КОЛКО ЗРЯЛО И ЕДИННО Е ГРАЖДАНСКОТО НИ ОБЩЕСТВО?
/Социална лаборатория/

СИТУАЦИЯТА

Магазин. Опашка. Каса, която обработва мъчително бавно клиентите. Разклонение на върволицата в индианска нишка. Буден гражданин на висок глас пита защо е такова положението и не може ли да се намери решение с отварянето на втора каса.

РЕАКЦИИТЕ

Веднага от същата опашка в спор с недоволния остро влиза чакаща жена, която използва доводи от сорта “Има ли живот на Марс?” Блокаж и от дясно - момче, ниско на ръст, но добре закалено във фитнеса, отправя заплаха към недоволния човек и го призовава “Да се разбЕрат в’ънка и да ‘земе да млъкне да плямпа”.
Останалите хора от опашката гледат мълчаливо, омърлушено и с безлични погледи, забити в земята.
Никой не реагира или не изразява позиция "За" или в подкрепа на "скандалджията". Нищо, че всички са потърпевши и теглят общо бреме.Какво да се прави, такъв е животът, ще се търпи! - е изписано на лицата им.

Самият Недоволен, нападнат от опонентите си от опашката - не по същество, а заради рефлексията на българина да се кара и да спори всеки срещу всеки, снишава гласа на бунта и се самоизключва. Смачкан от съпротивата на средата, която го заобикаля.

Нищо, че той принципно е прав.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Питаме Ербапа и Кавгаджийката защо не са се присъединили към правилно поставения въпрос за намиране на решение и бързото обслужване на клиентите от страна на Недоволния, а са влезли в спор със защитника на правата им? Отговор: “Не видЕхте ли, че този е пиян?!”; “Кво като е прав! Кво ще ми крещи в магазина? Само него ли ще го слушам. Нали и ние чЕкаме! Ще ми се прави на интересен! Аааа!”

БЕЗ ДУМИ / ИЗВОД

Ето Ви нагледен пример за “силата и единството” на гражданското общество.
Аз съм отчаян от резултата!!! Вярвам, че и вие!
Или ... ?