2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1514 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2014 22:00
www.facebook.com/photo.php
Иван Върбанов
Времето се затопли. Днес термометрите отчетоха 26 градуса. Качих се в автобуса, който върви по линия 84 от кв.“Дружба“, за да стигна на „Орлов мост“. Бях по риза, с леко сако. Замислен, с леко главоболие. Не бяхме стигнали до Окръжна болница, когато усетих, че нямам въздух. Целият бях плувнал в пот. Опитах се да си поема дълбоко въздух, но без успех. Огледах се в пристъп на паника. Осъзнах, че съм в автобус с прозорци, които не се отварят. Пътниците бяха като застинали на стоп-кадър от филм, изглеждащи като восъчни фигури. Потърсих контакт очи в очи с някой, за да намеря подкрепа или съчувствие за ситуацията. Уви, повечето от пътниците гледаха като хипнотизирани или зомбирани, насочили погледите си някъде встрани, през хората, реещи се в отвъдното. Безпокойството ми се увеличи. Не можех да дишам. Нямаше какво да дишам. Опитах да намеря изход от безумната ситуация…. Погледнах по посока на шофьора. Той спокойно управляваше автобуса, като внимателно следеше през огледалото за обратно виждане състоянието на пътниците. Беше закопчал бялата си риза до горе, а възелът на черната му служебна вратовръзка бе професионален. Караше, наблюдаваше, даже пушеше. В кабината му явно имаше въздух, а димът от цигарата излизаше през отворения прозорец на шофьорската кабина. Почувствах се като риба в аквариум, от който източваха водата. Задушавах се, а нямаше какво да направя. Не дишах. Бях целият вир вода. И … о, чудо! Изведнъж автобусът спря. Вратата се отвори и в дробовете ми навлезе кислород. Не помня как се отзовах на бордюра. Не знаех носех ли нещо, забравих ли го …. къде ми е сакото …. защо хората на спирката ме гледат странно … Просто дишах, осъзнавайки какво е да възкръснеш. Ден преди Черешова задушница.
Бях оцелял след опит за задушаване в газова камера, през 21 век.
Кой, защо и докога си позволява да се гаври със софиянци? Що за наглост е това? Не искам да слушам циничните оправдания за икономии, горива, цената на билетчетата и тем подобни брътвежи. Защо няма контрол? Какъв е този геноцид и това безобразие? Как така в автобуси, конструирани и оборудвани с климатици, те не се използват, не работят – нито през лятото, нито през зимата. Защо говорим за тази тема от 2012 г. и нищо не се променя. Колко статии и репортажи бяха публикувани и излъчени за този проблем? Колко хора още трябва да колабират или да починат в тези мобилни газови камери? Защо пътуваме безучастни?
Какво, вече и от кислород ли нямаме нужда?
Или, просто сме се примирили до толкова, че забравихме и не смеем да дишаме без разрешение.
Входът за мобилните газови камери е само левче.
За някой, едно такова пътуване може да се окаже преживяване с фатален край.
Реших! Ще пътувам с чук в чантата или кислороден апарат.
Така ще мога да доживея до крайната спирка, а в главата ми не спират да ехтят въпросите:
„Кой, защо и докога?“
Руска експедиция открила уникално доказа...
300 бомбардировачи бомбардират Враца, Ку...
