Иван Върбанов*

София, 11 януари 2018 г. | Медийни издатели, принадлежащи към различни формации и кръгове, изразиха публично своята загриженост за липсата на свобода на словото и медиите, а после се обвиниха взаимно за лошата медийна среда.

Ръкавицата хвърлиха първи от Съюза на издателите, които представиха и своя „Бяла книга за свободата на медиите в България”. 24 часа по-късно със свое изявление излезе медийният бос и депутат от ДПС Делян Пеевски.

ГОВОРЯТ ДОНЧЕВ, ПРОКОПИЕВ И ДОНЕВ

На 10 януари 2018 г. Сашо Дончев, Иво Прокопиев и Огнян Донев се събраха на една маса в столичен хотел, за да се оплачат публично от репресии срещу тях, от натиск върху техните независими журналисти, като призоваха своите европейски приятели и партньори за закрила, поискаха от представителите на „Репортери без граници” фокусът на внимание на организацията да бъде приоритетно засилен върху България и алармираха, че са грижени заради влошената свобода на медиите и словото. По време на събитието бе представена и „Бяла книга”, която представя през гледната точка на Съюза известни обществени факти, които се случват в България от десетина години насам и които доведоха до кризата на свободата на словото. В края на изданието са публикувани идеи и предложения. Книгата обхваща периода от 2006 година насам.

Издателите на „Сега”, „Капитал” и „Дневник” и Клуб „Z” се обединиха около посланието, че ситуацията на медийния пазар в България е надхвърлила всякакви приемливи граници, журналистиката е принизена в служба на една "мека диктатура" и служи като инструмент за влияние и обслужване на политически интереси. А инакомислещите медии са потискани от кръг, контролиран от една определена медийна група, живееща в симбиоза със силните на деня. В резултат страната ни е изпаднала до едно от последните места в класацията на "Репортери без граници" за свобода на словото.

Към инициираното събитие от Теодор Захов, който оглавява Съюза на издателите, се присъедини и Стояна Георгиева – създател и главен редактор на „Медиапул”.

Издателите посочиха Делян Пеевски и медийната концентрация като основен бич на влошената медийна среда. Както и феноменът „медии – бухалки“, ограничаването на работата на журналистите и тяхната свобода, множеството атаки срещу издателите от страна на държавни институции или органи.

Стояна Георгиева заяви:"Манипулации, фалшиви новини, алтернативни факти са понятия, с които напоследък живеем. Води се кампания от медиен кръг, контролиран от една медийна група, извършват се по много извратени прийоми - прийомите на КГБ. Общественото мнение е толкова увредено вече, че в България не би могъл да се проведе смислен разговор по която и да е тема. Държавата, обществото е нефункционално, защото нямаме свободни медии и върховенство на закона и затова не можем да проведем нито смислен политически разговор, нито друг. Информираният гражданин е основният елемент на гражданското общество. В България това е много трудно."

От своя страна Иво Прокопиев посочи: „Ние сме на етапа на тотално нефункциониране на политическия процес. На ръба сме на една "мека диктатура" (по Даниел Смилов), на напълно фалшифицирана демокрация. Това не е проблем само на издателите и медийната система, а на всички граждани. Всяко едно от тези права се сблъсква с модела на завладяване на държавата. Посланието ни днес е: медиите в свободното пространство ще удържат. Ще продължим да правим това, което правим.”

Сашо Дончев обясни, че финансира свободна медия, защото иска да обслужи обществения интерес. „Искам обществото ежедневно да получава информация как тези, на които е делегирало управлението на държавата, се разпореждат с неговите права и пари. Журналистите са приравнени на обикновените граждани по отношение на достъпа до информация. Уважаеми гости, помолете вашите политици, без ние да им бъдем съдници с кого се прегръщат, да направят нещо, за да осигурят на свободните медии нормалния достъп до информация при спазване на европейските и световните стандарти."

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ ОТГОВАРЯ НА УДАРА

В отговор на представените аргументи, послания и тези от Съюза на издателите, Делян Пеевски разпространи на 11 януари т.г. – ден след появата на „Бялата книга”, свое изявление, в което се казва: „Тези, които години наред узурпираха истината и менторстваха над обществото, за да прикрият истинската си същност, тези – които надменно приемат себе си за „елита“ на нацията, се събраха днес в луксозен хотел, за да се „оплачат“ пред представителите на Европа, че в България вече има мнение, различно от тяхното, че има медии, които ги разобличават.” В разпространената позиция на медийния бос се казва още: „Защото аз не съм олигарх, не съм приватизирал без пари „Каолин“ или „Софарма“, не притежавам соларни паркове за скъпа електроенергия, не притежавам газопреносни мрежи и не богатея от таксите, плащани от хората, не използвам пенсионните спестявания във фондовете за лично финансиране, не продавам прескъпи лекарства, не укривам данъци, не водя съдебни искове срещу своята Родина и не я клеветя в Брюксел или зад океана, аз, господа олигарси Прокопиев, Донев и Дончев, притежавам само медии, с които да разобличавам такива като вас. И ще продължа да го правя, защото вярвам в истината, в правото на всеки да изразява мнението си свободно, вярвам в бъдещето на България и не съм част от т.н. „Преход“, ограбил страната ни, към който вие всички принадлежите.”

ИЗДАТЕЛИ ЗАЩИТАВАТ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА СВОБОДА?

До къде го докарахме? Издателите и медийните магнати да страдат за свободата на словото?! Работодателите да се оплакват от ограниченията и правата на журналистите и да издигат глас в защита на свободата на медиите?! Що за парадокс?

Та нали капиталът и собствеността диктуват съдържанието в частните медии. Те чертаят и рамката на свободата и определят дължината на повода на журналистите. В правомощията на собствениците е да решават и те го правят дали да плащат на удобните журналисти или да се разделят с непокорните, които заобикалят или пренебрегват правата линия. Който плаща – той поръчва музиката.

Медийните монополи създадоха медиите-бухалки, които работят и обслужват корпоративните интереси на техните чорбаджии. Плашещи са не само медийният монопол, корпоративната журналистика и (авто)цензурата, но и близостта между медийните собственици и политическите партии и следствията от обвързаностите им.

Медийният монопол руши медийната среда! 
Независимите медии са възможни само, ако медийните компании са икономически независими. Но, филмът е друг - имаш бизнес и финансов капитал, създаваш си медия.

После е лесно. Медията пропагандира и защитава бизнес интересите на собственика. Разследва и разнищва бизнес-конкурентите. Създава влияние и прави ПР на притежателя си. Въздейства и модерира публичния образ и обществените нагласи.

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВЛОШЕНАТА МЕДИЙНА СРЕДА?

Журналистите или издателите/работодателите са виновни за влошената медийна среда? Защо се нарушават професионалните и етични правила? Кой създаде медиите-бухалки, корпоративната журналистика, медийните войни, монополите, концентрацията? Кой какво и кого притежава?

Защо журналисти пишат неистини под диктовка и обслужват бизнес- и корпоративните си господари?

Страх от уволнения и загуба на работа, автоцензура, политическа и икономическа (финансова) зависимост, са все проявления на журналистическите деформации и медийни ограничения.

Друг е въпросът, че свободата на словото от „Репортери без граници“ се мери по критерии, които се пазят в тайна, каквато е рецептата на въодушевяващата напитка Кока Кола или формулата на лака на цигулката „Страдивариус“.

Резонен е въпросът и за защитата на обществото и българското гражданство от лъже медиите, от фалшивите новини, от корпоративните медии.

Защото те са част от т.нар. "четвърта" власт и опасните игри, планирани и ръководени от медийни собственици, които свалят правителства, манипулират избори, съсипват съдби и репутации, упражняват натиск, продават влияние.

СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС

Свободата зависи от изборът на всеки един. Дали да продаде за 30 сребърника душата, перото си и Истината. Или да бъде честен войн на словото. 
Всичко зависи от ТЕБ!

* Коментарът изразява единствено и само мнението на автора.