2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2298 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2015 12:06
Иван Върбанов
Съюзът на българските журналисти проведе своя конгрес и вече има избрано ново ръководство: г-жа Снежана Тодорова - Председател, Управителен съвет, Контролен съвет и Комисия по журналистическа етика.
През двата конгресни дни - 14-и и 15-и март, в сградата на СБЖ се случиха много озадачаващи и абсурдни събития. Страстите се разгоряха до температури над поносимите, лицемерието се съюзи с арогантността и агресията, маскарадът на претенциите и позьорството дефилира безпардонно, афиширайки зле прикрити корпоративни интереси и личен антагонизъм. Сякаш това, всичкото, бе подчинено на деструктивния замисъл да се разрушат или най-малкото да се срутят вградените през десетилетията дух, традиции и ценности.
Съюзът като че бе разпнат на кръста, а лъжепророци се опитваха да чертаят нови пътища и вещаеха достойна гибел…
Това се случва 120 години след историческата сбирка в пивница „Сан Стефано“ на ул. „Трапезица“ в София, когато вестникари полагат основите на дружество за защита на интересите им. Тогава всеки допринася за общото дело с предложения какво да се прави – да се устройват курсове, да се контактува с издателите, да се издига професионалната етика…Днес всичко изглежда другояче. Каузата бе заменена от разпри, интриги и боричкания. Ентусиазмът бе попарен от задкулисието, което се опита да фалшифицира и затъмни Истината, да неглижира Идеалите, да стъпче достойнството, да подмени фокуса и целите на Организацията.
Омерзение бе чувството, което бе обхванало немалко делегати. Е да, онези, които бяха все още способни да чувстват, да помнят, да вярват, да искат, да пренесат и съхранят полета, стартирал преди 120 години.
Трагикомични бяха монолозите, сценките, професионално изиграните и прецизно обмислени ходове на ония персонажи, които бяха решили да се превъплътят в непочтените роли на техния си спектакъл. Разбира се, драматургично всичко бе добре градирано – от гръмки предисловия и уводни позиции до анонимни репортажи и излияния в сайтове и форуми.
Като че повечето бяха забравили, че СБЖ е ДОБРОВОЛНО сдружение на журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси; че дейността на Съюза е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускане на цензура.
В залата се проектираха през кривите огледала на личните амбиции и нездравите помисли теории, декларираха се намерения и се чертаеха уж нови хоризонти. Сред тях и дефинираните бъдещи възможности за развитие на СБЖ като търговско дружество, препоръката да се премине под шапката на голям синдикат /за да го глътне по-бързо/ и настояването да се променят основните принципи и уставни правила, а защо не и да се сформира приватизационен борд.
„Никому в угода, на никому напук!“, ни завеща Йосиф Хербст. Заветът ще го пазим и ще го следваме! Защото не искам да повярвам, че духът, традициите и ценностите - пренесени през 120-те години организирано журналистическо движение, могат да бъдат заличавани, подменяни, продавани.
На прага на новия мандат вярвам, че СБЖ ще отстоява решително статута си на най-голямата журналистическа организация в България. Зная, че СБЖ ще работи за приемането на Закон за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд, за пазенето на професионалните и етични стандарти на професията, че ще бъде активен участник в медийни формати и форуми, че ще продължава да работи в интерес на българските журналисти. Сигурен съм, че СБЖ ще бъде фактор при създаването на медийното законодателство, че ще бъде влиятелен и търсен партньор на международните журналистически организации, че ще бъде защитник и опора на родните журналисти!
Медиите и Съюзът са такива, каквито сме самите ние. Имаме ли силата да проумеем, че за да се изкачим по-високо в прословутата класация за свободата на словото, то е нужно самите ние да се се издигнем, да се трансформираме, да се пречистим, да си простим и да си спомним за каузата, традициите и ценностите, които са ни завещани през десетилетията.
Трябва ни воля, за да си обещаем да намерим себе си и верния път!
Трябва ни сила, за да станем съмишленици!
Трябва ни искреност, за да отворим сърцата и душите си за единение и просперитет!
Трябва да успеем и да пребъдем – честни и достойни представители на българската журналистика!
Струва си!
В името на следващите 120 години на СБЖ!
Полетът продължава, колеги!
София, 21.03.2015 г.