Автор: Иван Върбанов

Що за наглост, идиотщина, перверзия и посегателство е да преведеш Вазов?!
Да „модернизираш“ „Под игото“?!
Да посегнеш и да подмениш ...

И защо обществото ни така пасивно пропуска това сквернодействие?
Безмълвно, докато го облъчват някакви „модерни глобалисти“ колко всичко е в реда на нещата и се правело така навсякъде ...

Ама, моля Ви!
Българи, събудете се!

Безобразие!

Трябва да знаем КОЛКО ДАЛЕЧ ОТИВА ТАЗИ ПОДМЯНА?
Какво следва?
Кой го дирижира?
И защо търпим?
Защо?

Какви дискусии, умувания, излияния и спорове, бе братя и сестри за това: било ли и колко е грешно, допустимо или търпимо, модерно или архаично ...
Никой не трябва да изтрива и подменя
ИСТОРИЯТА
ЛИТЕРАТУРАТА
ЕЗИКА
ПАМЕТТА
ФАКТИТЕ
АВТОРИТЕ
ИСТИНАТА!

Бих въвел в Наказателния кодекс текст за привличане под отговорност за действия, против Златния фонд на духовността и културата на България.

Къде е реакцията на министрите на образованието и културата?
Имаме ли парламентарна комисия по култура?
Кой е призван да опазва ценностите и символите – в книжовността, изкуството, които са част от вечността на нацията и държавата?

Чалга в писмеността бе шльокавицата, която поруга романа през 2017 година, когато едно издателство дръзна да прекрачи допустимите граници. Тогава реакцията бе също така пасивна и ето, че тя насърчи днес идването на следващата още по-брутална стъпка от първата.
Кои сте Вие – преводачката и ръководителят на проекта, които сте решили, че съвременните млади хора имат нужда от обяснения и превод на собствения си език?

Гавра!
И не само с „Под игото“, а с децата ни, народа и историята ни!

Днес у нас всеки може да направи всичко в издателския бизнес.
Да издаде себе си, след като е решил, че е голям писател.
Плаща и се издава. Самиздат или пък някой го издава.
Стига да си плати. Проблеми няма никакви.
Решава някой, че е писател – и хоп, събира пари и си издава умотворенията.
Друг решава, че е голям певец или музикант, нищо, че пее на два тона и грачи несвързано умопомрачителни звукоизлияния – издава албум, понеже има пари и е решил, че е голям талант.
Така, книжарниците се напълниха с автори и книги, които имат съмнителна стойност. Когато влезе днешния читател трудно би се ориентирал – кое е стойностно и кое – не.
Всичко е изложено и е въпрос на „шанс“ да изтеглиш късата клечка и да попаднеш на някой от плеядата самопровъзгласили се за гении.

Но, темата с фалшификацията и подмяната е престъпление.
Срещу духовността.
Защото тук има умисъл в подмяната – на думи, на текстове, на факти, на история ...
Все едно да фалшифицираш картина, да подмениш музиката на едно произведение с други ноти или мелодия ...
Малоумщина, близка до тази да вземеш, че да прерисувате абстракционист, да „обновиш“ класическата музика или джаза, за да се адаптират и да бъдат по-разбираеми и слушаеми, по близки до публиката ...
Кретенизъм и идиотщина!

Големият въпрос е: Защо мълчим и се примиряваме с тези извращения?
Кой дирижира това посегателство?
На какво ще посегнат утре?

Или на Вас не Ви пука?
Ако е така – давайте да затваряме държавата България.
Пускайте финалните надписи ...
На латиница, на шльокавица или на маймуница.

Убиват нацията ни!
Събудете се!

* * *

Ето го оригиналният Иван Вазов и краят на "Под игото":

ГИБЕЛ!

През тая последня и няма прощавка, която трая само половина минута, Соколов един поддържаше сражението със стотина неприятели. Внезапно той се извърна и видя Рада... Тогава косата му настръхна, очите му запламтяха като на тигър и цял, без да се пази от нещо, показа се на входа, като напук на куршумите, па на най-чист турски език извика към ордата:
- Кучета крастави! Скъпо ще изплащате всяка капка българска кръв! - и изпразни револвера си.
Тълпата с нов бяс се устреми на непристъпната крепост, в която се преобърна разсипаната воденица. Един зверски рев, последван от нов дружен залп, процепи въздуха.
- Ах! - изпъшка докторът и изпусна револвера.
Един куршум му прониза дясната ръка. Неописуем ужас и отчаяние се изобрази по лицето му. Огнянов, който гърмеше в тълпата, също окървавеп вече, забележи това и попита:
- Страдаш, брате?
- Не, ами и последния патрон хвърлих, забравих...
- Имам още два в моя револвер, вземи... - каза Огнянов и подаде оръжието си на Соколова. - Сега нека видят как умира един български апостол!
Па като изтръгна големия ятаган из силяха на доктора, излезе из портата и се спусна в тълпата, като раздаваше ужасни удари наляво и надясно...
...
Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Също Радината глава беше оставена - по политическа причина вече: Тосун бей беше по-хитър от Тъмрашлията.
Отзади носеха, натоварени на едни кола, убитите и ранените.
С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. На мегданя побиха трофея.
Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
Той беше Мунчо.
Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

Одеса, 1888 г.