Лични дневници на Иван Върбанов

ДКЦ на елитна столична болница, 28 март 2019 г., София. | Посещение за консултация. Влизаме в коридор, пълен с чакащи хора - болни, угрижени, някои от тях със сакове и много багаж. Плащаме на гишето потребителската такса и сядаме пред кабинета, за да изчакаме реда си. Реда си ли казах? Понятие, което отдавна тук е забравено. Чакаме цяла вечност. Насред стенания, охкания, болни, които се суетят и търсят документите си, притичват между кабинети - тоалетна - лаборатория. Планина от хора, които искат да влязат едновременно през вратата, за да не чакат. И разбира се, познатият феномен: т.нар. здравни работници - хора, облечени в бели престилки или болнично облекло, които пробутват без ред свои близки или себе си.

***

След часове най-накрая идва заветният ни час. Влизаме при лекарка, която е в цивилно облекло - дънки, блузка. Седи зад компютър и нещо пише. Срещу нея има сестра, която все пак е надянала здравна униформа. Получаваме студен въпрос: "Вие, какво?", който върви с недоверчиви погледи и подмятания дали сме сигурни за оплакванията си. Следва едно многозначително: "Е, хайде да ви видя на ехографа. Събличайте се и полегнете на кушетката". Следват бележки относно външния ми вид на пациент, отбелязва се недостатъчното наличие на плочки в коремната област. Следва оглед на ехографа и заключението, че нищо не се вижда. "Какво са гледали колегите преди мен? Няма нищо!". Контрирам със снимки от ехографа на другото болнично заведение. Това довежда до уклончивото решение да се направи рентген - БУМ.

***

На входа на рентгеновото отделение виждам група гръцки студенти, които са застанали точно на входа и пушат. Преодолявам ги и влизам, за да открия кабинета. На пътя ми се препречва жена със студен глас, която пита: "Къде? Кой Ви праща?". Насочва ме със заповеднически тон към стаята с рентгена. Разбира се, трябва да легна на чаршаф, който си стои там от ... Процедурата завършва бързо. Излизам, за да чакам. Изпращат ме първо да платя и да се върна с бележката. Доктор излиза със снимката. Питам за резултата, но отговорът е, че на мен не ми дължи никакви обяснения, а само на моя лекар?!?! 

***

Връщам се при лекарката, която ме е изпратила и започна консултацията. Тя обаче излиза от кабинета с чантата и връхната си дреха. Казва, че не знае кога й изтича работното време и странно, но друг лекар бил влязъл в кабинета й. Та ще довършим прегледа в коридора, където има едно бюро, до тоалетната. Там тя назначава лечение, обяснява ми на дълго и нашироко кое, как, под смаяните погледи и пред цялата публика в коридора. Обяснява ми и как да постъпя при по остри или спешни ситуации и ми дава наставления за действия при по-комплицирани случаи.

Разбира си, обяснява ми да бъда готов за всякакви спешни неща ... и да дойда, тя ще ме чака. Дава и телефона си.

***

Тръгваме си. Аз съм психически разбит и съсипан. Трябва ми време, за да се възстановя и да се върна в реалността. Започваме семеен съвет и решаваме, че трябва да търсим още мнения.

***

/ очаквайте продължение /

Из дебрите на българското здравеопазване:

Част 1 - http://ivanvarbanovtv.blog.bg/novini/2019/04/03/iz-debrite-na-bylgarskoto-zdraveopazvane.1651742

Част 2 - http://ivanvarbanovtv.blog.bg/novini/2019/04/24/iz-debrite-na-bylgarskoto-zdraveopazvane-chast-2.1654378

Част 3 - http://ivanvarbanovtv.blog.bg/novini/2019/04/24/iz-debrite-na-bylgarskoto-zdraveopazvane-chast-3-v-medicinsk.1654382