Иван Върбанов

Да бъдеш Него, та дори във Фейсбук  е яко изживяване. Дори виртуално. Дори и само пишейки от Негово име и в Неговия профил.

Въпросите са:  Чии са изказаните мисли и послания – на Него, или на модератора?
А изразените мнения и коментари? И защо е необходимо някой да играе ролята Му в социалните мрежи? Та нали те са платформа за комуникация – в това е смисъла. Да общуваш пряко с приятели, колеги, хора. Да излагаш тези, да спориш, да надграждаш онова, което не си могъл да отправиш като послания към избирателите ти, в това число и към опонентите ти,  извън традиционните медийни и комуникационни канали, изявления и срещи.

Онлайн пространството и социалните мрежи са многолентова магистрала и форма на публична риторика, а социалните мрежи - ефективно оръжие, което може да се овладее до виртуозни нива, за да налагат успешни реторически практики, особено за публичните личности.

Заради безграничността на аудитория, време и обем на съдържанието, заради разнообразието на формите за въздействие, визуализация и моделиране на информацията  и способността да формираш лавинообразно последователи или пък опоненти.

Казаното публично във Фейсбук и интернет пространството често пъти генерира добавена стойност и води до натрупване – на емоции, реакции, възможности за достигане на отдалечени географски зони или общности и целеви групи до които в реалността човек не би могъл да се докосне.

В това е адреналина, но и тук са капаните.

Полето на социалните мрежи може да бъде както успешен ПР канал, така и негативна платформа.
И не само заради фалшивите новини, троловете и хакерите. Но заради високата степен на отзвук при всяка публична изява и реакция.

Така стана и с признанието, че Той не пишел лично, а модератор се изразявал от Негово име.

Публичната комуникация трябва да улеснява разпространяването на посланията, да управлява кризи и да решава имиджови казуси, а не да създава неуместни скандални ситуации и натрапчивост за контролирана риторика.

Ситуацията, че във виртуалното пространство не присъства лично Той, а някой друг е равнозначна на ситуацията при която би станало публично достояние, че друг пише речите и изявленията на публичен герой или политик, управлява и насочва мислите му, модерира действията му, води го в изявите и решенията му.  

Излиза, че както някой нашепва в ухото на водещите въпросите, така и в публичните матрични образи на политик се проектира съдържание, модерирано  от имиджмейкър. Когато обаче фокусът е разкрит или е публично признат, то май вече няма нужда от илюзионист.

Виртуалните трибуни днес са по-важни от медийните. Те вече са част от медийния микс. Ако профилите на политиците в социалните медии са фалшиви или се контролират от други хора, то  така режисирани ли са всички останали прояви на популярните управленци?

Накърняването на имиджа на даден политик може да бъде породено и от ПР-гаф  като този, още повече, че той е конструиран от юрист.

Излиза, че не винаги целта оправдава средствата. Защото виртуалните профили,
поддържани чрез ПР-техники и инструментариум, използвани кампанийно и целенасочено, когато са неуспешни  предопределят  краткия живот – на политика, или на ПР-а му.

Световните практики налагат социалните мрежи като мост за пропагандирането на определени идеи, формирането на нагласи, предоставянето на информация.  Социалните мрежи са част от ПР-а, но е вярно и обратното.

Често медиите се позовават на публично огласени във ФБ-профилите публикации, именно заради идеята  за достоверност на персонификацията  чрез личните профил във ФБ, разбира се изключвам случаите, когато има умишлено зловредно клониране.

И ако лекарството против фалшивите новини  бе: „Внимавай какво четеш и бъди внимателен кой ти говори?”, то новото актуално ПР- правило ще бъде: „Внимавай кой говори от твое име в матрицата и не предоставяй лицето си на друг”.  

Комуникаторите не бива да се превръщат в кукловоди.

От нас – аудитория и автори на съдържание, зависи дали в динамиката на интернет средата и липсата на граници ще прекрачим необятните хоризонти и ще преминем в илюзорността на представянето и приемането на комуникацията на сляпо.

Всички огледала трябва да отразяват, показват и фокусират реалността.
Иначе се превръщат в криви.

Проекциите на виртуалните образи не бива да подменят истината и нас самите.

Освен, ако това това не е съзнателна цел.

Но, тя води до път без изход.