Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2021 00:49 - ВЕРА ПЕТРОВА, оперен режисьор: "ЛЪЖАТА В ЖУРНАЛИСТИКАТА И В ИЗКУСТВОТО Е НЕДОПУСТИМА!"
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Новини   
Прочетен: 327 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.01.2021 00:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Автор: Иван Върбанов
София, 09-01-2021 г.


Оперният режисьор Вера Петрова е от хората, които винаги са носители на надежда и светлина. Тя е от новото поколение творци в съвременния оперен театър, което търси и чертае новите тенденции на развитие. Вера Петрова е част от екипа на Софийската опера и балет вече повече от две десетилетия. Освен изключително талантлив и даровит творец, Вера е известна с прямотата, честността и искреността си в отношенията с хората и към всичко, което прави. Дни преди настъпването на Новата 2021-ва година Вера Петрова реагира в социалните медии с остра позиция по повод на появил се материал в печатна медия. Това е и информационния повод за това интервю – да й дадем думата, за да чуем фактите и нейната гледна точка за Истината.

- Госпожо Петрова, здравейте! В началото на това интервю приемете пожеланията ми за здрава, щастлива и успешна 2021-ва година! Информационният повод за това интервю е една Ваша изразена позиция в социалните мрежи, която бе в отговор на публикация в печатна медия. Опонирахте публично и спонтанно, изразявайки реакцията си. Искахме да Ви дадем думата да разкажете за онова, което Ви подразни по повод на медийната публикация и да представите фактите и истината, от Вашата гледна, точка по казуса?
- Благодаря! На първо място да пожелая на Вас и на екипа, с който работите, много здраве, много журналистически интересни и перспективни теми, да продължавате да държите все така и винаги да отстоявате високо качеството на журналистиката! Пожелавам Ви да имате интересни събеседници, с които да развивате и занапред полето на ресорната журналистика в областта на културата, защото много са малко журналистите, които гледат с пространен обектив на тази част на духовното развитие на нашето общество. А това е изключително нужно, защото културата е движещият фактор за всяка една държава.
По отношение на медийния казус: моята реакция, която изразих във Фейсбук, се трупа от много време и по различни теми. Една от тях бе интервюто на Миролюба Бенатова с генерал Мутафчийски. Когато изгледах изцяло пространното интервю на г-жа Бенатова, не само късият откъс, който бе пуснат в началото, за мен начинът, по който се манипулира една новина от такъв калибър, от такова национално и стратегическо значение, в такъв обхват, с такава опасност за обществото и пренебрегване на нещата - това предизвика в мен една вътрешна остра реакция. От този момент нататък у мен продължи да се натрупва нарастващото впечатление и примери за журналистически манипулации.
Впоследствие се появиха подобни манипулации в социалните мрежи и по отношение на нашият обичан и любим колега Камен Чанев, който загубихме, мир на душата му! Не бих искала да навлизам навътре в темата, защото тя е изключително болезнена за всички ни, но бих искала да подчертая, че излизаха различни материали от журналисти, започнаха брожения и подписки, лансираха се какви ли не интерпретации за това кой е "За", кой е "Против", кой - кого убил и т.н. Недопустими упражнения и манипулации, които идваха на гърба на скръбта и непрежалимата загуба на Камен, която всички изстрадваме и днес.
За мен журналистиката трябва да носи етика! Журналистиката трябва да изразява не най-обширните чалгарски усещания за общество, а да търси елита в духовния смисъл и да бъде водач. Журналистиката и културата са авангарди. Лъжата в журналистиката и в изкуството е недопустима!

- Подкрепям това, което вие казвате по отношение на журналистиката и (не)спазването на нейните професионални и етични стандарти. Моите наблюдения са, че обективна, точна и безпристрастна информация произвеждат в най-голяма степен обществените медии: Българското национално радио, Българската национална телевизия и държавната Българска телеграфна агенция, острови и пазители на професионализъм. В другата част на спектъра - мога свободно и категорично да кажа, наблюдаваме наистина големи деформации в медиите. Тенденции за изкривяване на информацията, премълчаването и цензурирането й, подмяна на факти, лъжепропаганда, манипулации, фалшиви новини и т.н. Всички тези негативни тенденции си имат своето обяснение: поръчковата и корпоративната журналистика, влиянието на собствениците и капитала върху съдържанието, намесата в редакционната политика на медиите и в работата на отделните репортери, създаването на медии-бухалки за саморазправа с политически или икономически опоненти и т.н. Другата страна на монетата е свободата на словото и гарантирането на свободата на изразяването.
Но, да ви върна на информационния повод за това интервю - материалът, който вие открито и бурно репликирахте. Той беше за "Електра". Направи ми впечатление, че в този материал не бяха цитирани основните персонажи, които бяха във фокуса му. Тоест авторът не си беше направил труда да ги потърси, да ги попита, да "пие вода от извора" по историята, която след това беше развита. В сюжета бе цитирано вашето име и това, на маестро Караталов. Но липсата именно на вашите гледни точки вътре поставя едно съмнение относно достоверността на направените интерпретации. Вашата реакция в социалните мрежи бе доказателството, че нещата не са така, както са написани. Затова исках да Ви дадем думата, да представите Вашия коментар и гледна точка по този казус.

- Считам, че свободата на словото и на пресата трябва да носи и отговорността на авторите. У нас именно тази отговорност е размита и затова в нашия регион се вихри типичната свободия. Да, публикацията, която се появи във въпросното печатно издание показваше, че е търсена жълтата новина. Защото единственото достоверно нещо в този материал бе правилното изписване на нашите имена. Всичко останало бе интерпретирани взаимовръзки от несъществуващ вид, чути - недочути, препредавани - не зная от кого и как те са достигнали до автора на материала въобще, който на всичкото отгоре е и анонимен. Изданието е публикувало материал, който не е подписан от никого. Статия, която съдържа в себе си крайно необяснимо за мен навлизане в лични пространства, които са толкова дълбоко съкровени.


- Какво конкретно бихте искали да уточните по фактите, за да е пределно ясно за публиката? От своя страна, аз държа да подчертая, че към тази публикация бяха приложени неправомерно снимки, които са мои лични, авторски, направени в едно наше предишно интервю с Вас. Ето още едно нарушение на правила, норми и стандарти в журналистиката конкретно за същия материал и изданието.
- Категорично не е вярно изложеното твърдение във въпросната жълта статия, че "една премиера е спасена"! Премиерата на "Електра" нямаше нужда да бъде спасявана. Тя беше много прецизно и старателно подготвена. И то още през март месец на 2020-та година. В репертоарния ни план бяха заложени тогава, в този период /март-април 2020/, две огромни премиерни заглавия. "Електра" трябваше да излезе през месец май, а преди нея - балетът "1001 нощ", който е с декори и костюми, докарани от чужбина. Ние бяхме в един нормален, планиран репетиционен период. Разбира се, затварянето на държавата и налагането на епидемичните рестрикции спря всички процеси. Така че единственото, което трябваше да направим, бе да възстановим подготовката. Всички тези обстоятелства и факти в онзи вестник, не бих искала да му правим реклама като го споменаваме, бяха дълбоко изкривени. Като бяха добавени някакви украси и рисунъци, които не знам по какъв начин въобще са се родили в главата на журналиста или журналистката ... До колкото видях под материал нямаше подписан автор. Явно се търсеше клюкарско - забавен и жълт характер на тази публикация, което изобщо не подхожда на имиджа на един вестник, на една медия и най-вече на постановката, която се коментира. Защото "Електра" е събитие за всеки един театър по света! "Електра" бе събитие за България - като първа историческа премиера. Това е част от стратегията на ръководството на Софийската опера и балет: нови заглавия да навлизат в репертоара, които не са показвани и играни.

- Още един ракурс към този материал, който буди притеснение - директният опит тази публикация да противопостави изкуствено двама Ви с маестро Карталов, като в предпоставена засада. С умисъла чрез такъв материал да се провокира създаването на междуличностен конфликт. Така написана статията излъчва посланието, че всеки в Операта работи сам за себе си. А човек, който е работил в театъра знае, че там екипната работа е задължително условие. Успехът винаги е колективен, дело на целия отбор, сам нищо не можеш да направиш.
- Да, разбира се. Тук можем да съзрем дори и умисъл в така структурирания и поднесен материал. Не бих искала да си позволявам да обиждам хората които пишат, хората на словото, но в случая това е грозно, защото ние имаме сътрудничество с академик Карталов в продължение на повече от 30 години. Аз съм започнала да уча професията на оперен режисьор с него, познавам стила му, работим заедно с екипа на Софийската опера - включващ огромен диапазон от специалисти. Пак искам да подчертая: нямаше казус по спасяване на нещо!Всичко беше готово още март месец миналата година. Тогава ние бяхме стигнали до свързващи репетиции, което на наш професионален език означава, че режисьорската, сценографската и костюмографската работа беше вече свършена. Това са фактите и обективната истина.

image

- Да излезем от тази неприятна тема и да погледнем напред. 21 години работите в Софийската опера. Вие рядко давате интервюта и много премерено се показвате в публичното пространство, което на мен лично ми е много симпатично. Какво през тези години режисьорът Вера Петрова успя да разбере за операта, за себе си? И какво иска да провокира занапред като човек от младото поколение творци, търсейки новите хоризонти и координати в развитието на бъдещето на съвременния оперен театър?
- Честно казано, когато човек е в динамиката на един толкова бурно движещ се театър - все пак националния ни оперен театър е първият пазител на традициите и водещата институция по отношение на оперното дело в България, то все по-малко време му остава, за да се замислим, да анализира, да осмисли посоките: на къде вървим, какво правим ... Да успее да изрази обичайното творческо съмнение. Тъй като динамиката в производството на заглавия, появата на нови и нови премиерни спектакли, организацията на работата на един огромен административен и творчески организъм, всичко върви с голяма скорост и в синхрон. Към това бих добавила и стремежът ни за това репертоарът ни да бъде отворен към Европа и европейските сцени - като визия, като заглавия, като автори.
Имах шанса през последните две години, благодарение на разбирането на акад. Карталов, да дам на себе си една творческа почивка. Тя ми даде възможност да се съсредоточа върху научно-изследователска и интелектуална работа. Това бе възможно, тъй като бях в по-малка степен натоварена в практиката на театъра - основно и само в творческите процеси и оттегляйки се от администрацията.
Това е един момент, в който човек започва да се вглежда в основанията за своите професионални съмнения, започва да търси, започва да се оглежда ...
Започва да се опитва да прогнозира новите посоки на развитие в самия себе си, и в рамките на институцията, за която работи. Никога не съм се стремяла да търся евтината сензация или евтиното самохвалство.

- Какъв е новият фокус в тези последни Ваши двегодишни търсения?
- В това как театърът всъщност трябва да продължава своя път на отваряне към публиката. Излизане дори от елитарността на залата. Макар че точно тя привлича първоначално изключително много публиката със своя блясък. Има моменти и етапи, през които публиката няма нужда от ограмотяване, не трябва да я поучаваме, а трябва да стигнем до нея. Не бива да се страхуваме да експериментираме къде да ситуираме оперния театър. Дали ще е в пещерата Магурата, дали ще е в едно хале, дали да отидем дори на кораб ... всичко това обогатява и донаслагва палитрата от възприятия и съпреживяването на оперния продукт.
Другата посока, в която според мен нашето изкуство се развива много интензивно, е стремежът към изчистеността в естетиката на постановките. Това е една синтетична изчистеност, в която аудио-визуалното, киното, медията, детайлният рисунък на костюма, избягването на буквализма и стремежа към търсенето и показването на по-символични решения, обръщането към дълбоката психология на човека отвъд невидимото - всичко това е част от пътя, по който трябва да се развива днес оперният театър.

image

- Промяната в обстоятелствата на ситуирането на съвременния оперен театър става в новото дигитално време, в новата цифровата среда, когато реалността е узурпирана от мултимедийната матрица на екраните, устройствата, телефоните. Медиите също са подвластни на тази тенденция - всичко вече е в ръката на потребителя, светът вече е телефона на всеки човек. А от друга страна са повелите на живото оперно изкуство. Как съчетаваме съвременния свят и оперните стандарти в един продукт?
- Нека екраните на телефоните и стриймът в интернет бъдат част от нашата връзка с публиката. Всъщност най-великото, единствено и непостижимо от нито една медия в света е магията на живото изкуство, живият контакт, живата енергия между публиката и артиста. Да, ние доживяхме до едни времена, които ни предизвикаха и ни наложиха да работим повече през екрана. Но, екранът е все пак опосредствена връзка.
Стриймът е начин да достигнем до младата публика, която трябва да бъде провокирана, за да дойде и да види нещата в залата, да усети живото изкуство.

- Да, магията на живото изкуство е безспорна! Но, екранът, медията, телевизията, киното дори можем да приобщим към оперното изкуство в други два ракурса: чрез интернет, можете да достигнете до световната публика. Един жив спектакъл на Софийска опера, например, може да се гледа в реално време и в Австралия, в Япония, в Нова Зеландия, в Канада ... Новите технологии позволяват това преодоляване на времевите ограничения и биха направили възможно съпреживяването по цял свят на изкуството на българските оперни артисти и балетисти през интернет. И завоюването на още световна публика. И другият ракурс: фактът, че записите запечатват във времето творческите достижения, те са следата, чрез която ще бъде препредадена на следващите поколения онова, което се създава днес. А как днес щяхме да видим и чуем постиженията на великите творци от миналото? Поколенията след нас трябва да могат да станат свидетели на всичко, което се създава днес в нашето съвремие. От такава гледна точка записването, заснемането на живото изкуство, което се случва сега и в момента само, е важно за наследството и за попълването на златния фонд. И тук е приносът на медиите, според мен.
- По време на нашия Новогодишен концерт ние направихме за публиката една кинопанорама от създаденото през годините. Съзнаваме, че нашите предшественици изискват от нас да сме на необходимата висота.

- Актуална ли е според Вас идеята Софийската опера да създаде свой музикално-продуцентски център, който да запечатва чрез аудио и телевизионни продукти онова, което създават днес съвременните оперни и балетни творци?
- Ръководството на Операта мисли по тези теми. Към момента разчитаме на външни партньори, защото тази дейност изисква един сериозен финансов ресурс. Особено, ако искаме тя да бъде изцяло в ръцете на Софийската опера, да бъде на необходимото професионално ниво, така, както го правят другите национални институти по света - Большой, Ковънт Гардън, Метрополитън, Ла Скала.


- Да добавим, че Скалата има едно традиционно отлично сътрудничество с телевизия РАИ, която заснема всички премиери, излъчва на живо. Аз все мечтая това време да настъпи и у нас, а Операта да бъде обгрижвана по подобен начин от обществените БНТ и БНР - по отношение на живото предаване на премиерни оперни и балетни постановки или тяхното заснемане за златните фондове.
- Тук е мястото да откроя ролята на последния генерален директор на БНТ - Емил Кошлуков. Нашата колаборация върви в една много положителна посока. В телевизионния ефир започнаха да се появяват едни от най-хубавите представления, които са записвани през годините. Националната телевизия в момента показва едно голямо пробуждане към оперното изкуство и към нашия театър, което през предишни периоди и години от съвременната ни история не го бяхме виждали.


- На мен винаги през годините ми е правило изключително добро впечатление присъствието на колите на Националното радио, които записваха или излъчваха в ефира си продукциите на Софийската опера и балет.
- Да, между БНР и Операта от десетилетия има отлични връзки и взаимодействие в посока на това да се създава звуков архивен фонд на големите и знакови спектакли.


- От моя страна нека остане това пожелания към Националната телевизия за по-голяма активност към продукцията на Операта в посока на това да заснема спектаклите, които да могат да бъдат гледани след години от следващите поколения.
- Надявам се, че БНТ ще продължи проявената активност и желание да популяризира оперното и балетно изкуство. Тенденция, на която всички ние много се радваме.


- "Електра" свързвам с легендарната Люба Велич, която през 1947 година пее Хризотемис в запис с Кралската филхармония в Лондон под палката на сър Томас Бийчъм. Но, защо "Електра" остана знакова за годината и беляза по неповторим начин този сезон? Извън всичко онова, което вече е излезе в публичното пространство: и за историческия първи път, и за екипа - кое е постижението за оперния театър, което е уникално и характерно единствено и само за тази постановка?
- Няма как да отречем приноса и името на Люба Велич, на Анна-Томова Синтова."Електра", в рамките на една много трудна духовна година, която бе за нас огромен катарзис, е израз на усилието и желанието ни да създаваме в условията на затвореност и ограничения. Борейки се с перспективите на условностите: дали ще можем да работим утре, каква ще бъде ситуацията, дали ще бъдем здрави? "Електра" бе създадена в една изключително провокативна външна среда. "Електра" беше наистина катарзис! И първата историческа премиера за България! Тя се роди в едни времена, в които тя е в пълно съзвучие със своята дълбоко митична, символистична, древногръцка и едновременно с това съвременна тематика. Артистите бяха в едно истинско откровение. Певци, оркестър, сценични служби, постановъчен екип - дадоха едно откровение към публиката и в същото време бяха авангард на духа във време, когато много от хората психически бяха отпаднали.

- А каква е оценката Ви за значимостта на продукцията - от художествена гледна точка и от гледна точка на професионално достижение?
- Естетиката на Свен Йонке, естетиката на Карталов, естетиката на Лео Кулаш, тяхното взаимодействие, укропнено от режисьора, доколкото той създава сценичния живот на произведението, и изключителната работа на диригента Евън-Алексис Крист, дадоха в симбиозата си определен нюанс. Всички ние навлязохме в едни дълбини на човешкото присъствие, провокирани от нашата изолация. Провокирани от самотността ни, от неяснотата на бъдещето. Онова, което ние четяхме по времето на първите репетиции на по-късен етап имаше друг резонанс в самите нас. Реалистичните обстоятелства помогнаха на артистите да навлязат в дълбоката психология спонтанно и органично. Те търсеха точно това вертикално себеобщуване, навлизането в тях самите. Наистина имаше много катарзисни моменти. Мисля, че премиерата беше човешка, като духовно откровение за всеки един от нас. Така бе подведена от маестро Карталов, такава бе и мисълта на сценографията. Много бе особено състоянието, с което всеки един от нас влизаше в работата, а по-късно и самите екипи във взаимодействието си с публиката.


- Трудно и оспорвано ли беше решението да се стигне до този прецедент: въпреки оркестъра да се случи спектакълът, който някои критици възприеха, други - не. Да, в световната история на оперния театър, и Карталов бе напомнил случая, е имало подобни ситуации, но със стачкуващите оркестранти в Скалата и Мути, когато е имало синдикални протести. Кажете, оправдано ли беше това решение на мениджмънта да остави спектаклите да бъдат реализирани въпреки бушуващото биологично оръжие, въпреки факта, че всеки ден хора се разболяват, а ситуацията наистина е като във война. Как изглеждаше отвътре това притеснение и решение?
- В интерес на истината, оправдано беше, от гледна точка на сигурността на хората. За да няма никакъв риск, ние преминахме към пиано-версията. Трябва да кажа, че ние бяхме в един ежедневен мониторинг на ситуацията - и в Операта, и около нас. От друга страна, трябваше да дадем възможност на публиката да се докосне до "Електра", макар и в една по-интимна форма. Такова заглавие ни дава възможност да се обърнем към нас самите, да притихнем и да влезем в една друга интимност на преживяването си. Много от коментарите на публиката бяха в посока и смисъла на това, че не са усещали празнина от липсата на оркестъра поради въздействието на артистите на сцената. Йоланта Смолянова бе изключителна на рояла! Това беше интимност, от която имахме нужда, за да навлезем в себе си и да намерим своя вътрешен център. Оправдавам тази ситуация!


- В момента Софийската опера не е във ваканция, както имаше анонс в последното интервю на директора Пламен Карталов пред закрития вече Канал 3, където той анонсира, че януари ще бъде време за своеобразна ваканция, за сметка на активен летен сезон. В същото време обаче виждаме, че Операта става детски дворец за приказки. Какво реално е положението към момента в театъра от гледна точка на активността при представянето на продукции?
- Балансираме много внимателно мощностите и ресурсите си. Ако до декември месец бяха заети едни екипи, то сега, от януари месец, натоварването е за други. Няма го онова обичайно струпване на хора, каквато е динамиката на един театър. Животът в Операта продължава. Най-младата публика, която в момента е доста онеправдана поради това, че всичките контакти на децата са през телефони, телевизори, таблети, компютри, даже обучението е онлайн, ще има възможност да преживее нещо различно от това да е в интернет. В една изключително безопасна среда, при стриктно спазване на всички мерки!


- В каква форма са спектаклите? Това камерни адаптации ли са или ...?
- Да, това са адаптации, които са пригодени за голяма сцена. Оркестърът е малък. Така даваме възможност на най-малките за един директен контакт с живото изкуство в зрителната зала.


- Певците пеят на български език?
- Да, всичко се изпълнява на родния ни език. В това число и семейното заглавие "Шрек", което е по Бродуейската адаптация, която е и по филма. Един приказен сезон за най-младата ни публика.


- Какви са очакванията за сезона в перспектива?
- В целия свят планираното е доста краткосрочно, без видим голям хоризонт. Постепенно ще навлязат нашите репертоарни заглавия. Подвластни сме на мерките, разбира се, за да имаме шанс хем да работим, хем да се придържаме към изискванията в пандемичната ситуация.
Концентрацията ни е да не спираме работа. Шестте ни открити сцени ще бъдат отворени отново през лятото, на които ще бъдат представени емблематичните заглавия на операта и балета.


- Как гледате на идеята Софийската опера и балет да бъде домакин на гостуване на други трупи? Тук, в София, да пристигнат трупите на водещи световни театри, реципрочно на Вашите гастроли по света през годините? Възможна ли е такава Оперна Олимпиада?
- Да, не е невъзможно. Но в момента, честно казано, много малко театри в света се осмеляват да направят нещо. Отворени сме! И в рамките на форума ОПЕРА ЕВРОПА. Имаме активна международна позиция. В световен мащаб сега всичко е в рестрикции, ситуацията е трудно управляема. Бих искала да подчертая, че в България за първи път има доста адекватни реакции и мерки на ситуацията.

- В заключение, какво е вашето обобщение и генерално послание?
- Нека да не забравяме, че журналистиката, изкуството и културата носят своята голяма отговорност към обществото!


Присъединявам се! Духовността, журналистиката и изкуството са огледало и лакмус за нивото на съвременните творци и журналисти. Дали ще имаме повече поводи за гордост от техните постижения и върхове или за съжаление и разочарования – от техните падения, зависи от всеки един от нас! Защото изкуството и реалността са винаги свързани. Знаците, които оставаме днес, остават винаги следа във времето! Дано да е светла и озаряваща!
Успехи на Вас и на екипа на Софийската опера и балет!
Стискаме ви палци!



На добър час!


* * *
Блогът на Иван Върбанов, журналист
PRESS BG NEWS AGENCY | The News BG Reporter - online media and newspaper
Публикацията не може да бъде препечатвана и публикувана без писменото разрешение на автора и редакцията.
® All Rights Reserved



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 2529019
Постинги: 965
Коментари: 364
Гласове: 673
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031