2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Премиерата на "Вертер" с Атанас Младенов и Милена Гюрова
БЛЕСТЯЩА ПРЕМИЕРА НА АТАНАС МЛАДЕНОВ В СОФИЙСКА ОПЕРА
Иван Върбанов
Блестяща премиера на Атанас Младенов като Албер в новата премиера на Софийската опера "Вертер". Порцеланова линия, красив тембър, метал и характерната за белкантото висока позиция, спокоен въздух, четлив текст. Към това трябва да прибавим и високата доза естественост и артистичност. Заслужен успех за младия баритон, който има наистина висок потенциал за блестяща кариера - дай Боже и по света! Поздравления и за семейството - дългогодишни оркестранти, заслужаващи уважение заради усърдието, добротата и подкрепата да насърчават дисциплина и отдаденост към изкуството и търпение в преследването на успеха!
Иначе, премиерата в Софийска опера премина при доста пълен салон, но не и препълнен. Райна Кабаиванска бе посрещната с възторжен аплауз при влизането си от публика станала на крака пред дивата. Оркестърът се клатушкаше в темпата и гоненето на синхрона с певците, поне в началото на операта. Дали времето за работа с маестро Джузепе Сабатини е било малко, или има друга причина за разминаването - можем да гадаем. Но, това бе неоспорим факт. Димитър Станчев като съдията бе ЖЕЛЕЗЕН, а за френското произношение на певеца, волума и запазените качества на гласа, могат да му завидят наистина много от младите певци. Маестро СТАНЧЕВ /макар без титли пред името си/ наистина е образец за дисциплина и качество на работата, а дългогодишният му творчески път заслужава дълбок поклон. Вероника Симеони /като Шарлот/ показа качествата, които я правят достойна да се нарече ученик на голямата Райна Кабаиванска. Пеенето е с италиански маниер, с мекота и пробивност дори в пианисимите. Поведението бе сдържано и класно на сцената, с необходимата дозираност без преднамерено преиграване или лековатост , белези по които се отличават първокласните артисти. Сопранът Елза Мафи на места не успяваше да интонира чисто, но като цяло покриваше партията с грациозност, пъргавост и жизнерадостно детско излъчване според изискването на образа.
В главната роля на Вертер видяхме Алдо Капуто. Светъл тенор, който през цялото време звучеше главово, но във високия регистър и пределните височини не можеше да достигне очакваната емисия и се изравняваше по сила с оркестъра, без да може да го "пробие". Като цяло вокалната партия бе покрита с ефектна елегантност, сърдечност и топлота на образа. Драматизмът на присъствието по либрето, не бе припокрито в края на действието в очакваната сценична плътност. Пеенето все пак бе уверено, колоритно и с различни окраски в гласа. Важното е, че се получи симбиоза и пълно съзвучие на главните персонажи като звук и преживяване.
Детската формация "Пим - пам" беше почти неадекватна на исканите темпа от диригента. Нищо не бе в състояние да ги вкара в ритъма на първата картина, дори почукването и дирижирането на Съдията с пръчка по време на действието. Явно възпитаниците на Борис Карадимчев са добри с естрадните плейбеци и микрофони, но не и в живи спектакли. Или поне, има какво още да се иска от музикалната им подготовка.
Сценичната реализация на постановката има претенцията за прочит в геометричното пространство на новата модерна естетика. Триизмерна кутия, затваряща пространството на сцената, с отворена стена към публиката, изчистен декор, но някак преднамерен и студен. Пестелива, до някъде практична, находчива, но непретенциозна илюзорна декорация. Костюмите успяваха да допълнят живостта на действието. И може би коледната елха /истинска, естествена, някак проскубана и някак прекалено небрежно украсена/ стоеше в сценичното пространстов като не на мястото си, без да се вписва хармонично в пресъздадената илюзорност на сцената.
Ако оставим без да коментираме и детайли като: дългият опит на завесата да се вдигне от половината нагоре през цялата втора картина, борбата на театър- майстора да открие видимост за 1 и 2 балкон; неистовото експресно кънтене на звънеца в антракта, което накара публиката да тича към местата си и отказа на ръководството на Операта да активира и подаде информация на сайта си за солистите на спектакъла / не само са гостуващите "звезди"/, може да да се отбележи премиерата като успешна. Разбира се остава и логичния въпрос, защо щатните солисти на театъра не са ангажирани в премиерното заглавие. Можем само да се питаме: с какво се занимават имената от дъъъъъъългия списък на солисти, изброени на сайта на Софийската национална опера.
"ВЕРТЕР" - сътворена от гости, и младите певци бе успешен спектакъл на 7 декември. НА ДОБЪР ЧАС И НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСТАВИ!
###