Иван Върбанов,
София, 20 август 2021 г.

Отдавна трябваше да го направя!
Да благодаря публично на д-р Нестор Дечев!
Лекар по призвание.
Лекар в сърцето си.
Огромен професионалист, представляващ старата школа!
Голям човек.

Така се случи, че по време на лятната ни ваканция на морето бях получил обрив на крака. От комар ли, от медуза ли, от нещо друго ли … не можех да определя. А и не обръщах внимание. Увлечени в забавления и наслада от жадуваната морска почивка на брега на Черно море не поглеждах и не обръщах внимание на този обрив. Постепенно той бе обхванал и други части на тялото ми - ръката, част от торса, сякаш беше пропълзял от крака ми нагоре. Лято, еуфория, купони, море, свобода … Кой ще обръща внимание на някакъв си обрив …

Ваканцията вече беше към края си и се подготвихме, за да се прибираме към София. В колата, на път за дома, почувствах изведнъж отпадналост и липса на енергия. - Явно сме прекалили с лудуването и съм се попреуморил! - казах на себе си по пътя към София.

Прибрахме се благополучно и когато излязох от банята, след освежителен душ, чух писъкът на съпругата ми, която гледаше втренчено в задната част на крака ми. - Имаш огромен обрив, адски червен, множество малки пъпки. Ужасно е! - възкликна притеснено Меги. - Отиваме веднага на лекар! Няма да спорим! Обличай се и тръгваме! - отсече съпругата ми.

В началото се възпротивих, но после, когато погледнах към левия си крак, изтръпнах и доста се притесних. Наистина, картината на изриналия се крак не беше никак приятна. Какво говоря - беше ужасна гледка.

Разровихме се в интернет, за да открием кожен лекар. За съжаление бе неделя и много от поликлиниките не работеха. Учудващо, но факт! Посетихме две, които бяха запечатани като след извънземно нападение на представители от друга галактика. Никакъв живот, никаква бележка, никакво указание.

Тогава се отправихме към поликлиниката в центъра, където е адресната ми регистрация - 17-та поликлиника, до Театър “Зад канала”. Обиколихме отзад, защото парадния вход бе затворен и попаднахме на малка врата, на която имаше табелка “Дежурен кабинет за спешни случаи”. Вратата бе открехната и вътре мъж на средна възраст, който бе сам в кабинета, приключваше обяда си. Изчакахме минута-две и той излезе, за да ни попита с какво да помогне.

Покани ни в кабинета. Когато видя обрива помоли жена ми и дъщеря ми да седнат, втренчи поглед в мен и бавно заговори: - Момче. Ти какво си направил? От къде идвате? Къде живееш? На колко години си? Положението ти е много сериозно. Претърпял си натравяне на организъма, след ухапване или ужилване от нещо голямо. Защо идваш чак сега. Отровата вече се е разпространила в организма ти? - обясняваше доктора.

Беше сам, без сестра или санитар.
Надяна върху престилката си стерилна мантия, постави ръкавици и ме помоли да легна на леглото в кабинета. Обясни, че трябва веднага да направи интервенция. Но, в поликлиниката нямаше необходимите лекарства, медикаменти и препарати, с които да ме третира. Говореше нещо под носа си и след това заяви на висок глас: - Тук, в поликлиниката нямаме необходимите неща. Ще отида до колата си. Вие изчакайте тук!.

Забави се, но не много. Върна се и ние с учудване видяхме, че носеше ампула, която трябваше да инжектира с лекарство мускулно. Беше взел и шпрей, някакви още медикаменти. Каза, че това ще помогне.

Попита ме дали съм добре и дали ще издържа. И да обещая, че няма да колабирам.

И след това поведе много непринуден разговор - за темите от деня, за политика, за изборите, за живота, за добротата. Така неусетно той бе поставил инжекция, бе обработил раната и обривите, бе предписал необходимите лекарства. И когато дойдох на себе си видях, че записваше подробно всички манипулации, неговата диагноза и предписания какво и как да вземам. Даде указания на съпругата ми какво да направя, ако нещата не се тушират. - Направо отивате в Пирогов, ако до час - два няма резултат! - каза на съпругата ми. Даде ни своя визитка и ни изпрати, защото пред вратата му вече имаше следващ пациент.

Прибрахме се у нас и аз съм заспал.

Събудих се от телефонно позвъняване. Беше непознат номер. Вдигнах и чух познат глас: - Здравейте! Доктор Дечев е! Звъня, за да разбера как сте? Какво е състоянието Ви?

Не можех да повярвам. Нима беше възможно лекар, който никога през живота си не ме е виждал преди, при който съм влязъл на случаен принцип не само да е направил всичко необходимо, та даже и отгоре, а и да се интересува за състоянието ми и да ми звъни лично? Нима е възможно да някой да му пука след, след като дори не се познаваме?
Нима е възможно все още в България да има такива лекари?
С голямо сърце и следвайки призванието си да бъдат истински лечители?
-Нима …
-Нима …
-Нима …? - питах се.

Удивлението ни със съпругата ми бе не по-малко, когато и на втория, и на третия ден д-р Нестор Дечев, отделяше време, за да звънне по телефона и да проследи как върви възстановяването ми.

Не вярвах, че това може да се случи в България.

Затова искам да го споделя публично.
И да благодаря от все сърце и душа на д-р Нестор Дечев -
ГОЛЯМ ЧОВЕК, ГОЛЯМ ПРОФЕСИОНАЛИСТ, БЛЕСТЯЩ ЛЕКАР!

БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ!

Хора като Вас, д-р Дечев, са изключителна рядкост днес.
Благодаря Ви, че Ви има!
Бъдете здрав и нека добрината Ви се върне към Вас умножена хилядократно!
Шапки долу!