Иван Върбанов

„Имахме трета премиерна вечер на „Електра“. Поради невъзможност, по медицински причини да присъстват важни инструменти, решихме да не правим никакви компромиси с партитурата. Както се е случвано и в най-големи оперни театри, за да не се връща публиката, спектакълът не се отменя, а вместо оркестър се използва пианист, който акомпанира на роял. Мути го направи в Скалата поради стачка на оркестъра. Гена пя „Турандот“ в Катаня също без оркестър. Има и други случаи ... Тази вечер публиката благодари с още по-голямо признание!!!“

Това бе лаконичната информация и коментар, които направи Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет, в късната вечер на 1-ви декември 2020 година. Решихме да изчакаме пълната официална информация за станалото на третата премиера на „Електра“ в Операта, която бе огласена на следващия ден – 2-ри декември 2020 г.

Ето какво посочват от Софийската опера (публикуваме пълния текст без редакторска намеса):

„Най-верните приятели на Софийската опера и балет посетиха и третия премиерен спектакъл на оперния шедьовър на Рихард Щраус „Електра". Присъстващите в залата бяха изненадани от обстоятелството, че в партерното пространство все още няма оркестър. Крайно изострената епидемиологична обстановка за първи път постави на риск планираната трета премиерна вечер на "Електра" след магичните и завоювали огромен успех две премиерни представления. Въпреки всички провеждани постоянно най-строги мерки за опазване здравето на съставите и публиката внезапно заболяха музиканти от огромния оркестър и това означаваше ли, че няма да има спектакъл? Напълно зареден с енергия солистичен състав, построен декор на сцената, продадените билети - немислимо беше да се каже на публиката, че няма да видят очакваното представление, за което са се снабдили с билети предварително. А и невъзможността да се чуят важни солови пасажи и групи в оркестрацията на Щраус подлагаше на компромис качеството на музикалното претворяване на цялостната партитура. Тогава на сцената се появи директорът на първия ни оперен театър маестро Пламен Карталов и най-любезно сподели, че с оглед избягването отмяна на представлението тази вечер, заради артистите и заради публиката и главно заради отговорността и грижата към целия оркестър, спектакълът ще бъде изпълнен в оригиналния клавирен съпровод на роял. Той изказа искрената си благодарност към вярната публика, че ще прояви разбиране към ситуацията, предизвикана от мерките за безопасност, но и от дълг към изкуството, публиката и артистите. Тази вечер всички присъстващи в залата ще имат незаменим принос за осъществяването на едно незабравимо преживяване! Не можем да не отбележим обстоятелството, че нито един зрител не напусна залата. Краят на спектакъла на ЕЛЕКТРА беше бурно аплодиран, вдъхновената публиката дълго не напускаше местата си в залата. Чуваха се възхитени думи на благодарност "Браво", "Уникално"! Като достойна награда за това разбиране и съпричастност от страна на публиката, артистите, участващи в този спектакъл, сякаш надминаха себе си! Диана Гуглина се претвори със завладяваща емоционалност и пълно раздаване в трагичния образ на Електра. Йорданка Милкова представи още по-вълнуващо своята Клитемнестра. Цветана Бандаловска бе още по-изумителна като Хризотемис. Атанас Младенов /Орест/, Ангел Христов /Наставник на Орест/, Емил Павлов /Егист/, Силвана Пръвчева /Довереница/, Петте прислужници (Румяна Петрова, Виолета Радомирска, Александрина Стоянова-Андреева, Ина Петрова и Силвия Тенева), както и останалите участници – Станислава Момекова, Ангел Антонов, Димитър Станчев и Баясгалан Дашням, сякаш заразени от вдъхновението и отдадеността на своите блестящи колеги, демонстрираха завладяващ артистизъм и вокална интерпретация! На рояла Йоланта Смолянова изуми залата със своето магично изпълнение на клавира на тази легендарна творба. Тя затаи дъха на присъстващите с едно съвършено познаване и интерпретиране на тази толкова сложна композиция. Още повече, че талантливата пианистка великолепно допълни със своя съпровод, многозначния и изпълнен със символика мизансцен на артистите. Въпреки липсата на оркестъра, диригентът Евън-Алексис Крист вдъхновено съчета чрез своята дирижираща пластика пълния синхрон между темпото, звучащо от рояла. След падането на завесата, публиката изправена на крака, със спонтанна благодарност възнагради великолепните артисти, Евън-Алексис Крист и Йоланта Смолянова с неспирни аплодисменти и силни възгласи на възхита от преживяното. Тази вечер в Софийската опера няма да бъде забравена! Само часове след спектакъла в социалните мрежи повечето от присъствалите на този истински празник на духа споделиха своето възхищение и признателност към артистите и целия екип.“

* * *

КОМЕНТАР НА АВТОРА:

Да, действително през юни 1995 г. знаменитият диригент Рикардо Мути сяда лично на рояла, за да съпровожда певците и да спаси спектакъла на „Травиата“ в Ла Скала. Публиката е разярена, защото разбира, че оркестърът стачкува. Мути решава да дирижира и да изсвири партитурата на рояла – безпрецедентно събитие в италианския храм на операта. На следващия ден пред пресата Мути обяснява, че не е герой, а че обстоятелствата са породени от трудов спор в театъра, на който той е музикален директор. Казва, че е постъпил така, за да изпълни своето задължение към публиката и изкуството. Музикантите признават тогава, че въпреки многото обещания, мнозина от тях са принудени да заработват допълнително доходи като таксиметрови шофьори или практикувайки други дейности. Настояват, че директорът Карло Фонтана е бил информиран за предстоящата стачка, но не е информирал публиката и така се е стигнало до прецедента.

Ситуацията с третия спектакъл на „Електра“ е реминисценция на случилото се в „Скала“ преди години. Въпросите обаче днес и контекстът са съвсем други. Да, разбира се, че положеният труд за създаването на премиерната продукция не бива да отива на вятъра, особено, когато са продадени билетите и залата е пълна. И все пак, обстоятелствата са други – КОВИД-пандемията, обхванала света и покосяваща всеки ден десетки животи.

Със сигурност мнозина колеги се радват, че работят, че практикуват професията си, че реализират любима роля и т.н. И са благодарни затова. Но, здравият разум изисква да се анализира и оцени цялостно обстановката, заплахата за най-ценното – човешкия живот, да се преценят рисковете, да се вземе правилно решение, да се носи отговорност за управленските действия.

Да, директорът на всеки театър е този, който има властта и отговорността да прецени коя е посоката, как да се процедира, дали да се работи или не, при какви условия и рестрикции. Съобразявайки се със заповедите и указанията на властите.

Вече писахме за световната практика и за решението на оперните театри от страната – за всеки един в частност.

И тук идва тежката корона, отговорността – пред публика и творци, за всяка едно решение.
Кое е правилното?
Бъдещето ще покаже.

Аз лично приветствам разумността, предпазливостта и балансираността в решенията на оперните мениджъри от цял свят. Едва ли те са по-малко работливи, по-малко амбициозни, искащи, даващи, уважаващи изкуството и публиката си. Въпрос на сериозен анализ е да се вникне в техните професионални, етични и човешки мотиви.

Разбира се, другото решение – машината да не спира да произвежда, също сигурно има своята мотивация и хора, които вярват, че са прави.

Отново ще кажа: Каквото и да става, просто не искам да чета некролози за свои колеги! Не искам да ни застигат скръбни вести. Искам всички да са на сцената и да творят свободно, да изразяват себе си, да разперят криле и да летят.

А и каква опера бихме гледали без оркестър?

Та нали операта е изкуство, при което певци и инструменталисти представят драматично произведение, съчетавайки текст (наричан либрето) и музика. Операта е част от традицията на западната класическа музика. Тя включва много елементи на драматичния театър, като актьорска игра, декори и костюми, а понякога и танци. Представленията обикновено се провеждат в предназначени специално за тази цел оперни театри в акомпанимента на оркестър или по-малък музикален ансамбъл ...

“За разлика от мюзикъла, оперните певци не използват микрофони за усилване на гласа си, а музиката, изпълнявана от оркестъра, е изцяло на живо“, посочва на сайта си например Английската национална опера. И още: "Оперните театри са проектирани специално за представления в голям мащаб. Под сцената има пространство - оркестрина, предназначено за оркестъра. Оркестърът, воден от диригент, е съставен от различни секции музикални инструменти: струни (щрайх), дървени и медни духови инструменти, ударни инструменти (перкусии). Броят на музикантите, необходими в един оркестър, е различен за различните опери: оперите на Хендел най-често използват по-малък оркестър (съставен от около 50 музиканти) в сравнение с тези на Вагнер, чиито опери могат да изискват ансамбъл до 120 музиканти."

Дали е допустимо пианист да представи оперната партитура, писана за оркестър, на сцена по време на спектакъл?
В екстремни и форсмажарни обстоятелства – може би е допустимо. Но, това в никакъв случай не може да бъде практика, да бъде налагано или да бъде компенсаторен инструмент.
Или в афишите би трябвало да бъде посочвано, че спектакълът се изпълнява без оркестър в акомпанимент на пиано.
Иначе утре някой може да наложи нови „традиции“ - певците да пеят със симбек на записан предварително оркестър, или да бъде отрязан хорът, балетът, декорите.
Не е невъзможно.
Но, тогава със сигурност вече няма да гледаме традиционен оперен спектакъл, а някаква трансформация на жанра.

Финландската национална опера адаптира известното заглавия на Моцарт - „Така правят всички (жени)“ / “Cosi fan tutte” в 100- минутната сатирична реплика на класическото заглавие на австрийския композитор, озаглавена “Covid fan tutte”. Продукцията, показана през есента, бе на финландски език. 650 души, половината от капацитета на залата, са били допуснати да видят творбата. На сцената няма хор, а пеенето е предварително записано, посочват финландските медии. Либретото е на финландската писателка Мина Линдгрен, а музиката – е на Моцарт. Представленията са били само 12.

Маркетингов трик или модерно мислене – все още критиците обмислят отговорите си.
Не бих могъл да си представя как Моцарт би оценил този експеримент.

Но, дори Финландската национална опера отмени спектаклите си в периода 23 ноември – 18 декември 2020 г.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Нека всеки сам носи отговорност как да постъпва.
Не би трябвало да избираме между насладата от изкуството и човешките животи.
Няма нищо страшно, фатално и лошо да се изчака няколко седмици, за да се върнем към нормалния живот - доколкото у нас въобще той може да се нарече така, във всичките му аспекти!