САГАТА „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ 



Иван Върбанов

ДИМИТЪР ВЪРБАНОВ:
ОСТАВЕТЕ МЕ ДА ИЗЖИВЕЯ СПОКОЙНО СТАРИНИТЕ СИ !

Казвам се Димитър Върбанов. На 90 години съм. От 10 години нямаме топла вода, никъде. Преди три години съдия - изпълнителят Сия Халаджова ми наложи запор на пенсията. Заради нея ми блокираха цялата пенсия. Обжалвах. За сега ми удържат по 100 лева на месец. Не стига това, ами ме заплашват, че ще ми удържат още пари и ще има нов съд.

ОСТАВЕТЕ МЕ, ДА СИ ЖИВЕЯ СПОКОЙНО СТАРИНИТЕ!

В ТАЯ ДЪРЖАВА ИМА ЛИ НЕЩО, ЗАРАДИ КОЕТО ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА?

ИСКАМ СПРАВЕДЛИВОСТ И УВАЖЕНИЕ!!!

На 17 юли, НОИ е изпратил ново писмо до Димитър Върбанов, че съдия-изпълнителката Сия Халаджова - рег.N 863 е вдигнала удръжката на 120 лв. 

Уморихме се от битки за справедливост! 
Или това е целта, да бъдем УМОРЕНИ от "Топлофикация" и съдия - изпълнителят?

Ето видеото гук

###



Днес отидохме с татко на касата на „Топлофикация“ на бул."Дондуков" № 56. От там ни обясниха, че заведеното дело и присъдата е за дължима сума за периода 2002 – 2008. Оказа се, че в следващите 7 месеци на Димитър Върбанов ще му бъдат удържани по 120 лв, съгласно разпореждането на съдия –изпълнителката Сия Халаджова. Онази, която запорира преди време цялата му пенсия. Така сумата с лихвите ще възлезе на 2.700 лв.

Докато бай Димитър изплаща дълга от 2002-2008 г. /нищо, че има Закон за давността/, той ще трупа нови задължения, начислявани за сградна инсталация. Така, към януари 2015 г., 90-годишният човек ще навърти нов дълг и ще се окаже потенциална мишена за монополиста „Топлофикация“. 

И така, Параграф 22 е съвсем явен.

Или пък добре измислена схемичка. Тормоз върху беззащитни възрастни хора, с нищожни доходи, за плащане на непосилни суми. 
А кой разреши на „Топлофикация“ да вгражда тръби в частен имот. И сега, да иска такса за това, вместо да е обратното. 
Че утре, могат да поискат и да плащаме, задето имаме на покрива антени на операторите. 
А за въздуха е ясно, че дължим пари.
Абсурдистан! Това сме ние!
И така, пенсия от 320 лв. Удръжка от 120 лв в продължение на следващите поне седем месеца от оставащия живот на човека. След това, ново дело….нов дълг…..нова присъда…. 

Накъде оттук нататък?
Сега ще търся компетентна правна помощ. За да разбера, дали можем да разкъсаме този порочен кръг, дали можем да обжалваме влязлата в сила несправедлива присъда.
Как така е осъден човекът, въпреки изпълнените условия за давност. 
Как така няма топла вода и парно от 10 години в апартамента, пък се дължат такива сметки?
Няма да оставя нещата така. 
И не заради парите, а заради принципа, заради абсурда на системата.
Заради този безспорен Параграф 22, който не е единствения в БГ реалността. 

И кой, освен мен, си задава въпросът: защо хората не заплащат сметките си?
Защо не дупчат билетче? 
Защо се лишават?
Защо не се хранят? 
Защо носят употребявани дрехи? 
НЕ ИСКАТ или НЯМАТ ФИНАНСОВАТА ВЪЗМОЖНОСТ да си платят?
Колко са хората над пенсионна възраст, които са принудени да работят, за да преживяват?
Колко са младите хора с по няколко кредити, които работят на по две-три места успоредно, за да се сдобият с така важните за битието ни сребърници с които да покриват минимален стандарт и да се опитат да отговорят на нуждите на семействата си за условно достойно съществуване?!
Колко българи с честен труд живеят нормално?
Малшанс, че сме родени в БГ? Кой ни е виновен, че избрахме този филм?

Но, какъв отговор да дам на въпросите на бай Димитър: какво получаваш след 50 години трудов стаж; ние българите втора ръка хора ли сме….или трета….? Какъв стандарт на живот получаваме ние, обитателите на тази държава? Достойно ли живеем в Абсурдистан?.... 
Нали не искаме да кажем на децата си, че в този филм, нашият, успелите са онези, дето са в далаверите, дето диплят пачки, дето правят пари по всякакви начини. И, че неудачниците са онези, които не могат да крадат, да влизат в схеми, да бъдат безскрупулни. И, че има и такива хора, дето не могат да погребат душите си, не могат да изневерят на себе си, да се трансформират в хищници от джунглата, готови на всичко, за да оцелеят. 

Казват, че по-важното от твоите първи седем години са тези на родителите ти.
Аз съм възпитан от този човек, осъденият, който на края на дните си живее с присъдата - да трябва да храни с филийката хляб, която получава, стадо хищници. 
Безценното богатство, което той ми показа и ми завеща, е да мога да виждам и смело да се боря за справедливостта и истината, да бъда честен, почтен, морален, да имам добро сърце, да умея да прощавам, да имам верни приятели, да дарявам и получавам любов.

Щастлив съм, че в труден момент проверих приятелите си. Благодаря на моите верни мускетари: Жоро, Сашо, Гълъбина, Диляна, Иво, Зевса, Елиана, Розалина, Петя, Краси, Диляна.....

Продължавам пълен напред, с подкрепата на моето семейство - Меги и Йоанка. 

###