Блогът на Иван Върбанов, журналист :: ИМА МЕЧТИ, СЛЕД КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА СПИРАШ ДА ТИЧАШ!

ИМА МЕЧТИ, СЛЕД КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА СПИРАШ ДА ТИЧАШ !

Иван Върбанов

Тази вечер, съдбата реши да ме изпрати в концертната зала на Националната музикална академия. Поводът – присъждането на званието „доктор хонорис кауза” на акад. Христо Недялков. Честито Маестро! 55 години служба на БНР и 53 – отдаденост на Детския радиохор. Зная, че човек най-трудно получава признание от своите. За това считам, че тази награда е твърде важна и специална за акад. Недялков. Защото се присъжда от професионалната гилдия. Но истинското признание е това, че Маестрото остави ярка следа, и успя да влезе в сърцата и душите на поколения българи, които са израснали с неговите песни, които са възпитавани в доброта и професионализъм, независимо от сферата си на реализация.

След церемонията, започна концерт на студенти от Вокалния факултет. Млади момчета и момичета, влюбени в класическото пеене, вглъбени и предпазливи се качваха на подиума, за да се представят със своята ария. Академичният оркестър под палката на доц. Христо Игнатов (дългогодишен шеф на Варненска опера), старателно съпровождаше младите прохождащи певци. Разбира се, някой бяха добри, други – не толкова, трети – блестящи. Всички поели по пътя на това изпитание, които мнозина наричат призвание, талант, стремление, необходимост да се отдадеш на изкуството, което е в теб.

В един миг, музиката ме пренесе в кадри във времето преди десетина и повече години. Отключи се силата на въображаемо и подсъзнателно преминаване във времето. Виждах лица, спомени, терзания, гласове…. идващи от фабриката на мечтите….Тя работеше и днес…, без да се интересува от реалностите, годността на продуктите или пазара…., безкомпромисно магичен свят, който те вкарва във водовъртежа и бездната на желанието за съвършенство, слава, успех, триумф на егото дори чрез израза на таланта. И когато разбереш, че сам си попаднал в лабиринта тласкан от силата на въображаемите мечти, вече следваш само интуицията и чувството, че не бива да спираш, не бива да се отказваш. Защото, ако го направиш – губиш само ти!

Осъзнах все по-ясно, че има мечти, които можеш да изоставиш и да се върнеш към тях по-късно. Но, има и такива, след които не бива да спираш да тичаш и за които най-важен е мигът. После – идва вълна, втора, трета. И мечтата се отдалечава от теб. И пак, и пак. Докато просто се слее с хоризонта и се отдалечи до степен, в която не намираш сили иил смелост да я гониш. А когато мернеш в хоризонта, че някой друг гони и достига твоята мечта, че след него идва друг човек, и още един…тогава, не ти остава нищо друго, освен да се мобилизираш за да бягаш с всички сила към съкровеното сбъдване на желанието си, или да спреш уморен и да се вкопчиш в единствения избор да обвиняваш себе си….

Възхищавам се на упоритите, целенасочени, дисциплинирани и отдадени хора ! Уважавам онези, които ежедневно и самоотвержено се борят за да сбъднат желанията и мечтите си. Защото е толкова трудно да поискаш, да полетиш, да паднеш, да намериш сили да се изправиш, и хиляди пъти отново така, и да не спираш да искаш….въпреки болката. Но, нали за това, само най-силните и избраните стигат до върховете на съвършенството?!

Нагоре