Иван Върбанов
София, 30 април 2020 г.

1 май - Ден в памет на народния артист на Русия - великолепния баритон Сергей Захаров!
Щеше да навърши 70 години!
Пианистът на Захаров - Александър Каган заяви: "Той пееше за любовта, той обичаше и беше обичан."
От 2011 година Сергей беше патрон и приятел на Фестивалът на руската песен във Великобритания.
Всички лауреати, организатори и артисти от целия свят трябваше да почетат паметта на забележителния руски артист по време на Юбилейния фестивал в Кадогат Хол на 26-ти април, но това не бе писано да се случи заради настъплението на коронавирусната епидемия. Г-жа Олга Брамли, основател и главен изпълнителен продуцент на фестивала коментира, че на всяка цена Сергей Захаров ще бъде отбелязан подобаващо. Той никога няма да бъде забравен от своите приятели, колеги и ученици.



Филм за неговия професионален и житейски път ще бъде показан под съпровод и живо изпълнение на симфоничен оркестър, както беше планирано, на проява, която ще бъде организирана веднага след нормализирането на обстановката. "Сега, в тези трудни времена, наистина от небесата Сергей се обръща към нас с посланието си за своето забележително дело, за да ни напомни за силата на руската душа и да ни изпрати подкрепа и вяра в себе си и своите сили", развълнувано сподели Олга Брамли.
Присъединявам се към отбелязването на рождения ден на Сергей.
Срещнахме се през 2014-те година в Кралския музикален колеж, където аз взех участие в Международния фестивал, а той бе президент на журито. В деня, преди началото на конкурса, когато отидох в гримьорната, за да оставя нещата си и да се разпея, след като е чул гласа ми, изведнъж вратата се отвори и той влетя в помещението. Прегърна ме и каза: "Бих искал да се запознаем. Вие сте забележителен. От къде сте?". Такъв бе Сергей Захаров - спонтанен, искрен, изключително скромен и човечен. Зарадва се, когато разбра, че съм от България. Представи ме на своя пианист и го помоли да направи музикален час с мен и да ме консултира. Не бях пял много време, а в Лондон бях като журналист от вестник "Класа", за да отразя Коледния базар. Благодарение на изключителната Елиана Митова - приятел, ценител с голяма сърце, тогава шеф на отдел "Култура" в печатното издание, се сдобих с билет за самолет от Easy Jett. Така реших да съчетая приятното с полезното. Излъчих няколко репортажа от Лондон и събрах кураж, за да се явя на конкурса. Толкова много ми се пееше.
Александър Каган засвири акордите на арията на Елецки от "Дама Пика" на Чайковски. Никога няма да забравя широките усмивки на двамата, когато запях. Изпях арията на един дъх, без да спираме. Беше изключително удоволствие. Каган възкликна: "Но, това е професионален певец, Сергей. Изключителен баритон." Препоръча да ме съпровожда пианистката от Большой театър, професор в Московската Консерватория.
Всичко мина блестящо, а аз - така както бях спрял да пея, бях награден със сребърен медал. Наградата бе за България. Но, така и никой не разбра - не исках да се вдига шум.
След всеки кръг от конкурса, Сергей Захаров и Каган бяха при мен в гримьорната, за да си говорим, да се смеем. Разпитваха ме и не разбираха защо съм спрял да пея. Не можех да им обясня стечението на живота и обстоятелствата около себе си. На Гала-церемонията ми каза: "Обещай, че няма да спираш!"
Такъв бе Захаров. Приятел и артист, който откриваше, ценеше и се възхищаваше искрено на таланта на другите.
Видяхме се след това само веднъж в България, на морето.
Сергей, никога не можем да те забравим.
Ти грееш със силна Светлина, дарена от Бог.
Благодаря за всичко!
На вечная память!
С благодарност и към Ольга Брамли - изключителна жена и ценител, продуцент, организатор, меценат.
Благодаря за цялостната подкрепа и внимание.
И за подадената ръка.
Ще пазя тази искра, която ми подарихте тогава, защото пламъкът гори.

Иван Върбанов