Уроците на живота трябва да се взимат, за да се затваря преписката на опитностите, които трябва да придобием в земния си път.

Ако побегнете, скоро отново ще Ви връхлети аналогичен казус, хора или ситуация, които Ви се изпращат, за да Ви направят по-силни, по-мъдри, по-добри.

Ние имаме две страни: и тъмна, и светла. Сами правим избора - коя да развиваме и коя да заглушим. Но винаги следвайте знаците, които Ви дава животът - като предупреждение или маяк за посоката. Интуицията и сърцето си трябва да слушате повече спрямо стремежа си да измислите, обмислите или премислите как и какво … Инстинктът също е верен лакмус за реакция.

А време за анализиране и вглеждане в хоризонта трябва да бъде отделяно, но след това, след решенията и действието. Трябва да знаем и помним, че всички сме едно. А все гледаме да се изкараме нещо повече от другия, нещо по-по-най, нещо така по-тарикати, по-яки да се пишем.

Идеята е друга: да сме заедно, да си помагаме, да живеем в разбирателство, да споделяме опита си, за да се наслаждаваме на красотата и щастието на живота. Дали ще осъзнаем, че всички сме едни непорастнали деца, играещи вглъбено и много сериозно ролята на опорочени - в една или друга степен и посока, възрастни?

Всеки се явява на изпити в училището на живота.
И всеки “излежава”/изтърпява съответната “присъда”, след грешки или отклонения от пътя. Когато се осъзнаем и променим, ни се дава шанса да продължим оттам, откъдето сме спрели, от същата височина и ниво.
И пак следва изпит, за да продължим напред, или пък - за да ни върнат. Какво учим в училището на живота?
Стигаме там, където заслужаваме да бъдем.