ЖУРНАЛИСТИТЕ НЕ БИВА ДА БЪДАТ ЧАСТ ОТ ВЛАСТТА

© Иван Върбанов

Журналистите не бива да бъдат част от властта, не бива да бъдат с нея на една маса, да бленуват и да се стремят към постове и позиции, водени от лични амбиции, силно его и пориви за значимост. И не само, защото журналистиката е призвана да бъде коректив, а не глашатай на властта. И не само, защото журналистиката, като четвърта власт, трябва да пази принципа на разделение на властите и независимост от съдебната, изпълнителната и законодателната. Та нали свободата на словото и на изразяване на лично мнение, гарантирани от Конституцията, са белег за нивото на демокрацията в една държава.
 

Апропо, метафората за четвъртата власт, днес, като че не важи. Медиите отдавна отстъпиха от тази своя сила, ставайки ПР- рупор и/или орган на партийна и корпоративна пропаганда. Така е – капиталът и собствеността днес определят съдържанието на (четвъртата власт) медиите. И нашите лични избори!

Не разбирам: Защо толкова много журналисти се стремят към постове във властта – един неистов порив да бъдат медийни съветници на политици и управленци, ПР-специалисти, пресаташета, говорители и т.н.? И то с нагласата и готовността да консумират единствено силата, блясъка, триумфа, облагите и псевдо-престижа, а не са наясно и не са готови да понесат рисковете и цената за този свой избор, който по същество за мен е компромис? Казвам и пиша компромис, защото не разбирам тази силна връзка между журналистиката и .... политиката. За мен тя е нонсенс.

Не разбирам как войните на словото и перото професионално и съвестно биха могли да практикуват успешно професията си - повеляваща неутрално, балансирано и равноотдалечено пресъздаване на действителността, максимално прецизно производство на информация на основата на фактите, ако са в лоното, под крилото и в аурата на властта, под благословията на магнати или политически гурута и водачи. Особено заради важната мисия и отговорност на журналистите да формират обществено мнение и нагласи!
 

А днес се чудим на феномена "ФАЛШИВИ НОВИНИ"! Та нали този, който плаща – той поръчва музиката! Изборът е личен, а свободата зависи от нас – както обичаме да казваме в Съюза на българските журналисти.

Не разбирам плача на всеки, който изпада от бляскавия плаващ „Олимп”, оказал се дървен сал от „Титаник”.

Журналистът трябва да следва инстинкта си - да работи, да търси и разкрива цялостния образ на Истината. Да се бори с цензурата и с другия не по-маловажен бич - автоцензурата, да преодолява всички форми на натиск, дори – себе си, за да има правото да изпълнява с достойнство професията.
 

Журналистиката не трябва и не може да бъде осребрявана! Затова, бих отправил следния апел: Колеги журналисти, позиционирайте се ясно къде стоите и от коя страна на тепиха сте? В пресскорнера - с микрофон, камера и остро перо, или в лимузини, с лъскави костюми и скъпи телефони, в кабинети и в меките кресла на властта?
 

Изборът и цената винаги си остават за наша сметка. 

Какво ни завеща Хербст? Никому в угода, на никому напук. 

Нека добавим към това - Свободата зависи от нас!