които поиска подкрепа за кандидата ни, който е националната номинация в надпреварата за поста генсек на ООН. В депешата до министър-председателите на Обединеното кралство, Северна Ирландия, Испания, Япония, Малайзия и Нова Зеландия, дословно бе написано: "Българският кандидат за поста е една от най-силните кандидатури в системата на ООН и ще допринесе за разработването на конкретни действия, насочени към ефективното преодоляване на неотложните предизвикателства и заплахи, както и към насърчаването на мира и сигурността".

Ясният сигнал към света бе даден по категоричен начин. И надпреварата започна...

После, типично по български, започнахме да плюем, да дърпаме обратно в казана, да обругаваме и  дискредитираме с всички сили, средства и прийоми собствената си номинация. При това абсолютно организирано, планирано и по сценарий. Без да си даваме сметка, че така детронираме, проваляме и компрометираме самите себе си и собствената си държава. Светът започна да се чуди какво точно се случва, защо България се държи непоследователно и непредсказуемо, защо се предприема смяна на играча с друг?! Нима българите не са били наясно с това кого номинират, не са били сигурни в решението си, не са обмислили своите действия? И това ли е силата и тежестта на българско решение или изречена дума от български държавници? Да не говорим за темата дали  България има своя стратегия и тактика за спечелването на надпреварата или обратното – действа хаотично, за да постигне хаотичен изстрел или дори само залп, далеч от целта.

За да се предпостави уж обосновано рокадата на българския състезател, трябваше да бъдат подготвени, създадени и лансирани определени обстоятелства и нагласи. По осите на полюсното противопоставяне във всичките му възможни ракурси и измерения. Планът бе задействан и българските граждани бяха умело и хитро вкарани в капана на лавинообразно нарастващия екстаз на пристрастно украсените в червено и синьо агитки, крясъци и емоционални изблици.

Въпросите са: В тази ситуация как изглежда страната ни в международен план? Какви изводи си правят нашите партньори, защо отново издигането на българската кандидатура за такъв важен пост – генерален секретар на световната организация ООН, трябваше да бъде вкарана под знаменателя на изпитания вече добре работещ модел на разединението и противопоставянето на нацията?

Нима никой не калкулира предварително рисковете и следствията от всеки ход, от казана дума, всяко взето решение и предприето действие? Нали на всички ни е пределно ясно, че когато самите ние създадем неблагоприятни обстоятелства за играча, който е на ход, то много бързо може да последва шах и мат. Вместо да подготвим комбинация от брилянтни атаки и стабилна стратегия, да избегнем слабостите в нашата позиция и да създадем такива слабости в позицията на противника, ние самите композираме позицията си така, че по-лесно да бъдем преодолени в надпреварата. Формулирай плана си още с първия си ход, казват майсторите - шахматисти. Аз все очаквах, че ще атакуваме успешно с Дамата и ще победим в турнира абсолютно чисто, коректно и недвусмислено. Е, сега вече всички са напълно объркани. 

Не искам вътрешните партийни и личностни противоборства, битките на лобитата и на централи да правят така, че България и нейните институции да излъчват несигурност, липса на авторитет, разколебаност. Не искам България да бъде обект на подигравки, заради нашите си български истерии и вкоренения ни неистов порив да полеем с катран всеки, който иска да полети.

България не бива да посяга на българите, които достойно са завоювали своя личен и национален авторитет и слава, признати са заради своя принос и работа, разпознаваеми са като представители и на своята нация.

Господа политици, не компрометирайте техните имена и това на България с глупави, прибързани и грешни ходове на международната сцена. Положението сега – на отслабени позиции на първия кандидат и противопоставянето при неясни шансове на втория кандидат, ще генерират единствено и само слаби шансове и загуби за страната ни в надпреварата.

Кога ще разберем, че съединението прави силата?

Дали това не трябва да бъде чл.1 на Конституцията ни, за да започнем да го спазваме?