Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2018 10:38 - Феноменът „Агресия“
Автор: kandssystems Категория: Политика   
Прочетен: 1696 Коментари: 3 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Феноменът „Агресия“

Д-р инж. Станислав Кутев

Някои размисли върху сблъсъка на поколенията, агресията по света и глобализацията

Агресията, агресивното поведение най-общо, във всички сфери на социалния живот съществува от зората на човешката цивилизация и се приема като естествено състояние в междучовешките отношения. Независимо от отрицанието й, тя е неизбежен, негативен атрибут в тях.

За агресията като феномен може да се говори сравнително отскоро пред вид лавинообразното й нарастване през последните години и достигането на нива почти на патология в обществото. Тероризмът в Западна Европа и по света, агресията срещу медиците в България и в междуличностните отношения, в училищата, по пътищата и най-вече доминацията й в социалните междуетнически конфликти я издигат в приоритет на  обществото. Какви са причините за тази експлозия, хипертрофия на агресията? Имат ли връзка и каква с глобализацията, с промени в психологията на младото поколение и измененията в света като цяло или са плод на натрупване и взривяване на стари проблеми в ценностната система на Западната цивилизация? Психолози и криминалисти търсят този отговор в деформациите на личността – социопатия, характеропатия, фрустрация и т.н., но отговорът на тези въпроси е многопластов и интердисциплинарен.

Системният анализ и примерната класификация на причините  в настоящата публикация е само един опит да се навлезе в дълбочина на проблема и той да се анализира от друга нестандартна гледна точка, различна от  традиционния подход.

1.    Една от основните причини (извън обективните) е вътрешното чувство на неудовлетвореност от личната реализация (социална, материална и т.н.). Причините са много и най-различни, но една от тях рядко се появява в публичното пространство. Тя е разминаването между правата гарантирани от обществото и индивидуалните възможности – природна интелигентност и образованост. Например всеки има право и възможност да стане президент, лауреат на нобелова награда, милионер, но не при всеки се получава. Защо? – обикновенно индивида търси вината извън себе си, в обществото и рядко си дава сметка , че неговата природна интелигентност и образованост ограничават и слагат таван на възможността за мечтаната реализация. Това разминаване винаги ли води до агресия? - разбира се, че не но когато се добавят и качества като характер, воля за победа, непримиримост и амбиция - това вече е предпоставка за развиване на агресивно поведение насочено към обществото най-общо, като външна причина за несбъднати желания. Тези качества, сами по себе си положителни, но комбинирани с ментална ограниченост отключват неадресирана  или произволно адресирана агресия. Тя може да бъде насочена към заобикалящата ги социална среда или към измислена причина за неудачите на личността, обикновенно обявявана от него като социална несправедливост. В случая може би е правилно да се разграничат от една страна за необоснованата и от друга нормалната, причинно обоснована агресия. Все пак трябва да си дадем ясен отговор на въпроса социално справедливо ли е един ограничен неграмотник и един известен учен да са лауреати на Нобелова награда, или същият този амбициозен неграмотник и Илон Мъск да са еднакво богати? Изборът е: справедливо неравенство или несправедливо равенство? Последното го изпитахме на гърба си!

       И ако говорим за социална справедливост правилният въпрос е не дали да има бедни и богати, а колко бедни да бъдат най-бедните. Премахването на разликата между бедни и богати би било смъртоносно за обществото поради произтичащата от това демотивацията и ентропийната му смърт съгласно апроксимацията в обществените науки на втория закон на термодинамиката /конкретен пример – марксистко-ленинската идеология/.

       С други думи, неудачник с характер и амбиции е рискова комбинация и от тук и алюзията към поговорката – всяка жаба да си знае гьола. За съжаление дълбокият смисъл на тази поговорка отсъства от ценностната система на либералната демокрация и е заменена с „американската мечта“ на примeр – всеки може да постигне всичко.

       Естествено, с нарастване на индивидуалната интелигентност намалява и степента на хипертрофия на агресивността. Може би има някакъв праг на достатъчна интелигентност над който хипертрофията изчезва и остава нормалната степен на обосновано агресивно поведение (в бизнеса, спорта, преследване на цел, амбиция).

2.    Друга причина за нарастване на агресията е неравенството, увеличаващото се разслоение в обществата навсякъде по света свързано с глобализацията и най-вече с 4тата индустриална революция.

        В т.1 беше акцентувано на индивидуалните мотиви и предпоставки за агресия на индивида, а тук ща се анализират причините на ниво групи и прослойки в обществото. Накратко ефекта от 4тата индустриална революция се изразява в това, че ако една работа до сега се е извършвала от 4 работника сега вече ще се извършва от 1 човек. При това висококвалифициран и естествено много добре заплатен! Постепенно делът на ниско и средно квалифицирания труд ще бъде сведен до минимум и ще остане ниско заплатен. С други думи материалното и социално неравенство главоломно ще се увеличава и при това по обективни причини – разслояване между интелигентни, образовани и знаещи от една страна и недостатъчно образовани и интелигентни от друга, които все повече ще разчитат на социални придобивки – „излишни хора“. Дори да приемем, че чрез преразпределянето на брутния вътрешен продукт чрез механизмите на държавата ще се осигури стандарт на живот по-висок от екзистенц-минимума за тези хора, естествената човешка завист и стремеж към криворазбрана справедливост ще доведат до агресия вече не на отделни хора, а на тълпата. Защо криворазбрана справедливост? Защото логичната, истинската справедливост означава права пропорционалност между богатство и знание.

3.    На пръв поглед спасението за „излишните хора“ от задълбочаващото се неравенство е в образованието. Да така е! И все пак трябва да се има пред вид, че има един праг на интелигентност под който повишаването на образованието е много трудно. Според „МЕНСА“ един човек с IQ под 90-100 не подлежи на образователно развитие. Дори да следва в Харвард, той ще излезе (ако излезе) от университета със същото ниво на знания с които е влязъл. С други думи повишаването на образованието и учене цял живот е задължително в съвременния свят, но не е панацея за всички.

      В бъдеще живота все по-силно ще отхвърля неможещите и незнаещите, а те няма къде да отидат. Остава агресията във всичките и форми.

4.    Още една причина за повишената агресия е липсата на чувство за индивидуална вина и колективна отговорност (особенно при българите).

        Нормално е при неудачи в живота човек първо да потърси причините вътре в себе си. В гражданското общество животът на индивида е в неговите ръце и е такъв какъвто си го направи. Да търсиш причините за собствените си неудачи извън себе си, някой друг да ти е виновен, е една от най-често срещаните причини за вътрешна неудовлетвореност, необосновани претенции към държавата и обществото и от там -  отключване на агресия. Липса на чувство за лична отговорност (вина).

       Например обвиненията срещу училището, като образователна институция, за агресията там и проблемите с възпитанието и образованието на децата се корени в неразбирането на елементарния факт, че във възпитанието им огромна е ролята на родителите, семейството и семейната среда и в многократно по-малка степен на учителите и образователната система. Детето е такова каквите са родителите му и семейната среда и е трудно учителите дори частично да компенсират пропуските във възпитанието му. Бягството от лична отговорност на родителите и прехвърлянето на вината на учителите е една от основните причини за поведенческите деформации на учениците – вълната от агресия в училищата.

       Обратната странана медала е неглижирането в обществото на понятието колективна отговорност. В юриспруденцията колективна вина няма, но в логиката на живота има колективна отговорност. Когато обявяваме, че в една държава нещата не вървят добре – корупция, отказ от правораздаване, лошо управление, некомпетентни управляващи и т.н. трябва да си даваме сметка, че основната причина е в самите нас, в народа. Това е колективната отговорност за всичко случващо се. Всяко управление през годините на прехода е обвинявано в некадърност. За последните 27г. няма депутат, министър, управленец, който да е получил уважение и признание за заслуги. След като за 27г. не успяха да се намерят кадърни политици, изводът е че просто такива няма, а каквито са политиците такъв е и народът. И обратното.

        Когато се говори за отговорността на народа за случващото се в държавата и обществото се имат в предвид някакви средно-статистически оценки и параметри. Във всяко общество има изключения. Има хора с развито гражданско съзнание и други изостанали в еволюцията си. Въпросът е в количествените съотношения между тях, в процентите. Например хора недостатъчно осмислили и приели върховенството на закона, във една конфликтна ситуация прибягват до саморазправа – най-често срещаната форма на агресия (например по магистралите). От честотата на тези случаи може да се съди за степента на зрялост на едно общество като цяло.

       В зависимост от разликите в нивото на цивилизационна зрялост и отговорността за случващото се е различна. И пак трябва да се говори за процентни съотношения.

      Освен абстрактната колективна отговорност за случващото се в държавата може да се говори и за такава и на отделни общности, прослойки, малцинства. Например голямата трайна (бих я нарекъл безнадеждна) безработица  сред ромските общности е плод най-вече на масова тотална неграмотност. (И мързел провокиран и поощряван от социалните програми, но това е друга тема.) При осигурено безплатно и задължително! образование отговорността за социалния и материален статус си е лично техен проблем, а колективната им отговорност корелира и с колективните им протести за всичко. В проявите на агресия в междуетническите конфликти, при наличие на примитивния „ефект на глутницата“ недопустимо е да не се говори за колективна отговорност, въпреки че закона не допуска колективна вина.

     В заключение излиза, че хипертрофираната агресия има някаква връзка (не 100% разбира се) с интелигентността и образоваността. Следователно осъзнатата необходимост на държавно ниво от крути, рестриктивни !!! мерки за повишаване на образоваността на обществото като цяло е един от пътищата за снижаване на нивата на агресия.

5.    Така нареченият конфликт с нулева сума-ако аз печеля ти губиш, победа – загуба win-lose. Този тип конфликти, когато са за оскъдни ресурси са с минимално социално съдържание-биологически, животински. Ако човек е настроен да разглежда практически всички спорни ситуации като конфликти от този тип, той развива определени нагласи, комплекси - става зъл, нагъл и агресивен. Този ефект ще се засилва с напредъка на 4тата индустриална революция. Една от основните характеристики на новия свят ще бъде решаване на всякакви проблеми чрез сблъсъци и конфронтация.

Изводът е, че може би агресията е право пропорционална на субективното чувство на неудовлетворение и обратно пропорционална на интелекта и образоваността на индивида.

Един от проблемите в демократичния свят е смесването на понятията свобода и слободия(свободата има някакви рамки-моята свобода свършва там, където започва твоята, а при слободията няма).

Тази класификация на някои от причините за хипертрофираната агресия, колкото и да е условна, предлага няколко теми за размисъл, без те да са категорични изводи или препоръки:

1.    В едно кастово общество (например Индия) по-редки ли са случаита на агресия породена от изброените по-горе причини? Може ли да се очаква, че ако в нашата цивилизация се наложи класическия консерватизъм с неговата презумция за естественото неравенство (социално, материално и т.н.) между гражданите вместо залязващият неолиберализъм нещо ще се промени?

2.    Трябва ли хипертрофираната атресия да се разграничи от естествената такава и да има различен аналитичен подход към двете?

3.    Дори в хомогенна етнокултурна и религиозна среда има стремеж към индивидуална идентичност - стремеж към надмощие, себеутвърждаване, вождизъм, отстояване на интересите си и мнението си с агресия. Поставяне на собствената личност и интереси над всичко е плод на липса на толерантност и води до остра конфронтация.

4.    Разделяне на света и държавите на хомогенни анклави в етнокултурен и религиозен аспект възможно ли е и ще реши ли проблема със сблъсъка на цивилизациите (пълна безсмислица е да се дискутира има ли такъв)?

5.    Какъв ще бъде ефектът на 100те маймуни за човечеството? Достигнал ли е феноменът агресия фаталната критична маса сред хората след, която започва лавинообразното й и безконтролно нарастване?

                                                        Д-р инж. Станислав Кутев 



Гласувай:
2



1. 1997 - Отнасям се с уважение към статията и задълбочеността на автора.
10.01.2018 14:20
Бих добавил, и агресията като заучен адаптивен механизъм за постигане на предимства в живота.
Не е необходимо да си неудовлетворен. Достатъчно е да знаеш, че като викнеш, подчинените ти действат по- експедитивно. Ако предизвикаш страх у съперника, той ще се отстрани и ценностите са твои. Ако имаш интелект и амбиции и към тях прибавиш агресивност, ставаш по- успешен. Не случайно за кариеристичния Вашингтон се казва, че ако искаш да имаш приятел там, вземи си куче. Там са интелигентни и агресивни. Другите не успяват. Това не е агресия с мярка, защото може да нанесе съдбовни щети, да доведе до смърт.
Често агресивните ученици са от успели семейства именно защото агресивността е дала пример за успешност. Стресни учителя и той няма да е така взискателен. Уплаши очиларкото и той няма да се показва толкова умен.
Ако можеш да отнемеш от съседа средства за производство (земя, хора, заводи, технологии ) като го уплашиш с бомби или бомбардираш, спестяваш си много други усилия.
Глупавият агресор е лошо, умният, коварният е много по- лошо.
цитирай
2. kaymak - мнение
13.01.2018 12:06
Анализът е не само дълбок, но и нюансиран. Лично, съгласен съм с огромната част от становища. Намирам излишно да ги препотвърждавам избягвайки ненужни повторениия. Различията са ми минимални, изрязвам ги единствено с цел и опит за допълнителен принос към интересната тема. Именно ; Струва ми се до известна степен неудачно употребена фразата
” Американска мечта “. Наистина, ако в лексикона на Либералнага демокрация тя понякога се асоциира с произволно и непропорцоинално на възможностите облагодетелстване, то в родината и (Америка) имплицира единствено повече от всякъде шанс за реализация. Иначе сьотношението между капацитет и реализиран просперитет е като цяло строго съблюдаван. Порадокса, дори хумора ( през сълзи ) е, че макар да сме родина на “ жабата и гьола “ подкованите крякащи у нас са колкото искаш. Алюзията идва от друга нашенска поговорка касаеща несправедливо набедените земноводни - Повдиганала си и жабата крака като видяла как подковават коня.
Друго – напълно съм съгласен с причините изтъкнати от автора за социалния статус и липса на колективна отговорност при ромите. Но те отдавна и все повече са дъвката на всички обществени прослойки ( без разлика на имотен или образователен ценс ) еднопосочно към ромската вина. Повторен парадокс - Къде е индивидуалната и колективна отговорност за състоянието. Правилно е отбелязано, че социалните помощи така делегирани са контрапродуктивни. Но, нали основно в нас ( като индивиди и общество ) лежи отговорността още да не е заработила даваща резултати интеграционна програма, подобна на тази в Словакия например.
цитирай
3. vmir - Съгласен съм с написаното,
18.01.2019 14:11
но мисля, че не трябва да се подценява политически мотивираната агресия. Народ в затруднение лесно се държи в зависимост от импортни "съпричастности" чрез напеви като "интелигенцията е винаги в опозиция", "всички са маскари", "диктатурата е справедливост", "чалгата е откровение" и други платени или организирани външнополитически послания, прицелени в разрушаване или възпрепятстване на националния демократичен консенсус и необходимите текущи принципи на една оздравителна национална политика. Даже съм склонен да мисля, че натрапването на подобни вносни опорни точки уж от съпричастност към политически съмишленици са фундамент на вътрешната агресия. Вмешателската външна политика е била обичайна практика още при Чингиз хан, който е унищожавал лидерите на завладяваните народи като е обещавал власт на опозицията им. Същото непрекъснато се случва и у нас от 1878 насам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kandssystems
Категория: Политика
Прочетен: 28278
Постинги: 12
Коментари: 15
Гласове: 26
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031