Иван Върбанов  

София, 22-05-2019 | Държавният глава Румен Радев отличи Съюза на българските журналисти /СБЖ/ с почетен президентски плакет „Св. св. Кирил и Методий" по случай отбелязването на 175 години българска журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България.  

Отличието бе връчено от държавния глава Радев на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и главния секретар на СБЖ Иван Върбанов по време на тържествена среща на "Дондуков" 2 по време на тържествена среща в Президенството. На събитието присъства и председателя на Съюза на руските журналисти Владимир Соловьев, който е гост на честванията на журналистическите годишнини в София.  

Президентът изрази увереност, че и днес в българските медии има личности, които знаят, че журналистиката е преди всичко мисия и след това професия и които намират сили и характер да отстояват най-високите нейни достойнства – достоверност, критичност, храброст.  

 "Свободата на словото не е отговорност единствено на издатели и журналисти, тя е битка на всеки гражданин. Защото гражданинът избира коя телевизия да гледа, кой сайт или вестник да чете. В съвременния свят на дирижиран информационен шум, на фалшиви новини и отстъпление на класическите медии, всеки от нас трябва да бъде непримирим към опитите за манипулация", се казва в поздравителния адрес на държавния глава, изпратен до ръководството на СБЖ. Президентът подчертава, че всеки от нас трябва да се научи да отсява лъжата, която настъпва все по-агресивно и организирано.  

По думите на държавния глава съдбата на радетелите на словото у нас никога не е била лека. Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото. „Политиката винаги търси начин да затвори устата на свободомислещите, понякога с цената на живота им. Трагичните съдби на Йосиф Хербст, Райко Алексиев и десетки други бележат историята на българската журналистика", се посочва в писмото на президента.  

Румен Радев подчерта, че озаптяването на свободното слово днес е въздигнато в сложна и ефикасна система. Уволнения и съблазни, икономическа принуда и зависимости – палитрата от способи за натиск е пребогата. Но по-огорчаваща от агресията на цензурата е моралната дилема на автоцензурата, пред която все повече български журналисти са изправени.    

„След тридесет години демократични промени родната журналистика живее в паралелни реалности. От една страна, реалността на тези, които удобно не виждат проблем с медийната среда в България. От друга – тази на драматичния срив на държавата в глобалните класации за свобода на словото", заявява президентът. Според държавния глава позорното 111-то място е присъда, която ни отдалечава от демократичния свят и ни нарежда сред страни, които още не са се преборили за свободата си. А каквато е свободата на словото, такава е и демокрацията.   Държавният глава припомни и ролята на словото в епохата на Българското възраждане. Редом с даскалите, църковните деятели и поборниците за свобода, вестникарите проправят пътя на нова България. Със своята дейност бащите-основатели на родната журналистика обединяват народа ни в едно землище на духа, а печатните издания се превръщат в нашите институции, преди да възкръсне държавата ни.  

По време на срещата ни с президента Румен Радев благодарихме за високата чест, оказаното внимание и признанието към СБЖ. Изразихме мнението, че президентската институция е единствената държавна институция, която обръща внимание на проблемите на журналистиката и медийната среда, доколкото диалогът е реален. Последният пример бе съдействието на Президента Радев за запазване на "Радио България" - БНР, когато бе подета кампания за закриването на многоезиковото излъчване на съдържание чрез тази платформа на обществената медия. След активната намеса на държавния глава процесът бе париран.  

Подчертахме, че СБЖ - най-голямата професионално-творческа и синдикална организация у нас, представляваща журналистическата гилдия, член на Международната и Европейската федерации, с над 5.000 члена, депозира в Народното събрание пакет от законодателни инициативи в защита на журналистическия труд. Текстовете са хвърлени в чекмеджетата на забравата из кабинетите на властта. А в същото време се работи по нов медиен закон без да бъде поискано мнението на СБЖ и да бъдем интегрирани в процеса, който върви на тъмно, потайно, задкулисно някъде. СБЖ е независима организация и най-вече, защото не се финансира от никого, а се самоиздържжа с ресурсите на самата организация и чрез механизмите на Устава на Съюза и разписаните в него вътрешни правила.  

Следваме завета на Йосиф Хербст - "Никому в угода, никому напук", а слогън на мандата от 2015-та година е "Свободата зависи от нас". Работим ежедневно в защита на нашите колеги и реагираме светкавично и активно, когато има казуси и проблеми с журналисти и медии.  

 --  

ЗА МЕДИИТЕ, СВОБОДАТА И ВГЛЕЖДАНЕТО В САМИТЕ НАС

(Коментар на автора и лична позиция)  

Корпоративната журналистика, цензурата и автоцензурата, влиянието на капитала над редакционната независимост и съдържанието - са част от съвременните бичове на медийната среда не само у нас. Често под флага на непримиримата битка с "Фалшивите новини" елитите повеждат кръстоносен поход срещу своите опоненти. Разпределението на средства по линия на европейските фондове; квотите на субсидиите; процентите от държавните бюджети, отделяни за издръжка на обществените медии на практика се превръщат в реално действащ ефективен инструмент за политическо и властово влияние, за подчинение и натиск върху медии, собственици и главни редактори. Стремежът - регулацията в сферата на традиционните медии, да бъде наложена като профилактична мярка против дезинформацията в свободното интернет пространство не само плаши и буди съмнения за отварянето на вратата на мракобесието и директна саморазправа с инакомислещите и/или опонентите, но създава реални предпоставки за ограничаване на свободата на словото.  

Липсата на прозрачност на собствеността на медиите, срастването и установяването на преки връзки между политици с бизнес кръгове и медийни собственици, медийният монопол и концентрации, автоцензурата, липсата на плурализъм - са все белези на кризата в журналистиката и медиите днес.  

Дали капиталът, еврогрантовете, даренията от фондации, подставените собственици, политическият и поръчков слугинаж, PR - журналистиката в услуга на властта ще продължават да поставят на колене и да подчиняват медиите и войните на перото и на словото?  

Желанието си - да бъде онлайн съдник на Истината у нас, публично лансира член на регулатора на електронните медии. Не зная дали точно този орган е призван да бъде пазител на професионалните и етични журналистически стандарти? Все пак трябва да отчитаме факта, че независимостта на членовете му са функция и директно следствие от политическите квоти при избирането им. С какви задачи и поръчки, като част от нормативно вменени правомощия и функции от законодателя, би бил натоварен бъдещият онлайн регулатор?  

Тук най-силният дисонанс се поражда от философията и идеята да бъде лимитирано безграничното интернет пространство като територия на свобода на словото и алтернатива на традиционните медии. Да, матрицата породи и рискове, но и гарантира новите свободи. Там, където гласовете на телевизии и радиа бяха запушвани от режими или истината бе арестувана, именно глобалната мрежа и социалните медии бяха живия канал за информация. Уволнявани журналисти публикуват свободно в интернет своите разследвания или цензурирани материали. Явно, тази гласност и шир трябва да бъде заключена. Като репресията срещу създателят на "Уикилийкс" - Асанж!  

В публичното пространство излезе информацията, че се готви нов медиен закон. Но, защо това става тихо, скришно, на тъмно, някъде по кабинетите. Дори координирано - от офиси на Министерството на културата... Принципалът ?! Ползвани били най-големите медийни експерти, но целият процес върви прекалено дискретно, сякаш тайно, задкулисно. Като онези анонимни оценители, които попълват анкетните карти на "Репортери без граници" ...  

Законодателните инициативи в защита на журналистическата професия, за които настоява СБЖ, не се случват. Предложенията не бяха разгледани от народните представители, не влязоха на обсъждане. Бяха замразени! Нищо, че бяха връчени лично на шефа на ресорната парламентарна комисия преди три години. За сметка на това, по отношение на други медийни законодателни поръчки, се бърза, дори прибързва. И даже спекулативно се манифестира. Но, като че винаги под диктовка и в угода някому. Поне това е чувството, което остава докато наблюдаваме процесите, задаваме (си) въпроси и настояваме за отговори.  

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е най-голямата професионално-творческа и синдикална организация, представляваща журналистическата гилдия. Съюзът е силен и независим. Дори и поради факта, че той не е подвластен на зависимости, външно финансиране, политически или икономически обвързаности и т.н. СБЖ е територия на свободните по дух хора, отстояващи свободата на словото и е трибуна на свободната журналистика. Истината, истината и само истината. Това не е само наше верую, но и принцип, който ежедневно отстояваме. Редом със стремежа ни да гарантираме законодателно задължителното подписване на колективни трудови договори във всички български медии, за да бъдат защитени правата на журналистите. Както и зачитането на журналистическия труд за втора категория, а така също и регламентирането на минимални прагове на трудовите възнаграждения за репортери, редактори, водещи и т.н. Защитата на журналистите е наш приоритет!  

Все още журналистите робуваме на пристрастията си, на нагласите да се върви по най-лесния път на несъпротивление и подчинение и зачитане на едностранни интереси - на издатели и работодатели, корпорации, политически пристрастия и др. А журналистът трябва да работи преди всичко за производството на бърза, обективна и достоверна информация, която да е в услуга и в интерес на обществото.  

Накъде ще вървим - зависи от нас. Защото степента на зрелост на гражданското общество, на нас самите - като граждани и хора, отстояващи правата, каузите и принципите за по-доброто ни утре, се съотнасят правопропорционално към зрелостта и силата на медиите.  

Свободата на словото и на пресата са част от най-голямата свобода - ДЕМОКРАЦИЯТА.
А тя зависи от нашите лични и професионални избори.
И волята да бъдем наистина свободни.
Никому в угода, никому напук!
Свободата зависи от нас!