Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
13.07.2018 02:15 -
ИВАН ВЪРБАНОВ: ЖУРНАЛИСТИКАТА НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ !
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 579 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2019 00:06
Прочетен: 579 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.01.2019 00:06
ЖУРНАЛИСТИКАТА НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ !
Иван Върбанов
Върховният касационен съд взе решение да касира заповед на гендира на БНР и върна на работа уволнената на 6 юни 2016 г. легендарна радиожурналистка Лили Маринкова - в ролята й на директор на програма “Хоризонт”. Българският съд се произнесе на трета инстанция и Маринкова се яви на 10 юли 2018 г. - повече от две години по-късно, с решението на магистратите в ръка, в Старата къща на ул. „Драган Цанков”№ 4. Мотивирана да се върне към задълженията си и готова за изпълнение на трудовите си задължения.
Часове по- късно я връхлетя изненадващият административен удар - пенсиониране.
Отново, както и при анулираното уволнение - веднага! От същия ден, час и миг! Бе разпоредено светкавично заглушаване на гласа на Маринкова и отстраняването й от БНР.
По законов път!
Маринкова служи на Радиото и на слушателите повече от 30 години. Поема административния пост на шеф на “ХОРИЗОНТ” за месеци и в условия на криза, протести, сътресения.
Застава на руля на информационният лидер в радиоефира след Васил Чобанов, а я наследи Васил Велев, който напусна на 18 септември 2017-та година. Той пък бе и заменен от Ивайло Савов - сегашният директор на “Хоризонт”.
Да отговориш на решение на съда с пенсиониране на журналист, безспорно буди въпроси. И анализ на хипотези за причините ... лични ли, политически ли, реваншистки ли, поръчкови ли?
Посланието на акта към Маринкова, законово мотивирано на 100 %, все пак буди недоумението: само тя ли е прецедент на работещ пенсионер в БНР? Ясно е нежеланието на овластения администратор на Радиото да НЕ иска да работи с именитата журналистка. Сред възможния резонанс от управленското героично действие би могъл да бъде ракурсът и за внушението: големите и водещи имена могат да бъдат смачкани и пречупени, камо ли редовите журналисти и служители. И така да се кодира страх и раболепие. Каква по-удобна среда?!
Излиза, че каквото и да постанови българският съд, след това винаги може да се намери начин да се отреже главата на непокорния. Въпрос на намерение!
Само че казусът касае Лили Маринкова - емблематична радиожурналистка, легенда и златен глас от последните десетилетия на най-новата история на БНР.
Обидно, неетично и грозно - от човешка и професионална гледни точки, е да изпратиш радиожурналист от класата и значимостта на Маринкова по този начин - с уволнение, а след касиране на заповедта ти - със светкавично пенсиониране!!! Без дума на благодарност, на признание, без всякакъв израз на уважение. Дори изиграно, дори само за пред публиката?!
Арогантно и цинично е да постъпиш така, поне според моето лично мерило и критерии !
Апропо, не се съмнявам, че Лили Маринкова скоро ще бъде ангажирана от друга медия. И гласът й отново ще е в ефир.
Трагичното е, че нейната медия я прогони и се отнесе безапелационно – гротескно !
***
Законът дава право на всеки новоизбран генерален директор да си сформира екип. Но, да заявиш на водещ журналист, допринесъл с труда си и таланта си през годините, че е съсипал програмата – според споделеното признанието за случилото се от самата Лили, е крайно неприемлив субективен и тенденциозен акт. Ще бъде жалко, ако в основата на този печален и драматичен казус стои личен конфликт и/или поръчка.
Би било крах и срам за всяко ръководство на БНР, ако то ляга по очи пред политици и управляващи, ако ден след ден започне подмяна или чистка на неудобни журналисти.
Нима забравяме, че четвъртата власт е призвана да бъде коректив на другите три власти? Или в клета България тази мисия и функция на журналистиката остава само на книга? И пожелание?
Нима всички са на колене и със склонена глава на дръвника?
***
Напрежението в БНР е видимо. Криза след криза през този мандат. Музикаутор, Радио България, сега - мизерните заплати на музикалните състави на БНР.
Въпросите са много, но липсват решения, ефективно управление и адекватен мениджмънт.
А обществената медия е натоварена с много важни функции и задачи, в това число и в служба на обществения интерес. Уникални цели и отговорност, доколкото търговските медии в сектора се мерят само по приходи и рейтинг.
Тогава, кой и защо иска БНР да буксува и да затъва в проблеми и кризи? Сякаш казуси без изход?!
***
Нужен е закон за защита на журналистите!
Журналистиката не е престъпление!
Всеки ден ли ще доказваме, че 111-ото място е напълно реално и обективно!!!
***
Аз подкрепям исканията на музикалните състави!
(Странно и двойствено бе усещането за подкрепата на протеста, която заяви в първите му прояви работодателят на БНР. Сякаш той дирижираше акцията с кадифени ръкавици. А е логично исканията да са отправени към него. Защото той управлява, заявява и защитава бюджета на Радиото. И защото той това работи - ръководи и решава проблеми, не ги създава. Къде - в СЕМ или в парламентарната ресорна комисия, бе заявено досега за недостига на средства, за дефицитите, кога и къде официално бе поискано увеличено финансиране - мотивирано и целесъобразно?).
Днес вече виждам, че музикантите са разширили обсега на исканията си и питат не само за обидно ниските нива на заплащане, но и за съдбата и стратегията за развитие на „Радио България”, за наличието на прозрачност и ясни критерии за разпределение на средствата от радиобюджета, констатират авторитарно управление, задават въпроси за новоназначени хора, нямащи отношение към работния процес и т.н. Важно е да има пълна яснота и откритост за нивата на минималните и максимални нива на заплатите, мотивите за тяхното определяне, начина на разпределението на фонд “Работна заплата” по сектори, нивата на минималните и максимални хонорари и др.
***
Вярвам в силата на синдикатите да отвоюват и охраняват правата на радиоколегията.
Но, това би било възможно да се постигне в условия на солидарност, свобода и единство!
Свободата зависи от нас!
Журналистиката не е престъпление!
Иван Върбанов
Върховният касационен съд взе решение да касира заповед на гендира на БНР и върна на работа уволнената на 6 юни 2016 г. легендарна радиожурналистка Лили Маринкова - в ролята й на директор на програма “Хоризонт”. Българският съд се произнесе на трета инстанция и Маринкова се яви на 10 юли 2018 г. - повече от две години по-късно, с решението на магистратите в ръка, в Старата къща на ул. „Драган Цанков”№ 4. Мотивирана да се върне към задълженията си и готова за изпълнение на трудовите си задължения.
Часове по- късно я връхлетя изненадващият административен удар - пенсиониране.
Отново, както и при анулираното уволнение - веднага! От същия ден, час и миг! Бе разпоредено светкавично заглушаване на гласа на Маринкова и отстраняването й от БНР.
По законов път!
Маринкова служи на Радиото и на слушателите повече от 30 години. Поема административния пост на шеф на “ХОРИЗОНТ” за месеци и в условия на криза, протести, сътресения.
Застава на руля на информационният лидер в радиоефира след Васил Чобанов, а я наследи Васил Велев, който напусна на 18 септември 2017-та година. Той пък бе и заменен от Ивайло Савов - сегашният директор на “Хоризонт”.
Да отговориш на решение на съда с пенсиониране на журналист, безспорно буди въпроси. И анализ на хипотези за причините ... лични ли, политически ли, реваншистки ли, поръчкови ли?
Посланието на акта към Маринкова, законово мотивирано на 100 %, все пак буди недоумението: само тя ли е прецедент на работещ пенсионер в БНР? Ясно е нежеланието на овластения администратор на Радиото да НЕ иска да работи с именитата журналистка. Сред възможния резонанс от управленското героично действие би могъл да бъде ракурсът и за внушението: големите и водещи имена могат да бъдат смачкани и пречупени, камо ли редовите журналисти и служители. И така да се кодира страх и раболепие. Каква по-удобна среда?!
Излиза, че каквото и да постанови българският съд, след това винаги може да се намери начин да се отреже главата на непокорния. Въпрос на намерение!
Само че казусът касае Лили Маринкова - емблематична радиожурналистка, легенда и златен глас от последните десетилетия на най-новата история на БНР.
Обидно, неетично и грозно - от човешка и професионална гледни точки, е да изпратиш радиожурналист от класата и значимостта на Маринкова по този начин - с уволнение, а след касиране на заповедта ти - със светкавично пенсиониране!!! Без дума на благодарност, на признание, без всякакъв израз на уважение. Дори изиграно, дори само за пред публиката?!
Арогантно и цинично е да постъпиш така, поне според моето лично мерило и критерии !
Апропо, не се съмнявам, че Лили Маринкова скоро ще бъде ангажирана от друга медия. И гласът й отново ще е в ефир.
Трагичното е, че нейната медия я прогони и се отнесе безапелационно – гротескно !
***
Законът дава право на всеки новоизбран генерален директор да си сформира екип. Но, да заявиш на водещ журналист, допринесъл с труда си и таланта си през годините, че е съсипал програмата – според споделеното признанието за случилото се от самата Лили, е крайно неприемлив субективен и тенденциозен акт. Ще бъде жалко, ако в основата на този печален и драматичен казус стои личен конфликт и/или поръчка.
Би било крах и срам за всяко ръководство на БНР, ако то ляга по очи пред политици и управляващи, ако ден след ден започне подмяна или чистка на неудобни журналисти.
Нима забравяме, че четвъртата власт е призвана да бъде коректив на другите три власти? Или в клета България тази мисия и функция на журналистиката остава само на книга? И пожелание?
Нима всички са на колене и със склонена глава на дръвника?
***
Напрежението в БНР е видимо. Криза след криза през този мандат. Музикаутор, Радио България, сега - мизерните заплати на музикалните състави на БНР.
Въпросите са много, но липсват решения, ефективно управление и адекватен мениджмънт.
А обществената медия е натоварена с много важни функции и задачи, в това число и в служба на обществения интерес. Уникални цели и отговорност, доколкото търговските медии в сектора се мерят само по приходи и рейтинг.
Тогава, кой и защо иска БНР да буксува и да затъва в проблеми и кризи? Сякаш казуси без изход?!
***
Нужен е закон за защита на журналистите!
Журналистиката не е престъпление!
Всеки ден ли ще доказваме, че 111-ото място е напълно реално и обективно!!!
***
Аз подкрепям исканията на музикалните състави!
(Странно и двойствено бе усещането за подкрепата на протеста, която заяви в първите му прояви работодателят на БНР. Сякаш той дирижираше акцията с кадифени ръкавици. А е логично исканията да са отправени към него. Защото той управлява, заявява и защитава бюджета на Радиото. И защото той това работи - ръководи и решава проблеми, не ги създава. Къде - в СЕМ или в парламентарната ресорна комисия, бе заявено досега за недостига на средства, за дефицитите, кога и къде официално бе поискано увеличено финансиране - мотивирано и целесъобразно?).
Днес вече виждам, че музикантите са разширили обсега на исканията си и питат не само за обидно ниските нива на заплащане, но и за съдбата и стратегията за развитие на „Радио България”, за наличието на прозрачност и ясни критерии за разпределение на средствата от радиобюджета, констатират авторитарно управление, задават въпроси за новоназначени хора, нямащи отношение към работния процес и т.н. Важно е да има пълна яснота и откритост за нивата на минималните и максимални нива на заплатите, мотивите за тяхното определяне, начина на разпределението на фонд “Работна заплата” по сектори, нивата на минималните и максимални хонорари и др.
***
Вярвам в силата на синдикатите да отвоюват и охраняват правата на радиоколегията.
Но, това би било възможно да се постигне в условия на солидарност, свобода и единство!
Свободата зависи от нас!
Журналистиката не е престъпление!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 673