Иван Върбанов*

Когато прочетох анонса, че програмният директор на БНТ 1 ще води предаване – и то централно обзорното «Още от деня», реших, че нещо не съм доразбрал или информацията е неточна. 

Популярна фигура с политически опит и богата биография. Активист по линия на Независимото студентско дружество в годината на промените, координатор на Федерацията. После делегат на СДС, либерал, депутат от НДСВ, учредител на Новото време, водач на евролистата на "Лидер", със солидно образование – политолог в Калифорнийския университет. Лице на «Таралеж» по Евроком и най-накрая – ТВ 7 и «Факторът Кошлуков». Програмен директор на "Атака" ТВ. Има и още, разбира се ...

Но, предпоследното  бе - кандидат за генерален директор на ТВ 7.

Защо програмният директор на Канала трябва да бъде и в ролята на водещ на обзорно предаване? Директорският пост го натоварва със задачите да отговоря за стратегическото планиране на основния канал на БНТ. Дирекцията включва два от ключовите продуцентски центрове, които развиват както вътрешния потенциал на телевизията, така и привличането на независими външни продуценти.

Въпросите:

Нарушен ли е принципът на редакционната независимост, доколкото има припокриване на журналистическите функции с мениджърски пост? Ще има ли време водещият да работи и като мениджър на програмата на Канал 1? В Телевизията – майка толкова ли няма емблематични водещи и лица, които да заместят Аделина Радева. На добър час на колежката в Нова тв. 

Към момента не е ясно и кой ще замени Косьо Кисимов, който е заявил, че се оттегля от поста Директор на дирекция «Информация» на БНТ. И дали ще бъде обявен и проведен конкурс за поста? 

Естествено, че отговорите не са риторични и са в полето на СЕМ. 

Лицата и водещите на обществените медии – БНТ и БНР, не би трябвало да демонстрират политическа обвързаност с никоя формация. Обратното. Задължително еда съумеят да се държат професионално и да останат равноотдалечени и неизкушени от трупане на политически или личен рейтинг през националния ефир, с цел добро позициониране на следващи избори и/или самоцелна популярност.

Телевизията (не БНТ) доказа, че може да произвежда политици от екрана.

Провокативната ми идея е да не оставяме този частен случай да остане прецедент. Или да се върнем към установения стандарт, или да го трансформираме в задължителна практика за всички директори. Те също има какво да кажат пред камерата и микрофона.  

Телевизионният екран не трябва да бъде портал към неограничена власт и тв влияние. Радиоефирът - също. Партийните телевизии се оказаха добър трамплин и феномен от времето на Берлускони. Но обществените медии трябва да останат чиста и запазена територия на професионални и етични стандарти!

Или вече е безвъзвратно късно?

Редакционната независимост е жизнено важна. Защото липсата й може не само да сложи на колене медия или журналистите, но и да създаде усещане за  влияние, зависимост и лимитирана свобода. Както и обслужването на партийни интереси. 

Пожелавам на БНТ да  се опази!

# # # 

* Коментарът изразява единствено и само мнението на автора.