Алгоритъмен блус разходка в историята на музиката от XX век до днес е новият проект на продуцентска къща “Холирок АРТ” и Георги Мархолев, от една страна, и Биг бенда на Българското национално радио и Симфоничния оркестър на Държавна опера–Бургас, от друга. Планирано е концертите да стартират през август, като ще бъде отбелязана и 20- годишнината от създаването на група „Сънрайз“. Ще бъдат представени песни от новия албум на групата - SOS, който ще бъде издаден през 2012 г. в България и Европа. Ще бъде представена песента Summer In New York, посветена на 11 септември 2011-а, с участието и на гостите Камелия Тодорова, Васил Петров, Бен Крос, Амалия. Публиката ще чуе кавърверсии на песни от жанровете блус и джаз стандарти, Рей Чарлз, Елвис Пресли, Джими Хендрикс, Стиви Уондър, Луис Армстронг, Пламен Сраврев, „Щурците“. Сред чуждестранните гости са Кен Хенсли („Юрая Хийп“) и Глен Хюз(„Дийп пърпъл“). Авторската песен на Георги Мархолев Алгоритъмен блус” по текст на Румен Лозев е заглавната композиция на проекта. За новия проект разговаряме с Георги Мархолев.

- Група “Сънрайз” празнува своя 20-годишен юбилей. Какво помните от старта ви в Бургас?
- “Сънрайз” се яви едно естествено продължение на рок група “Дъга”. Това бе важен етап за нас, защото първи успяхме да започнем работа с легендарната „Концертна дирекция“, която беше монополист тогава на промотирането на артисти и групи. Първият афиш на хардрок и хевиметъл група беше нашата с имената ни на 11 август 1986 година, а на 19 април 1987 г. Националната телевизия и БНР записаха концерта и го излъчиха на 2 май – това със сигурност е първият излъчван хардрок и хевиметъл концерт у нас! И аз се гордея с това. А днес работим с легендата Кен Хенсли като партньори, с опцията да обиколим Европа и света.

- Как се променихте самите вие и рок музиката у нас и по света?
- Аз съм много позитивен и вярващ човек и се опитвам да заразявам с това както колегите си, така и публиката. Искрено вярвам в Бог и отстоявам тази моя доброжелателност и дълбока вяра всеки ден. За последните 20 години не съм спирал да работя с единствената цел да създавам повече обич, усмивки и светлина. Мисля, че през годините натрупах доста опит и познания. Развих се и като продуцент, и като композитор – написал съм повече от 100 песни, част от които са записани и чакат своето издаване в различни проекти. Усещам се узрял музикално. Рок музиката мисля, че изживява един ренесанс. Рокендролът е начин на живот и самият рок и блус са вечни, а бийтът, който е в рока, е много близък до пулсацията на човешкото сърце. У нас за съжаление се получи голяма пропаст между поколенията на групите, които бяха налагани преди години, и сегашната генерация. Не се продължи естествената традиция на българския рок, който бе много популярен – традиция, поставена от „Щурците“, „Диана експрес“, ФСБ. Тогава се купуваха страшно много плочи. От известно време насам големите инвестиции на средства са в чалга музиката и в чалга начина на живот.

- Преди 1989 година самият вие признавате, че артистите са били налагани. Днес всичко определя пазарът. Какъв е паралелът между онова време и сегашното, трудно ли е за младите таланти да се реализират?
- Налагане има и сега – и не само тук! Но... истината е, че днес зала 1 на НДК могат да напълнят само ФСБ и „Щурците“... Това е трагедия, защото в България рок музиката няма своята приемственост, няма продължение на онези, които са положили началото. За младите рок групи никой не се грижи, те не се лансират. Да, има популярни групи като БТР, но това не е достатъчно. У нас пазарът е малък и затова много от бандите излизат да свирят зад граница, за да си изкарат хляба. Ние правим български продукт, който пласираме на европейската сцена – респективно европейския пазар. Да, не пеем само на родния си език. Но да създадеш една такава продукция, е нещо изключително скъпо, а у нас законът за меценатството не работи, ако искаме да се опрем на него, за да търсим подкрепа. Трудно е. Когато свирим на концерти и фестивали тук, виждам интереса на публиката към рок музиката, тук има заклети фенове, които са лишени от това да чуят своята музика на живо, не им се дава достатъчно количество българска рок продукция, както и не се излъчва достатъчно българска продукция по радиата и телевизиите! Това от само себе си пък лишава от мотивация българския творец...

- Какво липсва според вас в сегмента на рок музиката, за да се развива индустрията?
- У нас няма дистрибуторски компании. Няма фирми, на които аз като продуцент, след като създам музикалния продукт, да се обадя и тя да го разпространява, няма кой да инвестира в такава дейност. Сега ние правим продажби на наши дискове само чрез концертите си на живо и когато свирим в клубовете. Никой не представя на потребителите продукция от сферата на рок музиката и не само на нея, а и на всички останали жанрове без чалгата. Тя просто не се промотира на музикалния пазар тук. Работим с Кен Хенсли, защото той ни оцени като достатъчно добра група. След като самият той подписа с водеща продуцентска европейска компания и една от най-големите в Европа за два албума, представи и нашите авторски песни. Те ни харесаха, предложиха ни договор и партньорство. И сега, ако успеем да реализираме проекта си, албумът ни SOS ще бъде пуснат в 25 европейски държави и ще бъде в музикалните магазини. Предстои ни и съвместно турне с легендата Хенсли. Ние записахме в София албума, клипове, снимки от турнето ROCK ON THE ROCKS, като участваме в този джойнт венчър за разпространение и промотиране на продукта. Ясно е, че за да се хареса българска банда в чужбина, задължителен минимум е да си добър. Важно е и е нужно да имаме подкрепа и от родната си страна! Музиката е политика, ако някой се е съмнявал в това, е крайно време да го осъзнае!

- Като успешна група, пробиваща на Запад, комуникирате ли и националната ни идентичност?
- В Германия например се лансират много и основно техни групи с презумпцията, че така се популяризира националната немска съвременна култура. Ние сме българи и е логично държавата да има отношение, да чувстваме подкрепата й, да е заинтересована от нашето развитие и пробив на европейския пазар. Защо никой у нас не иска да създаде условия и механизми, за да се инвестира в създаването на висококачествена оригинална музикална продукция? Тъжно ми е, че навън ни посрещат с овации, а тук никой не се интересува от успеха ни.
Иска ми се качествените творци да бъдат приоритет и обект на по-голяма и активна национална подкрепа. Та нали ние сме български музиканти и правим БГ продукт. Да, считам, че е важно България да откупи мястото си в Европа.

- Трудно ли се пише рок музика, каква е вашата творческа тайна за това?
- Смятам, че да създаваш, да твориш - това е талант, който се дава свише. Гледам на музиката като най-бързия вселенски език за излъчване на послания. Според мен цялата творческа енергия и музика, ако щеш, е събрана някъде във Вселената. Благословени са тези, които успеят да се закачат и да имат достъп до тази космическа музикална кутия на познанието.

- Заглавието SOS на албума ви дешифрираме като “звука на слънцето”. А какъв е звукът на изгрева според вас?
- Хората трябва да отворят сърцата си и да разберат, че трябва да живеят в хармония, разбирателство, взаимопомощ, обич и да бъдат светлина! Това е звукът на изгрева – хората трябва да чуват светлината, да бъдат по-позитивни, да си помагат. Все повече допускаме материалният свят да ни затрупа, започваме да живеем сами, като се превръщаме в единаци, а на човек му е дадено да живее в заедност. А изкуството е един ключ към вратата на светлината! Като гледам слънцето - чувам живота! Слънцето е олицетворението на динамиката на музиката, с целия му грохот и цялата му утринна и вечерна звучност е трептенето на струната на цигулката.

- Разкажете ни за новата ви рок опера “Падането на дъжда”.
- В нея се разказва за връзката на човека с неговия Създател и за това, как ние, хората, сме господари на Земята и това ни е дадено. Ние сами избираме дали да вървим по пътя на доброто или злото... Злото не се дава, то е следствие на нашия избор. Сюжетът, либретото и текстовете на песните са мои. Има интерес от Европа към рок опери и мюзикъли, така че зная, че ще бъде посрещната с огромен интерес. Говорили сме с известни български режисьори за евентуална бъдеща постановка – в Народния театър например, но е въпрос на договорки.

- От какво бе инспириран новият ви проект, който е в партньорство с БНР и оркестъра на Държавната опера- Бургас?
- В Европа по време на турнетата си ще прожектираме и филма “Рок на скалите”- в него има кадри от Кракра, Шипка, Етъра, Перперикон и други забележителности. Искам да представяме страната си подобаващо. Стартирахме кампания “1 юли (Джулай морнинг) - Ден на свободния дух”, което е акт към светлината и позитивността. Говорихме с хора от Европейския парламент, които адмирираха идеята тази инициатива да бъде разпространена и подкрепена от тази институция. Кен Хенсли е с нас, тук, на родна почва, има резонанс на идеята ни, но очакваме истинска и искрена подкрепа! А тя може да стане световно българско послание за мир, хармония и съзидателност, излязла от България. Българската култура трябва да бъде промотирана активно. Трябва да се обърне внимание на потенциала на качествените творци у нас, да се създадат фондове, да има механизми за инвестиране. Нека представянето на талантливите хора на страната ни в целия свят да се превърне в приоритет за политиците ни.