ДУХОВНОСТТА НА ДРЕВНИЯ СВЯТ ТРЪГВА ОТ ТРАКИТЕ

На книжния пазар тази седмица предстои да се появи втората книга на писателя-романист Калофер Русев - „Котка на фона на свастика“, а през месец май поредната - „Медальонът между Орфей и Иисус“. Авторът дебютира с първия си роман „Рицари и вълци“ в края на миналата година. Калофер Русев твърди: “ Пратраките са създали египетската цивилизация и положили началото на първата династия фараони, а в основата на свещените им текстове са залегнали знания от древния култ към Дионис! ; Мойсей е репродуцирал легендата за Орфей относно Божиите заповеди, получени от него на планината Хорив, както твърди Старият завет – защото според древните предания именно Орфей е получил древните скрижали от бог Дионис в Родопите!”. И още : „Христос е бил последовател на орфизма; Родопите са свещената планина на живота, а Странджа - планината на смъртта!“ Калофер Русев се надява да бъде направена филмова поредица за онова, което разказва в романите си. Самоопределя се като позакъснял романист - доколкото е трябвало да минат години, за да навлезе в писателското поприще, вече помъдрял от натрупания житейски опит. Срещаме Калофер Русев, за да го попитаме за това, до което се е домогнал, разбулвайки легенди и мистерии от древността до днес.
 

---

- Господин Русев, кога дойде първият импулс, който отключи магията и страстта на писането?
- Импулсът за писане у мен винаги го е имало – още от времето, когато завърших „Българска филология“. Желанието да пиша зрееше в минаващите години. Първите ми опити са стихове и разкази. Сега, през последните една-две години, правя първите сериозни крачки. Бих споделил, че в някаква степен Дан Браун ме събуди. От самото начало имах афинитет към българския фолклор и легенди, към различното... И естествено - към криминалните романи. Отрасъл съм с Чандлър. При Браун забелязах доброто вписване на исторически мотиви и фактология в криминален сюжет, като двете взаимно се подкрепят и допълват. И осъзнах, че това е добра формула, която бих могъл да използвам и аз.

- Как се раждат истории в романите ви – като внезапни прозрения, или отлежават по-дълго време ?
- Общо взето, всичко е в главата ми и в даден момент, когато идеята се оформи в някаква цялост, сядам и започвам да пиша. След като текстът е вече пред очите ми, продължавам да го дообработвам. Да, имало е и моменти, в които съм се будил от сън, заради нещо, което се е появило или дооформило в съзнанието ми. Може би е истина това, което Платон твърди – че вдъхновението идва от някакъв съвършен - божествен свят и човек се опитва да го пресъздаде в нашия - несъвършения човешки. Третата си книга - „Медальонът между Орфей и Иисус”, написах за една седмица, на един дъх. Не спрях да пиша – дори по 15 и повече часа на ден, докато я завърших. Но пък първата я обмислях почти година. Като служител на МВР, имах и притеснения, как ще успея да съчетая двете поприща и как би се приело това. Радвам се, че получих подкрепа от началниците ми, за което съм им много благодарен. Смятам се иначе за добър полицай и професионалист, надявам се и другите да мислят така.

- В какъв жанр пишете и каква е формулата , по която водите повествованието на историите?
- Жанрът на книгите ми е криминален роман, като сюжетът се развива в реалността днес, а миналото и мистериите се разкриват чрез придобитата информация от героя и произтеклите от това събития. На фона на най-древния и основен конфликт - между доброто и злото. Искам да покажа малко известни исторически данни, които битуват във фолклора и легендата, и биха могли да допринесат за изграждането на нов имидж на страната ни, показвайки я в нова светлина.

- Нека се фокусираме върху казусите, които конкретно ви занимават? Има ли достатъчно данни, за да твърдим, че е имало латинци по земите ни?
- Да, в първата ми книга - „Рицари и вълци“, разказвам за това, че по нашите земи вероятно са живели рицари, охранявали и обслужвали търговските пътища – като тези им функции са типично тамплиерски... Но те са били васали на българския владетел Калоян. Легендите за това са налице, като са подкрепени и с голям брой съществуващи и до днес топоними – особено в района на Искърското дефиле. Счита се, че село Бов е кръстено на създалия го рицар – Дьо Сент Бьов. Има дори връх, носещ името Балдуин – вероятно кръстен от рицаря в чест на пленения от Калоян латински император.

- До какви изводи ви доведе разработването на твърдения, основани на легенди, че в Странджа са погребвани египетски фараони? И на кого всъщност е митичният жезъл на Бастет?
- За жезъла на Бастет съм писал във втората си книга - „Котка на фона на свастика“. Интерес към Бастет са проявявали както Великите сили, така и службите, а също и хора от екипа на Людмила Живкова. Бастет е била фараонка или дъщеря на фараона-бог Ра от египетския пантеон. Счита се, че е погребана тук. Достигайки до някакви данни, аз следвам нишката с логиката си, трупайки допълнително информация. Пиша книгите си, правейки един вид разследване. Да, има и различни мнения – включително и на историци, които представям и сблъсквам. Да – в произведенията ми се съдържат и исторически твърдения. Нормално – опират се в основата си и на исторически факти. Понякога разследването води до неочакван и за мен резултат. Още във втората си книга свързвам жезълът на Бастет с Орфей и Родопите. Защото той вероятно е пренесен в Египет от жреци, посветени в орфическите мистерии, а впоследствие е върнат с погребването на фараон от първата династия в – забележете, родните му, свещени земи. Така, напредвайки с фактологията и данните, които събирах от различни източници, пъзелът се подреждаше. Вярвам, че е съществувала древна пратракийска цивилизация, която е тръгнала от нашите земи, завладявайки и окултурявайки целия ареал на известния в древността свят - Балканите, Средиземноморието, Египет, Мала Азия и Индия. Такива данни има и те не могат да бъдат отречени. Походът на Александър Македонски например реално повтаря похода на пратраките. Александър е бил посветен в орфическите мистерии. Не е случайно, че преди започването на своята военна експанзия, той посещава древното светилище на Дионис в Родопите, където му е предречено, че ще завладее света.

- Има ли и други данни, до които достигнахте, които биха шокирали и разбиват досегашни постулати и исторически матрици?
- Да! Считам, че древен Египет е създаден от пратраки. Че древноегипетското свещено знание вероятно произлиза от култа към Дионис и орфизма, както и египетските пирамиди - изградени като път към Подземното царство на бог Озирис – египетската проекция на Дионис. Че легендата за крал Артур може би също има тракийски произход. Замислете се, как на тези острови са се появили друиди с култ към слънцето, защо там също има гайди и карета, твърде близки до шарките на нашите родопски одеяла... От древността до днес религиите съдържат в себе си идеята за съюза на върховния Бог-Слънце с Великата майка-земя и раждането на техния син - Дионис, принесен в жертва в името на живота. Ето я тази тройка и в християнството – Бог Отец, Бог син и Светата майка. Колкото и да се разграничава църквата от езичеството, дълбоко в себе си тя е изтъкана от езически първообрази и обреди. Мисля, че църквата през годините се опитва да скрие тези неща, защото те са неудобни за нея. Смятам, че Христос е бил следовник на Орфей – в Евангелието се съдържат достатъчно данни, които ясно сочат връзката му с орфизма и култа към Дионис. Това е било предпоставка за ожесточен сблъсък на ранното християнство с последните орфически светилища в Родопите. Християнството вероятно е налагано там, както векове по-късно ислямът... Не е случайно това, че Хитлер е проявявал сериозен интерес към нашите земи, не е случайна и близостта на известния Богдан Филов с Райха...Доколко историците и другите хора са склонни да го приемат – оставям сами да решават! Но легендите и информацията в тях съществуват. Аз я синтезирам и представям в книгите си –преосмислено с логиката на полицай и поднесено в художествена рамка.

- Какво е посланието, които изкристализира у вас, следвайки интуитивната сила, да търсите символите и кодираните знаци, останали във времето, и да ги обяснявате?
- Това, че трябва да бъдем по-отворени към информацията, която битува и излиза наяве все повече в днешно време, да не залагаме единствено и само на старите постулати и канони, приети в историята. Има редица нови и интересни неща – откривани днес, но съществуващи от хиляди години. Трябва да бъдем горди от това, че живеем точно тук - на една древна земя, на която е разположена днешна България. Цивилизация, съществувала по тези земи, предшестваща траките, е окултурила и дала тласък на целия известен древен свят – в науката, занаятите, религията и културата.
Има много неразбулени тайни в България, които съществуват на ниво легенда, които се отричат или възприемат с огромен скептицизъм от историците. Мисля, че има известна догма върху темите от историята. Тя винаги е била писана от други хора и съобразена с техния прочит. Да, ние сме малка държава, която трябва да се съобразява с Великите сили. Но ние все пак имаме право да открехнем завесата и да надникнем зад онова, което е общоприето.


Иван Върбанов, в."КЛАСА"
София, 03.03.2012