Иван Върбанов

Комисията по култура и медии в 43-ото Народно събрание събра медийния бранш в зала „Изток“ на Парламента, за да представи добре режисирана версия и да артикулира вариантите на медийни трансформации, които се задават. По отношение на двете обществени медии – БНТ и БНР, както и отнасящи се до регулаторните органи – СЕМ и КРС.

Медийната гилдия отдавна се подгрява от повтарящите се все по-натрапчиво страхови хипотези за събирането на Съвета и Комисията в единна структура и появата на Държавен медиен холдинг, в рамките на изкуственото сливане на националните радио и телевизия.

И ако сред мотивите за едната асимилация можем да открием поръчка и възползване от ситуацията на изтекли мандати, то във втората ситуация – тази на обществените медии, със сигурност може да бъде разчетено желанието за финансово облекчение на бюджета и разчистване на неудобни журналисти от тези две големи медии.

Финансовото министерство вече предприе рестрикции към Радиото и Телевизията – вярно, в различни моменти и на различни етапи. БНТ оперира с 65 милиона лева, субсидията на БНР е 42 милиона лева. Разбира се, че Главният ковчежник мечтае за мига в който държавните медии ще работят срещу общ осреднен бюджет. Пък и изкуственото обединение би бил добър претекст за оптимизация /ама, че дума/, която означава съкращения.

Тези медийни хипотези битуват от известно време в пространството. Преповтарят се по кабинети, на четири и повече очи, коментират се следствията и евентуалните контрадействия.

И ето, че днес този медиен шлагер прозвуча и по време на дискусията в Парламента, която инициира парламентарната медийна комисия. В присъствието на потърпевшите – председателите на двата регулатора и генералните директори на Радиото и Телевизията.

Дискусията бе отлично програмирана, откъм драматургично развитие и ред на изказващите се. Поантата бе извеждането на посланията към аудиторията – да се създаде работна група, която да започне работа по сценария за законодателните стъпки, които да доведат до медийните метаморфози. Не се разбра на кой точно принадлежи авторството и политическата воля за „ъпдейтване“ на сегашното медийно статукво – на реформатори, на десницата, на левицата? Устремът обаче бе демонстриран. И заради заявената притча, както за ревизирането на Закона за радиото и телевизията - не само в частта му за удължаване на мандатите на шефовете на БНТ и БНР, но и заради гениалната идея да се появи нов своеобразен Закон за медиите, призван да регламентира как точно да става регулацията в интернет.

Правилно! Регулация, регулация и пак регулация! Стига с тази свобода – на словото и на журналистите! Апропо, сред поканените на дискусията нямаше редови журналисти. Но, нали грижата за журналистическата професия и труд си е грижа на самите журналисти. Е, да – за тях мисли и СБЖ. Но, какъв парадокс, на председателя на най-голямата професионално-творческа организация у нас – СБЖ, не бе дадена думата, за да представи своето мнение сред колегията. Снежана Тодорова дори бе поставена пред абсурдната ситуация да чуе, че не тя, а неин колега е представляващ на Съюза?! Това твърдение излезе от устата на председателката на медийната комисия, която бе влязла в ролята на водещ и модератор, давайки думата на хората попаднали в оня списък. 

Упрекът към държавата, че е абдикирала и е запокитила някъде в ъгъла грижата за БНТ, дойде от Вяра Анкова. И с право. Защото да следваш мисията - обществен тв оператор, да налагаш еталон на качествено съдържание, да бъдеш многообразен в програмата си и да внедряваш нови технологии, но без да имаш достатъчно пари за всичко това, изглежда като „Мисията невъзможна“. Въпреки, че екипът на Анкова доказа, че може да се развива и да прави телевизия на зрителя с много креативност, обективност, професионализъм, налагайки трайно марката на медия с високо доверие на зрителите. Усилия, които заслужават адмирации. Дали обаче SOS -зовът на Бойко Василев, че днес е последният шанс за самосезиране на държавата и отключване на рога на изобилието по отношение на БНТ ще бъде чут, само можем да гадаем?!

Гендирът на БНР провокира своеобразен словесен дуел с представителите на СЕМ и КРС, като хвърли ръкавицата с упреци и бележки за двустранните отношения към надзорниците. Резултатът не бе видимо положителен, освен, че се чуха оригинално поднесените гледни точки, агресиращи на моменти, по отношение на обясненията и емоциите между отделните субекти.

Така или иначе времето за избор на генерални директори на БНР и БНТ наближава неумолимо. Кой и как ще ги избира? Законосъобразен ли ще бъде вотът за един или друг кандидат, с оглед на изтеклите мандати на членовете на КРС и СЕМ? Ще се случат ли бързи промени на едни или други текстове и постановки в закона, за да бъде улеснено изпълнението на спусната политическа поръчка? Ще успеят ли опитите да бъдат овладени двете държавни медии от властта? Кой ще се качи на върха на пирамидата и на каква цена?

Предстои да видим продълженията ... според сценария, който явно стартира.

Но, ще бъде тъжно да осъмнем с нов закон за печата, или за медиите. Ще бъде тъжно и ако типично по български вземе та регулираме и свободното съдържание в глобалната мрежа. Цензура като в Китай! Явно някой доста е уплашен от многообразието на гледни точки и мнения и алтернативата на официозните гласове и медийните монополи. Планът е това да бъде пресечно - веднага и на всяка цена! 

Чудя се дали не би било удачно да преименуваме ведомството на Вежди в Министерство на културата и медиите. За да има принципал на ниво изпълнителна власт. Така всичко ще изглежда много по-лесно.

Така че – смело напред! Да реализираме медийните хипотези. Веднага нови закони, регулации, сливания и оптимизации, медиен холдинг и приватизация чрез медийни ООД-та. Всички журналисти на къса каишка!

Идват избори ... Пък и  след 180-ото място не можем да паднем.
Защото по-надолу няма!

Свободата зависи от нас!
Все още!