Автор: Иван Върбанов
София, 28 май 2020 г.

Всички с нетърпение очакваме заседанието на парламентарната Комисия за култура и медии, където ще бъдат разгледани и обсъдени предложените промени в Закона за радиото и телевизията.

Те са внесени от парламентарната група на "Обединени патриоти".

Първият законопроект предвижда задължителни квоти за бг музика в ефира на радио и телевизионните оператори.

Най-малко 1/3 от музикалното съдържание на медиите извън новините, спортните предавания, рекламите и филмите трябва да е предназначено за българска музика, а най-малко половината от българската музика с текст трябва да бъде с текст на български език. Това се посочва в едно от предложенията. Предвидени са и санкции от 5 000 до 20 000 лева при нарушения.

Никой нормален българин няма против да звучи повече българското. Но, ако това е свързано с интереси и определени бизнеси, ситуацията става по-сложна и интересна. Защото при всяко излъчване се отчисляват авторски към съответните организации, пазители на права. И така при стократно изпълнение на една песен, например, без да има нужда или необходимост, но пък да се върти съзнателно натрапчиво, можем да направим едно "източване" или пренасочване на държавни пари - част от бюджетите на БНТ и БНР, към конкретни хора - изпълнители - организации.
Не бих искал да казвам, че ми изглежда като схема за източване. Не! Но, ако само един и същ изпълнител доминира в ефира - какво да си помисли човек?
Иначе - да! С две ръце гласувам за българските творци, изпълнители и музика.
Но, без схеми, господа!

Не е тайна, че и сега изпълнители и продуценти плащат под масата на музикалните редактори, за да "завъртят" новото парче на този или онзи. Така то става популярно и търсено, сиреч повече купувано. Доколкото у нас се купува музика, а не се "тегли" или копира.

Сега си представете какво би станало, ако само една продуцентска къща/компания овладее дадената държавна медия и я подчини да се върти в ефира само изпълнители и музика на тази музикална къща.
Нулите в цифрата ще набъбват.
А държавният бюджет, предоставен на медията, ще изтънява и ще бъде усвоен правилно.
Така че тук е много важно да има ясна формула, правила и алгоритми.
Как ще стават нещата и кой ще следи, как ще се контролира, как ще бъде намиран точният баланс в музикалната политика и менажиране?

Другият проект касае дезинформацията в интернет. Предвижда се регистрация на всички сайтове в Съвета за електронни медии. Регистриралите се с декларация онлайн медии ще носят отговорност за съдържанието в сайтовете. Задължително във всеки сайт трябва да има посочено лице за контакт.

Тоест задава се регулация на интернет. Ами сега?

„Различни хора се опитват да печелят пари, а това е точно такова, чрез измама, чрез начин да накарат хората да влязат в техния сайт и да печелят през различни платформи за онлайн реклами. Всеки един сайт, без значение какъв е той, трябва по европейски регламент да има лице, което да отговаря за личните данни. Ако сайтът няма такова лице посочено, няма кой да отговаря за личните данни, съответно този сайт трябва да бъде спиран по европейски регламент и съответно трябва да бъде забраняван достъпа му на територията на Република България, без значение къде е сървъра“, коментира пред БНР преди време вносителят Александър Сиди.

Правила в интернет - от една страна е ОК. Любопитно ми е под каква форма ще бъде осъществена тя.
Защото, когато някой сайт пусне порно снимки, например, това как ще бъде измерване - чрез регулативни рамки, морални и етични ценности или по друг начин?
Как ще се процедира, когато сайт излъчва откровени лъжи, обиди, нападки, фалшификации, когато подбужда към нарушаване на Конституцията и т.н.?
Вече има влязла в сила европейска директива за аудио-визуалните медийни услуги. Но, как ще се случват нещата реално - явно, всеки си представя нещо различно.

Важното е да се поставят нещата по местата им.

Какво е онлайн медия, сайт, блог?
Какви са разликите?
Това подлежи на прецизиране от медийното законодателство.
И още: докъде е границата между разумната и препоръчителна законова регулация и цензурата?

Всяка една от традиционните медии вече е във форма, която изразява медийният микс. Телевизията е и сайт, информационна агенция, вестник. От своя страна сайтовете излъчват текст, картина и звук. Радиото се визуализира и след ефира съдържанието вече се мултиплицира в текстов формат.

Тогава?

Кое е медия, сайт, платформа за споделяне на лично мнение? Кой ще слага качественият щемпел - тези са професионалисти, другите - не.
КОЙ?

Бетина Жотева, сегашният председател на СЕМ, в интервю за вестник "24 часа" посочва, че написаното в сайтовете не подлежи на регулация, а само аудио-визуалната информация - интервюта, клипове, аудиозаписи. Е, как ще регулираш интервю или видео-информация /репортаж, запис и т.н./?
Може би като го цензурираш и го свалиш?!
Не разбирам!

Така текстове с реч на омразата ще си останат в пространството. В същото време в социалните мрежи и Ю Туб има регулация, тоест правила, според които администраторът на платформата може да премахне съдържание, ако то нарушава някакви правила или ценности.

Пак според Жотева, сайтовете трябвало да заявят своя профил на съдържание. Подобно на лицензията на традиционните тв или радио. И какво би следвало, ако сайт се обяви за информационен, а стане развлекателен? Къде тук е прекрачена границата? И кой може да налага рамки в най-свободното пространство - Интернет?
Немислимо!!!

Нима СЕМ ще може да бъде и регулатор на онлайн съдържание? Ще може ли тогава да издава глоби, да блокира достъпа до сайтове, да търси юридическа отговорност от издатели за разпространение на вредно съдържание?

И сега в българското законодателство има инструменти и механизми, включително и по Наказателния кодекс, според които може да се търси отговорности да се налагат санкции.

Тогава защо и на кого му е притрябвало органът, изграден от политически квоти, да "регулира" всичко живо - в ефира и в онлайн средата?

Какво значи незаконно съдържание - другото мнение ли?
Чувам, че искат да има и медиен/информационен омбудсман. Ами той от коя партия ще е? И той ли ще блокира сайтовете на политическите опоненти или самият СЕМ?

Ама, че каша!

И пак ще става дума за пари. За европари.
Защото припознаването на сайт за електронна медия ще води до следващия етап - участието му в разпределението на европарите. Вече сертифициран ще има право да участва в разпределението на евро-баницата, наравно с другите претенденти и основните играчи досега.

На мен ми изглежда като преразпределение на монополите.
Едни парични квоти от тук - ще отидат там.
От едни медии - в други платформи.
От джоба на един собственик - в диаметрално противоположен или негов конкурент.
Но, чрез регулацията.

Ще категоризираме вече сайтовете, за да кажем, че и малка медия може да бъде значима и така ще я институциализираме.

А "опасните" ще анатемосаме и готово.
Ето Ви новите медийни елити.

Сега на ход е парламента.
Трудно ще бъде, защото вече има европейска директива.
И свободи, ценности и постулати.
Които няма как да бъдат нарушени или пренебрегнати.

СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!
ЖУРНАЛИСТИКАТА НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!