Новината, че на сцената на Софийската опера и балет ще бъде представена след броени дни адаптация на филма „Баща ми бояджията“, бе настоятелно промотирана и съответно разгласена от медиите – едните, които са медийни партньори на държавната опера, и други, които просто цитират онова, което им се говори. Без да се замислят, без да имат въпроси, експертиза, без да търсят и анализират.

И така, стана ясно, че лентата, създадена през далечната 1974-та година, ще бъде претворена на сцената на Операта в София. Идеята била на директорът на културния ни институт. Щяло да бъде сценична адаптация, а жанрът: комедия или мюзикъл.

Медиен хор разнесе новината пред тв- и радио-ефира, по сайтове и вестници.
Урааааааааа!

В главната роля бил поканен Калин Врачански, а ще участва и актьор, който е играл и тогава в кинопродукцията – самият култов Светослав Пеев (в не малко медии той е цитиран като Славчо – дали от незнание, или по инерция? - бел. ред.). Музиката на Петър Ступел и Косьо Драгнев, и историята по сценария на Васил Цонев ще оживеят на сцената на държавната опера. Ще участват и деца – от вокална формация „Таласъмче“, с ръководител Таня Лазарова, съпруга на маестро Светослав Лазаров, който пък е музикален ръководител на сценичната адаптация, която ще се представи на сцената на първия ни оперен театър.

ОПЕРЕН!

Ето основното, което считам, че убягва на мнозина журналисти и медии.

Да попитат: ЗАЩО?

Има ли коректив за решенията, които спуска директорът на Операта?

Нищо, че министърът на културата е в оставка ... какво, никой ли няма да репликира или да попита защо, как така, логично ли е, необходимо ли е, правилно ли е?

Публиката ще приеме всичко, което ѝ се поднася. Още по-лесно ще го преглътне, ако формата е забавление, комерсиалност, олекотяване, смях и закачки.

Не започва ли подмяна? Кой я допуска и кой я вдъхновява?

До къде можем да стигнем в дързостта на всяка цена да вкараме масите в храма.

И то в празничния 130-и юбилеен сезон на институцията, призвана да гради духовност.

Е, да! Вече от доста месеци наблюдаваме разместването: Софийската филхармония представи световни оперни звезди, а Операта – поставя мюзикъли (“Шрек“, „Клетниците“, „Мамма Миа“, сега – „Баща ми бояджията“)! И докато националната оперна трупа ще се изявява на шест или повече сцени това лято, то Найден Тодоров и филхармониците ще направят мега оперно събитие – гостуването на Пласидо Доминго със Соня Йончева на площада пред катедралния храм „Св. Александър Невски“.

А, какво да прави в тази ситуация Музикалния театър?

Не се съмнявам в успеха на новото начинание и пожелавам „На добър час“ на всички, които са въвлечени в него.

Дали на българската публика НЕ ѝ се слуша опера? – е въпрос, на който трябва да се отговори след обстоен анализ, задълбочено изследване и проучване.

Да, операта носи други сериозни и драматични преживявания, спрямо лекотата на водевила, мюзикъла или оперетата (дано да няма апетити и към „прилапването“ и на този специфичен музикално-сценичен жанр за сцената на Операта скоро)!

Дори стремленията на днешната масова публика да са повече към леките жанрове, дори нивото и въжделенията на днешния слушател да се съотнасят и да се стремят към лесносмилаемата булевардна форма и чалга-културата - като вид или интонационна среда, то остават мисията и задължението на Софийската национална опера да култивира зрителите, да ги облагородява, да ги образова и променя, да създава, пропагандира и промотира класическата музикална линия в жанра опера и балет, да настоява традицията да бъде съхранявана, да опазва паметта и да гради жалони на високи постижения точно в сферата на оперното и на балетното изкуства.