Има нужда от нов стандарт за медиите , при боравене с информация събрана при подслушване.

„Сигурен съм, че трябва да се въведе специален стандарт, който качествената медия да може да ползва при боравене с информация, придобита чрез подслушване. Иначе, има риск да се измести публичността и вместо тя да реализира едно от основните права – правото на информация, да бъде територия на нарушени човешки права. Това каза председателят на СЕМ – доц. Георги Лозанов, по време на участието си в годишната конференция „Медиите и политиката” на Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”.

Според доц. Лозанов, подслушването започва да става информационна система, която минава през медиите. „Това е много разрушително за медийната публичност".

Информацията събрана чрез подслушване, по същество е събрана в нарушение на човешки права. Вярно е , че има мотив във връзка с по-високи цели и в обществен интерес подслушването да бъде използвано като легално средство за трупане на информация. Но тогава тази информация би трябвало да е затворена в определен институционален канал, по който тя се движи, чийто краен излаз е съда и никъде другаде. Всяко изтичане от този канал започва да безпокои и да поставя сериозни въпроси.

Качеството на медийната среда зависи от начина, по който медията събира информацията. Азбучно правило е, че тя трябва да отговаря на определени стандарти, основен от които - да е потвърдена минимум от два независими източника. Пред последните дни медиите отвориха широко врама за информация, събрана чрез подслушване. Отговаря ли тя на стандартите ?

„В случаите , когато информацията е придобита чрез подслушване, тя е събрана при нарушение на човешки права и това изисква особено отношение”, коментира доц. Лозанов. „Медийната работа по въпроса се състои в това, до къде и по какъв начин медията може да допуска в своето тяло такъв тип събрана в нарушение на човешките права информация. И докато това е възможно за жълтата медия и отговаря на нейният интерес към света наоколо, то същия случай много силно проблематизира качествената медия. Необходимо е тя да изработи етични и професионални стандарти по отношение на боравенето с тази информация” е категоричен председателят на СЕМ.

И докато казусът идва на фона на международния контекст с ловците на информация „Уикилийкс”, то вълната у нас поставя и въпроса за намирането на честа на медията в ситуацията у нас.

От тук нататък, трябва да се върви към това, да се анализира поведението на медията в ситуация на боравенето с информация събрана в нарушение на човешките права. Защото, нарушенията са и по отношение на цялата аудитория, която трябва да бъде информирана по определени стандарти информация. "Медията трябва да започне процес на изместване по посока на това, да не се превърне информационната среда, в среда на нарушени човешки права или Биг Брадър. До изборите това е един реалистичен реприз, който може да се повтори. В условия на конкуренцията, медиите се включват в този процес. Понеже информацията е и стока и право, то ще трябва към стоката , медиите да наложат и собствени защитни права." Ясно е ,че е трудно е да се прояви такава воля, но именно настойчивостта и за прилагане, ще отличава качествената медия от жълтата.

Иван Върбанов