Автор: Иван Върбанов*

София, 27-03-2019 г. | В навечерието на изтичането на мандата на Генералния директор на Българското национално радио, който бе избран на 17.05.2016 г. за срок от 3 години, депутати направиха изпреварващ ход и внесоха в деловодството на 44-ото Народно събрание проект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Поправките, инициирани от Тома Биков и Евгени Будинов от ГЕРБ в партньорството на Велислава Кръстева от ДПС, са фокусирани единствено и само върху удължаване на мандатите на шефовете на обществените медии - БНТ и БНР, от 3 на 5 години. Промяната ще засегне респективно и Управителните съвети на двете медии, финансирани от държавния бюджет.

Важен ключ към всички въпроси по темата е алинея 5 от законопроекта, който ясно постановява: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Интересен за мен е фактът, че в преамбюла на поправките са посочени изменения, които са публикувани във все още неизлезлите броеве на "Държавен вестник" - последното му издание е от 26-ти март т.г. и е брой № 25. Независимо от това вносителите ясно са посочили, че ЗРТ вече има изменения, обнародвани в броеве № 27, 44, 77, 103 и 106 от 2019 г. Нищо, че те все още не са отпечатани...

На сайта на Народното събрание бе публикувана информация за внесения документ тук - https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/156916/?fbclid=IwAR3CuUTO_hYdiVB3saaZl7I-6dXrDr33-F5BrewQu6NBSzYMtC1xUM2utVQ.

Сканираното копие на законопроекта вижте тук - https://www.parliament.bg/bills/44/954-01-18.pdf

Вносителите на промените се мотивират със значителните промени, настъпили в обществото за последните 19 години. "За да изпълняват успешно обществените си функции, БНТ и БНР трябва да имат ефективно, стабилно, устойчиво и предвидимо ръководство. В този смисъл, при налагането на сегашните 3-годишни мандати, дадено лице, избрано да заема длъжността "генерален директор" или "член на управителния съвет" на БНТ или БНР губи значително време до реалното навлизане в същността и детайлите на съответната медия, актуалните проблеми, които стоят пред нея и реалните казуси, с които се сблъсква на ежедневна база", пишат депутатите Биков, Будинов и Кръстева. Според тях, практиката показвала, че за постигане на приемливо високо ниво на ефективност в работата на мениджмънта се губело средно между 4 и 6 месеца.

Разбира се тези констатации поставят редица контравъпроси? Така изразената позиция от народните представители изразява ли констатацията, че до момента управленията на БНР и БНТ не са били ефективни, стабилни, устойчиви и предвидими? Та нали мениджърите на двете медии са имали договори за управление - с ясно разписани права и задължения, били са оценявани и избрани според заявени концепции, депозирали са през шест месеца своите оперативни отчети с постижения и резултати или липсата им пред СЕМ, който е техен работодател и контролира ефективността на менажирането.

И как така новите генерални директори, които по условие на конкурса трябва да имат поне 5 годишен стаж в радиото и телевизията, нямало да могат да се ориентират в реалните казуси, с които "се сблъскват на ежедневна база" - както дословно са написали вносителите?!

Ами, ако те половин година се ориентират, то медиите сами ли се управляват или са на автопилот? Вярно, че БНТ и БНР през десетилетията са отлично смазани механизми - като часовници, които могат да работят перфектно и без пилот в самолета. Но, чак пък да могат да се случват нещата в отсъствието на генералния мениджър, който би трябвало да администрира процеси и казуси, звучи някак недостоверно и притеснително, колкото и позитивно-оптимистична да е констатацията на вносителите.

"Честата смяна на ръководството на обществените медии, съчетана с транзитния период в началото и в края на всеки мандат, поставя стабилното функциониране на БНТ и БНР в зависимост от редица случайни фактори", пише още в мотивите на авторите на законопроекта.

Законово регламентираната процедура - избор чрез конкурс, провеждана стриктно от членовете на Съвета за електронни медии може ли да бъде определена като "случаен фактор"? Или преценката на съветниците? Залитането в другата крайност - дълги, нескончаеми мандати или без ограничения като в Русия, Финландия, Унгария, Армения, Швейцария, Великобритания, Дания, Люксембург, няма ли да гарантират монополната власт на една личност & приятели за дълъг период от време, което само по себе си крие изобилие от рискове и изкушения, свързани със срастването с управлението и контролът на националните ефири?

И още един цитат от мотивите: " ... към днешна дата този модел не позволява на двете обществени медии да се развиват и изпълняват обществените си функции пълноценно."

Как така обществената мисия на БНТ и БНР е в тясна зависимост от мандатите на генералните директори, а не от професионалните и етични стандарти на журналистите и принципите на редакционната независимост? Или предифинирането на обществената мисия на медиите предстои? В каква посока и защо?

Обществената мисия е траен фундамент и жалон в медийната система. Тя не е временно понятие, не гони рейтинг или не е зависима от финанси.

Обществените медии имат своите специфика и задължения, регламентирани със закон, съгласувано с медийното право на ЕС. Главният акцент е максимално разтваряне на ветрилото на покритие на съдържанието към всички граждани. Не случайно е предвидено именно Обществените съвети към двете медии да са гарант за защитата на обществените интереси при създаването и разпространението на програмите на БНТ и БНР.

Националните обществени оператори са призвани да създават разнообразни програми, в унисон с пълния обхват от интереси, убеждения и гледни точки на обществото.

Прироритет е осигуряването на обективна, бърза и точна информация и разнообразие на гледните точки. Основен принцип в редакционната дейност е обективност, безпристрастност и балансираност. Предоставяне на възможността на слушателите сами да оформят своите мнения и позиции на базата на достоверни, непредубедени и ясно формулирани факти от страна на журналистите. Информацията ясно се разграничава от коментара или гледната точка и не може да изразява пристрастност като съдържа морални, емоционални или други оценъчни елементи, показващи личната позиция на журналиста. Нито една информация, представляваща обществен интерес, не може да бъде премълчавана. Редакционната независимост при подготовката на програмата да не се влияе от спонсори, рекламодатели или трети лица при външни и съвместни продукции и т.н. Обществените медии утвърждават ценностите, които иска да съхранява и развива обществото. Програмните политики са разписани в Закона за радиото и телевизията и програмните лицензии.

Аз не бих обвързал обществената мисия с управленската структура и мандатност. А може би точно тук е големият отговор ...?!

Ще видим какво предстои: Големият финал и Второ начало за шефовете на БНР и БНТ.

Единият началник е в законовия край на своя сегашен мандат, освен ако той не бъде удължен с административно-процесуални хватки или нормативни промени. Честният път е ясен: повторно кандидатиране и преминаване през конкурсната процедура в съревнование с други кандидати-конкуренти. Развитието за другия началник е функция от начина на завършването на съдебното дело, чийто финал във всички случаи ще бъде освобождаващ и ще гарантира независимостта на ръководство от "случайни фактори", както се казваше в мотивите на вносителите. А тези фактори може да са ключови!

&

> Проектът за промени в Закона за радио и телевизия бе оттеглен от вносителите му часове, след като бе депозиран в НС. Тома Биков заяви пред "Хоризонт", че се налагат технически корекции, които да бъдат направени. Уточни, че депутатите не биха искали да създадат впечатлението за влияние върху конкурса за избор на генерален директор на БНР. Подчерта, че идеята за увеличаване на мандатите на генералните директори е обсъждана в Комисията за култура и медии на 44-ото НС и има подкрепа за провеждането на промените.

---

Бел.ред:: * Коментарът изразява единствено и само личната позиция на автора.