Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02 13:55 - КОЙ ПОИСКА МЕДИЙНА ПРОЗРАЧНОСТ?
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Новини   
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.02 19:58


image

Иван Върбанов
/Специално за сп. "Икономист"/

Депутатът от ДПС Делян Пеевски, заедно с колегите си Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева (освен, че е член на медийната комисия в 44-ото НС, тя е и ПР на партията), внесоха промени в Закона за задължителното депозиране на печатните и други произведения. Така Пеевски отговори на хвърлената ръкавица от Прокопиев, Донев и Дончев след представянето на „Бялата книга”, в която той бе във фокуса на внимание и анализите на медийната среда.

Към момента законът действа и задължава собствениците на медии да бъдат официално посочвани, а информацията се вписва надлежно в регистър, воден от Министерството на културата.

КАКВО ПРОМЕНЯТ ВНОСИТЕЛИТЕ?

Поправките „Пеевски” предвиждат да се създаде нов член – 76, според който лице, разпространяващо или продаващо печатни издания трябва да посочи броя обекти за продажба на дребно на печатни издания, които използва в търговската си дейност. Според ал.3, в случай, че лице използва за своя дейност повече от 1/3 от всички декларирани обекти, то културното ведомство трябва да сезира Комисията за защита на конкуренцията.

Новият член 7а ще изисква от доставчиците на медийни услуги да заявяват информация за собственика си, както и информация за всяко получено финансиране в предходната година, неговия размер и основание, а така също и за лицето, предоставило финансирането.

Мотивите за внасянето на поправките „Пеевски” били заради желанието да бъдат разкрити действителните собственици на доставчици на медийни услуги – вестници, списания, онлайн-медии, агенции, радиа и телевизии. Така, според вносителите, щяла да бъде постигната максимална прозрачност на медийния пазар в страната.

Въвеждането на изискване за задължително разкриване на информация, идентифицираща лицата, разпространяващи или продаващи печатни издания и на броя на използваните от тях крайни точки за продажба, явно цели нещо съвсем видимо: да реабилитира и развенчае констатациите и обвиненията за медийна концентрация и медийни монополи, особено в разпространението на пресата у нас.

Който плаща, той поръчва музиката!

Действителното разкриване на собствениците на медии със сигурност е „Мисия невъзможна”, доколкото често следите водят към фирми-клонинги на назначени лица за медийни издатели или международни компании, които са делегирали правата си на български представители и компании с регистрация в офшорни зони. И тук, колелото на късмета и прозрачността, което трябва да освети собствениците, замира в нулева позиция.

Иначе, съвсем ясни и публични са медийните групи, лобитата и войната между тях – заради пазарни дялове, влияние, корпоративни интереси.

В България, пък и не само тук, който има пари си купува или създава своя медия. Медиите-бухалки са натоварени с конкретни задачи и поръчки и с помощта на т.нар. корпоративна журналистика често следват основната си мисия - да се саморазправят с бизнес конкурентите на собственика. В тази ситуация журналистите са изправени в повечето случаи до стената, въпреки че имат право на избор. Той е заключен между опциите: да не работят за корпоративна медия, за да останат верни на обективността и професионалните стандарти; да се подчинят и да изпълнят поръчката на своя издател или собственик, за да си гарантират месечните доходи и да нахранят семействата си; да не изпълнят поръчката, но да рискуват работното си място.

СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!

Критичното ниво на свободата на словото у нас, измерено от „Репортери без граница” за 2017-а г. като 109-о място в класацията, е формирано от множество бичове за свободата, за журналистите и за медиите. Сред тях са: цензурата, автоцензурата, корпоративната журналистика, зависимостта на медийното съдържание от капитала в частните медии, неясното финансиране по линия на фондации и грантове, лъксането на имиджа на министерства или управляващи чрез предоставяне на внушителен финансов ресурс - по линия на комуникацията на оперативните програми, обществени поръчки, бюджетната зависимост и т.н.

Влиянието върху редакционното съдържание може да бъде и по линия на рекламните договори, не само заради държавните поръчки.

Свободата зависи от нас – тя е функция от избора на всеки журналист: как да постъпи и за кого да работи, дали да погази или да спазва професионалните и етични стандарти на професията, дали да осребри своята служба при съответния издател реципрочно на заглушаването на Истината.

Докладът на „Репортерите” за 2017 г. посочи, че има обвързаност между медии, политици и олигарси. Примерът – „Нова българска медийна група”, която притежава 6 вестника и контролира 80% от пазара на дистрибуция в България. Самият факт, че съществуват два Съюза на издателите в България е красноречив пример за медийните войни. И двете организации декларират, че отстояват своята независимост. Медийното многообразие и пазарът, все пак, осигуряват в някаква степен алтернативата и свободата на съществуването на различни, често полюсни по своят облик и политика, медии.

ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ
е важен инструмент за влияние, задаване или подменяне на дневния ред на обществото, контрол над информацията, пропаганда и манипулация, саморазправа с опоненти и конкуренция.

Свободата на словото у нас е жертва на задкулисията и узурпирането на четвъртата власт от капитали и олигарси. Войните на перото забравиха, че основната мисия на журналистите е да бъдат коректив на властта. ПР-журналистиката, успоредно с корпоративната и политическата пропаганда, се превърнаха от заразен синдром в епидемия, но явно високо доходоносни.

Информацията не е стока, а основно човешко право. Медиите трябва да предоставят информационни услуги, но не и да продават фалшиви новини и пропаганда.

И ако наистина сме загрижени  за медийната среда и свободата на словото, то трябва да отбележим, че у нас журналистическият труд е слабо защитен, медиите са в криза, най-вече заради порочните бизнес модели за тяхното финансиране и зависимостите.

Сега на ход е Народното събрание. Отговорността за състоянието и опазването на свободата на словото е в наши ръце – на журналистите. Защото това е битка за опазване на демокрацията и Истината.

Дано успеем! Пред нас са само още 108 места нагоре.

 # # #

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 784726
Постинги: 302
Коментари: 361
Гласове: 230
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728