Иван Върбанов

Преди дни на първо четене в парламента минаха предложенията за допълнения на Закона за прозрачността на медиите. Законодателната инициатива принадлежи на депутатите от ДПС - Делян Пеевски, Хамид Хамид, Велислава Кръстева и Йордан Цонев.

За промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други издания гласуваха 92 народни представители. Текстовете бяха подкрепени от ГЕРБ, Патриотите и ДПС. Депутатите на БСП гласуваха с "Въздържа се" или с "Против".

КОЙ ВНАСЯ ЗАКОНОПРОЕКТА?

Внасянето на Закона за прозрачността на медиите бе внесен още на 6-и февруари. За да бъдат осветени приходите и собствеността на медиите и за да станат ясни фианостовите потоци към средствата за масова информация, освен рекламните приходи.

Нямало да бъде ограничавана собствеността и финансирането, а само декларирането на тези обстоятелства е във фокуса на внимание. Така щял да бъде превантиран и феноменът "Фалшиви новини".

ДА, АМА НЕ!

Законопроектът трябва да преустанови спекуцалиите, да изясни фактите и да постави нещата по местата им.

Да, ама не! - както казваше легендарният Бочаров.

Ако истинските намерения съвпадат с декларираните - добре!

Но, ако зад законодателната инициатива прозира механизъм за продължаване на воденето на медийните войни между двете основни групировки - "Прокопиев" срещу "Пеевски" (или в обратен ред), то нещата стават наистина обезпокоителни.

Защото на първо място поставят въпрос за размисъл: Може ли народен представител, който е и медиен собственик, да внася законопроект, който ще регулира самият себе си? Има ли конфликт на интереси или не? И дали парламентът не е поставен в услуга на интересите на този народен представител по някакъв начин?

По същество предложението за осветляване на собствеността ефективно ли е или само на пръв поглед?

Примерите за назначаването на фиктивни фигури за управители или собственици на медии не са един или два. Финансирането и действителния притежател добре се маскира зад пътища, които най-често водят към офшорните зони или офшорни субекти. Така на практика воалите пред абсолютната истина остават завинаги спуснати. И то съвсем законова обосновани - не само по отношение на финансовите облекчения, но и заради предимството по посока на анонимността и конфиденциалността и защитата на собствеността.

Така, поради фактическата реалност на медии с офшорна собственост, собствениците - кукловоди остават напълно в сянка, с гарантирани права и предимства.

Няма нищо лошо в деклариране на финансирането на медиите. Доколкото, както отлично знаем, който плаща - той поръчва музиката. От там следва и следствието, че капиталът на практика поръчва и модерира медийното съдържание. Така възникнаха корпоративната журналистика, корпоративните медии, медиите - бухалки и т.н.

Разбира се, че е важно публиката да знае кой говори през дадена медия. Кой е нейният собственик? И кой плаща за съдържанието?

Защото финансовата зависимост може да бъде и през наливането на ресурс от фондации или правителствени или еврогрантове. Зависимостите, разбира се, могат да бъдат и по линия на икономически, политически и други обвързаности (принадлежност към затворени и стратегически структури).

Банковите кредити, заеми и всяко друго получаване на парични средства, извън приходите от обичайната дейност към медиите обуславят влияние върху съдържаанието безспорно.

НЕЗАВИСИМИ, СВОБОДНИ И ПРОЗРАЧНИ НА 111-ТО МЯСТО?!

Възможни ли са абсолютно независими, прозрачни и свободни медии у нас? Тук, бих използвал теорията на относителността на знаменития Айнщайн. Общ принцип на относителността е, че законите са еднакви за всички наблюдатели.

Независими медии - спрямо какво? Медийната среда у нас е инфектирана. Медийните войни са ясно осезаеми. Журналистическата цензура и автоцензура - също. Влиянието на капитала - върху медии и журналисти - факт! Лицето на истината може да бъде огледано и намерено след събирането на медийните проекции от целия спектър и наслагването им във фокуса единствено на фактите.

А кой иска в България независими медии? Кой?

Свободата на медиите бе сред един от политическите критерии за присъединяване на България към ЕС.

Подкрепата за независимите медийни канали спомагат за динамиката и устойчивостта на плурализма на медийния сектор и прилагане на свободата на словото, независимо от икономическите и политически условия и обстоятелства.

Европа няма ясни правила и механизми за държавното разпределение на европейските средства по оперативните програми към медиите. Което дефинира ясен механизъм за влияние и създаване на партньорски проправителствен дух и тон в медии - реципиенти.

Колко често колегите забравят, че медиите са призвани да бъдат коректив на властта.

Прозрачността на медиите е трудно постижима в дълбочина, по същество и в пълнота на истинността.

Свободата е гарантирана, но и субективността в осигуряването на плурализма на гледните точки и смесването на информацията (новините) с коментара до степен на поръчкова пропаганда и манипулации.

Професионалните и етични стандарти често пъти са пренебрегвани по политически или други подбуди, дори междуличностни. Медиите често пъти стават трибуна за саморазправа или дискредитиране на бизнес конкурент, неудобни персони, икономически или идейни опоненти.

В контекста на горното четвъртото измерение - Интернет, и появата на новите медии са нужната алтернатива - на свободата и цензурата. Независимо от капанът "Фалшиви новини", троловете, сайтовете - агрегати. Глобалната мрежа все пак остава абсолютно защитена от всякакви регулации и остров на свободното изразяване на словото.

Медийната прозрачност ще бъде постижима когато сме сигурни в отговора на въпроса: Как и защо дадена информация се разпространява от точно определени и/или различни медийни канали и чрез конкретни медийни платформи?

Нужно е време, за да може обществото ни да постигне медийна грамотност и да си изгради мнение за стойността, която носи информацията и медийното съдържание на всяка медия. Време, за да осъзнае, какви поръчкови послания, идеи и ракурси към темите се проектират към публиката.

Медийното многообразие и конкуренцията на медиите, а така също и на източниците на информация, са гаранцията за разпространението на обективна и достоверна информация към аудиторията.

Въпреки че медийната среда у нас не предоставя информиран избор на потребителите.

И докато чакаме поредните класации или международни доклади за медийната свобода, прозрачност и независимост, то сред първостепенните задачи е търсенето на модели за качествена журналистика, утвърждаването на обществените медии като острови на качествена журналистика, цифровизацията на медийните услуги, конкурентните правила в областта на медиите.

Ясни правила, прозрачност, недискриминационни условия и ефективен контрол на финансирането на медиите ще защити конкуренцията на медийни пазар. Публичното оповестяване на крайните собственици на всички медии - телевизии, радиа, печатни, онлайн, а също и на разпространителите, би довело до яснота на икономическото представяне на пазарните медийни участници.

Разбира се, с уговорката, че това е казус - аналог на сюжета "Мисията невъзможна".

Няма как да осветлиш собствеността на офшорните медии, нали?!