София, 16-12-2019 г., Кам Бурки, Виена | В публичното пространство бе оповестен любопитен казус със зрител, който не е допуснат да се върне на местото си в зрителната зала, след като се е наложило да излезе за разговор по телефона. Случаят бе изнесен от ТОПНОВИНИ.БГ – https://topnovini.bg/novini/849339-skandal-v-sofiyskata-opera-i-balet.

Според авторите на материала зрителят, който има свое място на ред 3, № 119, и е на спектакъла със своето семейство, е насочен към балкон 3 след суетене на салонния персонал. В публикацията се изтъква, че общата сума на билетите е 560 лв. - никак малка за нашите стандарти. И още: коментарът на зам.-административната директорка Христина Станева бил, че тя трябвало да провери дали в правилника за вътрешния ред било записано изискването, че зрителите не се допускат до залата при започнал спектакъл?! Акцент в изнесения случай е въпросът: Защо са свалени дръжките на вратите към зрителната зала.

Целият този казус поставя поредица от въпроси и изводи, към всички от страните: към медията, към публиката и зрителите, но и към администрацията на Софийската опера и балет.

И така:

1. Никъде в публикацията на колегите от ТОПНОВИНИ.БГ не видях да се споменава името на ощетения потребител/зрител, който подава сигнала в рубриката на сайта „По твой сигнал“?! Професионален стандарт е да се опише точно кой подава сигнала. Не виждам причина, за да се укрива името, защото точно тази „спестена“ подробност, отсъствието на която придава анонимност на автора на сигнала до медията, вече поставя определени съмнения – дали е поръчкова провокация, дали пък не е бил ощетен журналист от медията и от това се прави медиен скандал, каква е причината да не се посочват името и дори да бъде показан с автентична снимка семейството, което е ощетено? Разбирам, че е имало и видеоматериал, който илюстрирал, че персоналът се чуди как да действа в Операта. Защо не е публикуван, за да се видят документалните кадри какво точно се е случило? Пише, че е подаден сигнал до Министерството на културата и КЗП – къде са факсимилетата на документите? Нека, когато се изнасят случаи и казуси, то максимално подробно и обективно да бъде поднасяна цялата информация, в нейната цялост. Иначе, да, това е една от мисията на медиите – да съдействат и да показват казуси, които да бъдат решавани, да бъдат модератор за решаването на кризисни случаи, да настояват за изясняването на истината и обективните данни.

Твърдението: „Караталов крие бравите на операта в джоба си“ е меко казано неуместно, доколкото такава практика – отсъствие на бравите на вратите на залата, има и в Софийската филхармония. Авторите, може би, щяха да го знаят, ако са посещавали по-често класически музикални институти. Това въведение трябва да препятства влизането на публика след началото на музикалната проява, за да не се вдига шум, да не се смущава изпълнението на музиканти и артисти – изискващо максимална концентрация и пълна тишина.

2. Казусът поставя въпроси за това има ли административни неуредици в Операта? Как представители на мениджмънта, в частност - административната заместник-директорка Станева, предоставят официални отговори и комуникират с медиите? Със сигурност е крайно неудовлетворително да изказаната публично позиция на административната шефка, че трябвало да провери дали в правилника за реда в зрителната зала фигурират разписани правила, които да регламентират начина на допускане или не на посетителите. Недопустимо е такова изявление, защото то показва некомпетентност, незнание и липса на отношение. Тогава, какво работи административният заместник-директор, моля? А трябваше веднага, след оповестяване на случая, Операта да поиска да се свърже с ощетения зрител, да поднесе своите извинения, да потърси вариант и да го компенсира, да излезе със становище или позиция по случая към медията, която е изнесла случая. Независимо дали ще изрази съгласие, ще се извини, или ще оспори изнесените данни. В казуси като този не може и не бива да се мълчи, защото това е част от публичната комуникация на национална институция и част от нейния публичен имидж, репутация и реноме. Разбира се, всички тези съвети и предписания са част от задълженията и функциите на ПР-отдела на Операта, който е трябвало да реагира също светкавично и ефективно по надлежния ред. Още повече, че усилията и основна задача на много от отделите е да се намери мотивацията все повече зрители да бъдат привлечени в олтара на българското оперно и балетно изкуство. И точно в този смисъл не бива никой от екипа на Операта да си позволява да провокира, да замита или да способства с бездействие за пораждане на спорове или неуредици със зрителите/потребителите.

И защото тепърва широката част от хора, които до този момент не са посещавали Операта ще бъдат сред нейните зрители, покрай появата на нашумели хитови мюзикълни заглавия в репертоара. Трябва да се отчита, че тази група зрители, които не са традиционните посетители на оперни и балетни спектакли, все още не са привикнали със спецификата на порядките, с изискванията, протокола и привичките, които отлично познават пък меломаните и познавачите на класическата музика, и с които се съобразяват до степен на желязно спазване на дисциплината и реда.

Каква е практиката в Париж и Виена?

Правилата се менят. Зависи - и от вида, и самата музикална институция. При всички случаи административната управа трябва да обсъди и да наложи съответни правила, които обаче да са оповестени съвсем ясно. Ако съответната опера е на ниво, според мен, то тя трябва да обяви и забрана за свободно облекло на публиката, както е във Виена например.

Редът зависи и от конструкцията на съответната оперна зала. Ако тя е със сепарета, то влизането или излизането на публиката не играе особена роля и не би смущавала обстановката. Но, нашата Опера е конструирана и замислена като „народна“. У нас няма прослойка, която да си купува ложи, както е в Италия и Австрия. Дали зрителите могат да се движат – да влизат или излизат, по време на представление, което действително би попречило на спектакъла – това трябва да е обявено в правилата при посещение на Операта.

Между другото, в света правилата са различни. Преди и дори почти до края на 19-ти век движението в операта е било напълно свободно. С представянето на Вагнер и Верди вече публиката започва да се застопорява в залата.

У нас на Операта се гледа малко като на театър, а не би трябвало, защото спецификата на музициране и изява на певеци, музиканти, балетисти изискват пълна концентрация, постигане на баланс и синхрон, ансамбловост и т.н., което не важи в същата съотнесима степен за театралната сцена и драматичните артисти.

И още – от страна на гостуващите звезди, от ранга на Монсерат Кабайе например, може в договорите да има изискването, че по време на постановката се гарантират спазването на определени условия в залата. Ако има шум, движение или други смущаващи действия, които пречат на изпълнението, то звездата може да спре своето изпълнение и да си тръгне. Тогава оперния театър „гори“, защото ще трябва да изплаща неустойки на артиста за нарушени условия по договра.

Не е зле в Операта да бъде въведено вече условието за определен дрескод – задължителна вратовръзка при мъжете, при жените – също определен стандарт за облекло.

Мисля, че изнесеният казус от ТОПНОВИНИ.БГ е основание да се изчистят всички пропуски в административния ред и порядки, да се регламентират ясно правилата, защото тепърва демократизираните народни маси, които ще посещават Операта биха могли да се чувстват с накърнени права и да предявяват най-различни и разнообразни основателни или необосновани обвинения, а може и да се стигне до съдебни искове, по различни въпроси и теми.

Нека бъдат ревизирани правилата и те да бъдат ясно обявени. Това ще гарантира яснота и статутът на зрителите в Операта ще е коректно регламентиран.

Ако е необходимо, нека да бъде направена и дискусия/дебати, за да се чуят повече мнения. Но, да се вземе решение и то да е ясно, че в културната институция има правила, които се изисква да се спазват.