Иван (Борислав) Върбанов
 20-ти март 2020 г.
 1:33 часа

 Не разбирам КАКВО стана и ЗАЩО всичко се обърка?!
 Седя, мисля, анализирам ...
 Търся уроците, за да се поправя.
 Не успявам да провидя отвъд или да се вгледам в сгрешеното минало.

 Винаги съм живял според правилата, Истината, честността, морала, етиката.
 Според интуицията, убедеността, онова, което казва сърцето.
 Следвал съм неистовото си чувство за справедливост, законност, чест.
 Търсих ги и винаги ги отстоявах.

  Затова не разбирам ЗАЩО сега съм наказан.
  И от кого? 
  Каква е вината ми?

  Всичко се обърка ...
 
  Помня и съзнавам само, че направих избор според съвестта и закона.
  Постъпих честно и почтено. 
  И сега съм оставен да се лутам в тъмнината. 
  Сякаш една невидима сила ми пречи, издига пред мен бариери.
  Усещам го съвсем осезаемо. Сякаш клика, мрежа от Агенти, която е всесилна, наговорила се е, активирала е каналите си. Невидимите и всесилни хора, които управляват задкулисието, скрити, уж анонимни, но всесилни. Държейки жезъл. Оплели десетки хора и управляващи ги - не манипулиращи ги чрез шантажи за техните тайни, зависимости, греховност, слабости, уязвимост. Този октопод безпроблемно издига стени, слага бариери, изтрива или премазва съдби. Октопод от невидимите силни от задкулисието.

   Вече цяла вечност търся възможност да си изкарвам почтено и честно хляба, с онова, което зная, че мога да правя добре и професионално. Затръшват ми се врати, някъде ми казват, че "получили писма" и "предупреждение". Други само се усмихват и ми намекват, че са обещали да ме отпратят. Трети - не ги е еня. 
   Разбира се попаднах и на възможности.
   О, да! И то какви: нощна работа - от 21 часа до 9 сутринта. Плащало се чак на втория месец. Или смени от 7 сутринта до 23:30 часа в зона на месторабота - почти извън София. Е, там трябваше да "копи-пействам" новини или да преписвам заглавия. Разбира се, че отказах. Това не е журналистика, а гавра с професията.

    Продължавах да питам, да търся, да очаквам.
    Да се срещам, да вярвам и да оставам с излъгани очаквания.
    Ще се чуем, нека дойде края на месеца, ние ще ви звъннем ...

     После дойде и УДАРЪТ от Националния осигурителен институт. 
     Сякаш някой ме сготви, или ме поръча и там. 
     Накрая, съвсем накрая, подадох документи за да получа обезщетение. Присъдиха ми минималната сума от 9 лева на ден. Обжалвах. И започна машината на ада. Първо НОИ констатира, че Операта ме водела на срочен трудов договор, което не е истина. Вероятно е някаква грешка. После, изтъкнаха, че СБЖ не ме било заличило от регистрите и съм се водил лице, което има представителни и управленски функции. Констатираха го едва, когато обжалвах. Постановиха проверка и тя стана безсрочна. За да мине периодът, за който са ми присъдени обезщетенията и да не получа обжалване, а и да не взема нито стотинка. Понеже оспорвам. Или съм поръчан . От невидимите силни зад кулисите. 

     За ТЯХНО нещастие - попаднаха на журналист. Списвам две онлайн медийни платформи за независима журналистика: The News BG Reporter | online media и PRESS BG news agency. Там изнасям всичко публично. За да е ясно на всички и да има отзвук от случващото се, дирижирано от задкулисието. Истината, истината и само истината.

      Сега вече се отчайвам заради поредния катаклизъм и обстоятелство, извън мен - КОРОНАВИРУСНАТА ЕПИДЕМИЯ.
      Това унищожи и последните пясъчни кули, които очаквах, че могат да бъдат моя замък на опора, надежди или дом на мечтите ми. 
      
       НЕ РАЗБИРАМ: ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРЕМИНА ПРЕЗ ТОВА НАКАЗАНИЕ? ПРЕЗ ТОВА ИЗПИТАНИЕ? И КАКЪВ Е УРОКЪТ?
       ... ЧЕ ВСИЧКО, НА КОЕТО СА НИ УЧИЛИ И ВЪЗПИТАВАЛИ Е НЕРЕЛЕВАНТНО НА ЖИВОТА И РЕАЛНОСТТА?
       .... ЧЕ ЧЕСТ, ИСТИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ, ДЪЛГ -  НЕ СЪЩЕСТВУВАТ?
       .... ЧЕ ЛОШИТЕ ВИНАГИ ПОБЕЖДАВАТ?
       .... ЧЕ ДА ПОСТЪПВАШ ЧЕСТНО Е ГЛУПАВО И ТАКА ВИНАГИ ВЛИЗАШ В ОТБОРА НА ПОБЕДЕНИТЕ?

  Сега вече съм на самия ръб на отчаянието. 
  Не виждам от никъде лъч - надежда, упование, хоризонт не виждам.
  А времето е като НА ВОЙНА.
  
  Затова признавам, че осъзнах: НАЙ-ТРУДНОТО СЕГА Е ДА СЕ РАЗДЕЛЯ С МЕЧТИТЕ СИ. ДА СЕ РАЗДЕЛЯ СЪС СЪЩНОСТТА НА ДУШАТА СИ И СЪРЦЕТО СИ.
  За да прекрача отвъд и да се адаптирам, да се примиря, да се пречупя. 
  
   Имам много приятели - изключителни актьори, хора на изкуството, които вятърът ги отнесе много встрани, животът ги смачка, изтика ги. Кой барман, кой таксиметров шофьор, кой строител, застраховател ... Не зная дали избягаха от себе си! Не зная как се справят с бремето да бъдат други, не себе си. Да работят нещо, което единствено ще гарантира оцеляването им, ще им даде хляб на масата. Но, няма да храни душата им.
   Не зная как го понасят!

   Не зная как ще го понеса и аз ...
   Но, предстои да го преживея!
   В тази гадна реалност, в която всичко, на което ни учеха нашите родители се оказа ЛЪЖА и ГРЯХ. Да, такива са днес Истината и Правдата. Справедливост ли? Затова днес съм наказан. 

     Не зная как да обясня пътя и съдбата си през призмата на Божията воля и християнската вяра. Изглежда на парченца милиони кристали ще се разбият всичките ми морални и етични норми, устои, всичко ....

    Винаги съм възпитавал и казвал на дъщеря си да вярва, да следва СВЕТЛИНАТА, да следва ИСТИНАТА, да следва СЕБЕ си и СВОЯТА ЗВЕЗДА. 
    Аз не успях. Всичко угасва.
    Дъще, ти не бива да се отказваш. 
    Остана ми чиста само любовта, семейството. Моето богатство са те - моята съпруга Меги, която е до мен в добро и в дни на изпитания, в щастие и мъка. И моята прекрасна дъщеря - дете на нашата любов, дете на Бога.
      Йо, ти никога не се предавай. Изглежда аз ще загубя битката. Но, ти трябва да успееш и да спечелиш, дъще!

     АЗ НЯМАМ ВРЕМЕ.
     ВРЕМЕТО ИЗТЕЧЕ.
     ТЕ ПОБЕДИХА, УВИ!
     НАЙ-ТРУДНО Е ЧОВЕК ДА СЕ РАЗДЕЛИ С МЕЧТИТЕ СИ!
     А, ОЩЕ ПО-ТРУДНО Е ДА СЕ РАЗДЕЛИ СЪС СЕБЕ СИ ...
     НАЛИ?

     ЩЕ ЖИВЕЯ - СЯКАШ ПОД ЧУЖДА ИДЕНТИЧНОСТ, ПОД ЧУЖДО ИМЕ, НО ЩЕ НОСЯ КРЪСТА СИ, КОЙТО МИ Е ДАДЕН!
     ЩЕ БЪДА!