Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2012 14:51 - ДА БЪДЕШ .... И КАК ДА ПРЕБЪДЕШ?
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1388 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.05.2012 21:45


ДА БЪДЕШ .... И КАК ДА ПРЕБЪДЕШ?

Вече нищо не мога да разбера....а може би, прекалено добре разбирам?!
ВЪПРОСЪТ ДНЕС Е ДА БЪДЕШ ....И КАК ДА ПРЕБЪДЕШ?

Живея просто спазвайки правилата, работя си, старая се, уж всичко привидно върви както трябва и по план....А в последно време,  все става тъй, че идва момент или седмица, в която започвам да бъда  гладен. И то, не е защото много ям. Не!
 Просто - идват дни, в които се чудя как да утоля глада си и с какво?  А тъжното е , че на подобно състояние започвам да обричам и семейството си.  Глава съм, но малко ли взимам или  рядко  ми плащат? - това е въпросът?  Не мога да прозра истинската и реалистична причина. Но вече става непоносимо -  да си на 44, а все да живееш на ръба....... нещо, не ми подсказва, че не е както трябва.

Не разчитам на помощ, не че не я искам, просто няма от кого да я получа. Преди - имаше, но днес - не! Явно, за това ми е трудно!

Чувам се с доста приятели - всеки бяга на по две, три места за да заработва прехраната си,  тича да изкара повече пари. Ама, моля Ви - какво значи повече? Е, то нито милионери ще станем, нито яхти ще си купуваме. Тичаме за пустия му хляб и сметките само.
 Ама здраво тичаме и с пот на челата.  

Излиза, че е изключително трудно честно да заработваме, за да живеем като бели хора, тук на Балканите. Независимо от квалификации, професии, или броя на висшите ни образования. Тичаме, бъхтаме се и непрекъснато се лишаваме, от най-обикновени човешки благинки. 

А темата с кредити, овърдрафти, дължими суми към монополисти като Топлофикация - нека не я отпочваме въобще!

Много пъти съм се чудил на този емблематичен закус с родните монополисти- ми то е ясно като бял ден: ХОРАТА АКО ИМАХА
 ДОСТАТЪЧНО ПАРИ, ЩЯХА ДА  СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ, БИЛЕТЧЕТАТА В ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ, НЯМАШЕ ДА ОБИРАТ БАНКИ....(апропо за последното също се изисква находчивост и талант). 

И така, в тичане  на по две, три места все повече забелязвам, че приятелите ми започват да отпадат от пистата - кой с инфарктче, висока захар, мигрени, разводи....Какво излиза? Явно, това не е верната формула.
Но, имам и други мои връстници, които имаха благоразумието или пък дързостта да драснат към Щатите, Канада, Австралия или други галактически ширини, които толкова много ме карат да усещам това, че сме различни.... със своето неразбиране и въпросите си?

КАК ТАКА ЖИВЕЕМ ВСЕ
 НА РЪБА?
ЗАЩО  ВСЕ СЕ ОПЛАКВАМЕ, ЧЕ НЕ УСПЯВАМЕ СЪС  СМЕТКИТЕ?
ЗАЩО ВСЕ ОПИРАМЕ ДО  ЗАЕМИ, НАЛИ РАБОТИМ? 
ЗАЩО СМЕ СЕ БИЛИ ПРИМИРИЛИ?ЗАЩО НЕ СИ ПРАВИМ РЕМОНТИ НА АПАРТАМЕНТИТЕ?ЗАЩО НЕ СМЕ СИ КУПИЛИ КОЛА?
ЗАЩО КАРАМЕ СЪС СТАРИЯ ХЛАДИЛНИК?
ЗАЩО
 ? ЗАЩО? ЗАЩО?

...ВСЕ ПРИЯТЕЛСКИ ОТКРОВЕНИ
  ВЪПРОСИ , ЗАДАДЕНИ СЪС ЗАГРИЖЕНОСТ И РЕСПЕКТИРАЩО НЕДОУМЕНИЕ...

...Идват в София на  всеки 4 години, гледат неразбиращо, цъкат с език  и все по дистанцирани от онова, което виждат.  Аз се стремя да им обясня откровено, че това са днешните реалии, истинските предизвикателства на които противостоим . В матрицата в която живеем, водещи битка за оцеляването на нас и семействата ни, но направили своя избор - да живеем достойно, и да носим кръста си като останем верни на принципи, мечти, на самите себе си.

ЖИВЕЕМ, С КАРМАТА ДА ОЦЕЛЕЕМ, ИЗБРАЛИ ДА ОСТАНЕМ ОТ СВЕТЛАНА СТРАНА, СПОРЕД ВСЕЛЕНСКИТЕ ЗАКОНИ ЗА ПРАВДА, СИЛА, ЧЕСТ , ИСТИНА, МОРАЛ, ИЗРАСТВАЙКИ И ПОБЕЖДАВАЙКИ, БЕЗ ДА ПРОДАДЕМ ДУШИТЕ СИ НА ДЯВОЛА!

А си мисля, че нали никой няма да занесе на оня свят банковата си сметка, а ще прелети заедно с енергията и душата си.

Вярвам, че БОГ ще ни направлява. И вярвам, че вървейки по пътя на духовното, професионално, човешко израстване ще бъдем дарени и със земни блага. Защото така е устроена Вселената.

За това не се отклонявам от пътя си, от шанса си  или поредната  битка, които ще ме направят по-силен, и които ще ми  помогнат да докосна мечтите, които нося в сърцето си. Това ме кара да летя.
Оставям се на този полет...защото той е крсив, и кара душата ми да пее от щастие....
ПЪК, КАКВОТО
 Е ПИСАНО!









Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 1684484
Постинги: 706
Коментари: 361
Гласове: 429
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930