Иван Върбанов

Възможен ли е КОВИД 19 и на Антарктида? Нима новата световна напаст може да вирее и на Ледения континент?  

Проф. Христо Пимпирев е категоричен, че коронавирусът не може да възникне или да върлува самостоятелно на Антарктида. Единственият начин е чрез неговото привнасяне отвън.  



През декември Антарктида загуби статута си на последния континент, свободен от COVID-19, когато 36 души в чилийската изследователска станция Бернардо О"Хигинс се оказаха положителни. Изолацията на станцията от другите бази и по-малкото изследователи на континента означава, че огнището сега вероятно е ограничено.  

Прекалено добре знаем обаче колко непредсказуем - и всеобхватен - може да бъде вирусът. И макар в момента да има по-малък риск за хората в Антарктида, потенциалът на COVID-19 да бъде в досег с уникалната и вече уязвима дива природа на Антарктида, кара учените да бъдат в голяма степен загрижени.   

Дивата природа на Антарктика все още не е тествана за вируса COVID-19. Ако все пак той проникне в тези харизматични животни, не се знае как може да повлияе на тях или на стабилността на екосистемата на континента.  

Вирусът COVID-19 е един от седемте коронавируси, открити при хората - всички имат животински произход (наречени „зоонози“) и се различават по способността си да заразяват различни гостоприемници.

Смята се, че вирусът COVID-19 произхожда от животно и се е разпространил сред хората чрез неизвестен междинен гостоприемник, докато огнището на ТОРС от 2002-2004 г. вероятно е дошло от кучета миещи мечки или цибети.  

Като се има предвид общото повсеместно разпространение на коронавирусите и бързото насищане на глобалната среда с вируса COVID-19, от първостепенно значение е да бъде проучен рискът той да се разпространи от хората върху други животни, известен като „обратни зоонози“.  



Световната организация за здравето на животните наблюдава случаите на вирус COVID-19 при животните. Към днешна дата е установено, че само няколко вида по света са податливи, включително норка, котки (като лъвове, тигри и котки), кучета и пор.  

Дали животното ще се  разболее и  ще оздравее бързо, зависи от вида. Например изследователите установиха, че заразените подрастващи котки се разболяват, но могат да се борят с вируса, докато кучетата са много по-устойчиви.  



Антарктида е обитавана от повече от 100 милиона летящи морски птици, 45% от видовете пингвини в света, 50% от популациите на тюлени в света и 17% от видовете китове и делфини в света.  

Директният контакт с хората /изследователи или туристи на континента/ представлява най-голям риск за разпространение на вируса в дивата природа, като изследователите все пак са по-вероятниге преносители, отколкото туристи. Именно учените, членове на експедиции, имат по-близък контакт с дивата природа: много антарктически видове се намират в близост до изследователски станции, а изучаването на дивата природа често изискват директно боравене и непосредствена близост до животните.  

Туристите все пак остават рисков фактор, доколкото 73 991 туристи са пътували до континента между октомври 2019 г. и април 2020 г., когато COVID-19 тъкмо се появява.  
Всеки посетител на Антарктида носи със себе си милиони микроби, бактерии, като много от тези микроорганизми остават на континента, когато посетителите се завърнат. Повечето вероятно са доброкачествени и вероятно умират. Но, ако пандемията ни е научила на нещо, то е, че е необходим само един мощен организъм, който да прескочи гостоприемниците, за да предизвика пандемия.  



Как да защитим дивата природа на Антарктика?

Има редица насоки за посетителите за намаляване на риска от заразяване с инфекциозни микроби. Това включва почистване на дрехите и оборудването, преди още изследователите да се отправят към Антарктида.  

Тези правила вече не са достатъчни по време на COVID-пандемията и трябва да се вземат повече мерки.  

Най-важната стъпка за защита на дивата природа на Антарктика е контролирането на разпространението от човек на човек, особено в изследователските станции. Всеки, който се отправя към Антарктида, трябва да бъде тестван и поставен под карантина преди пътуване. Колкото по-малко са хората с COVID-19 в Антарктида, толкова по-малка е възможността вирусът да се прехвърли върху животните там.  

Китоподобните, като косатките, са по-податливи на инфекции на COVID, отколкото морските птици и тюлени.   



КАКВО ПРЕДСТОИ ЗА НАШАТА АНТАРКТИЧЕСКА ЕКСПЕДИЦИЯ?  

Шестимата български полярници - Йордан Тодоров, Атанас Пелтеков, Емил Иванов, Петър Сапунджиев, Николай Николов и Камен Недков   Шестимата български полярници - Йордан Тодоров, Атанас Пелтеков, Емил Иванов, Петър Сапунджиев, Николай Николов и Камен Недков.  

В момента родните полярници изпълняват 12 - двугодишни научни проекта, по които се работи от миналия полярен сезон.  Според проф. Пимпирев по повод 30-годишнината на нашите родни експедиции, която ще се чества догодина, предстои да бъде закупен мощен и модерен изследователски кораб, както и да бъде изградена изследователска лаборатория.   

Проф. Пимпирев посочва, че е поет ангажимент да бъде построена научна лаборатория - по линия на ЕС, която да се ползва от всички европейски полярни учени, които работят на Антарктида. Към момента проектът е завършен, а реализацията по строежа е догодина.