Иван Върбанов
София, 7 декември 2021 г.


Хареса ми едно изречение, което каза Гочева по БНТ.
За журналистиката.
"Ние сме хроникьори на времето, не сме исторически личности!"
Много ми хареса тази формулировка.

Не казвам, че журналистите не трябва да коментират или не трябва да изразяват мнение.
Но, забелязвате ли - вече го писах преди дни по повод на бунта в "Дума", че все повече днес медиите се превръщат в платформи, които обслужват преките икономически или политически предпочитания и симпатии на техните издатели, главни редактори и спомоществуватели.
Дори и за журналистите в тях.

Така на практика, ако една медия симпатизира на дадена партия, политически субект с определен цвят, то тя става негов рупор, ПР и канал за масово манипулиране.
Кряска се, пише се и се излъчва само едната теза към дадена ситуация, проблем или се набива в главите на публиката определената предпочитана права линия.
Чрез медията.

Така се обособиха лагерите в медиите - симпатизиращи на онези, или на тези.
Започнаха противопоставянията, конфликтите, медийните битки кой - кого.
Групировка срещу групировка, но в медийния бизнес.
Борба за влияние, за публичност, защото днес да си имаш медия е не само влияние, но и инструмент за саморазправа с всеки, който не ти е симпатичен, не ти се харесва, нещо ти е конкурент или направо те дразни. На теб - имам предвид на собственика, на Главния редактор или на задкулисието, което е част от отбора.

Ясна е схемата.
И заиграването.

За "Труд" - да, гадно е в медия да влиза полиция, прокуратура или барети.
Помня влизането в ТВ7.
Но и другото е вярно: всеки, който има задължения към някого трябва да ги обслужва иначе подлежи на санкция.
Представете си, ако не си платите дори за ден сметката за студена вода, за ток, за ТВ, или към някой от мобилните оператори.
Започват да Ви звънят, да настояват и накрая Ви дърпат шалтера.
Пред закона всички са равни, нали?
Поне така е по Конституция.
Тогава, не би трябвало да има привилегировани - хора, дружества, фирми и т.н.
И какво посегателство върху свободата на словото има в този казус?

Министерството на културата ясно изнесе цифри за това на какво стойност са дължимите суми на фирмата - наемател.
Частното дружество се оказа на сина на издател на медия.
Но, самото културно ведомство няма договор с медия.
А щом дължиш - трябва да плащаш.

Да, държавата трябва добре да внимава какви са публичните действия на нейните институции, за да не предизвиква и сянка на съмнения за посегателства.
Но и частните медии трябва ясно и категорично да разберат, че законите са за всички и трябва да се спазват. Няма привилегировани. Просто няма.
Имаш сметка - плащай я!
Да не говорим за предисторията на близките отношения между издател и политик, за инструментите, които има по принцип, за да бъде мотивирана една медия да бъде близка до един или друг чрез предоставяне на обществени поръчки, на евросредства по комуникационни програми, чрез договори за медийно обслужване и т.н.
Така потичат едни големи финансови потоци към любимците, а другите - да се оправят!
Финансовите загуби към МК са били дължими към няколко министри - Рашидов, Рашко Младенов, Банов.
Оказва се, че МК няма договор с вестник или с медия.
Към настоящия момент неустойките и невъзстановени консумативи от страна на дружеството „Южен кръст” ЕООД са в размер на 235 794,05 лева, посочват от Министерството на културата.
Това са фактите.
Въпреки че от ръководството на "Труд" вчера декларираха, че нямат никакви задължения и че всичко било платено. Имали доказателства с фактури, които щели да публикуват. И че чакали решението на съда.

Не разбирам защо казусът се представя за посегателство срещу медия, срещу свободата на словото или репресия.
Даже някои сайтове в интернет сами си присвояват роля на подгласни репресирани медии, като така сами се героизират и като че желаят да проведат свой ПР с цел вдигане на трафика на посещаемостта, а от там и приходите от реклами и т.н.

Въпросът е принципен.
И така трябва да бъде!
Медията просто трябва да си плаща наема, режийните и разходите.
А и няма как да бъде под шапката на държавата, доколкото помещенията са собственост на МК.

Министър Велислав Минеков оповести в ефира на БНР, че партия е използвала от 2009-та година два етажа в НДК, почти декар площ, без да плаща наем.
Това е загуба за НДК или около 6 милиона лева, ако се калкулират сметките по цени на имотите в райони.

Депутатите ще изслушаха проф. Минеков в Народното събрание.
Заради казуса с "Труд".

Но кой ще защитава държавния интерес и начина на разходване на публичните средства?

Иначе свободата на словото не може да бъде отглеждана с преференции от властта, нали?
Журналистиката е коректив на властта, не партньор.
Те има мисията да осветлява и критикува порочните практики и процеси.
И нека е ясно - всеки сам решава, по воля и съвест, какво да бъде перото му.
Но, за да бъдеш обективен журналист и медия - трябват сила, смелост и воля.
Вижда се, че не са малко онези, които предпочитат да осребрява позиции, власт и влияние.
Четвъртата власт ... отговорността е голяма!
Публиката (аудиторията) определят значимостта на една медия.
И времето!

О, да, цената на избора да показваш Истината е голяма. Казвам го от личен опит и като журналист, който сега е на свободна практика и списва свой новинарски сайтове.

И пак от опит ще кажа, че през годините съм виждал всякакви медии.
Телевизии, които имат претенции да се мерят с големите, а имат само 1 репортер на смяна и излъчват новините си, като преписват агенциите и покриват с видеоархив.
И такива, които правят емисиите си не чрез репортерски екипи на мястото на събитието, а чрез копи-пейст на публикациите в мрежата и сайтовете.
Виждал съм и медии, които не плащат по 3 месеца на журналистите си.
Или агенция, в която водещ редактор никога не е ходил на събитие като репортер и в която новините се излъчват от офиса, гледайки директните излъчвания в интернет или Фейсбук-страниците на организациите.
И, която спира репортажа ти, защото не е в "правата" линия на медията и новината не може да се пласира/завърти.
Да, всичко това съм го виждал и то пак съвсем скоро.

Цензурата и автоцензурата са истински бич.
Но, те са следствие от интереса на издателите и главните редактори.
И в не малка част от случаите - функция от страха на самите журналисти.
Е, днес всеки има свободата да пише, да говори и да изрази позиция.
Дори само заради социалните мрежи, които с право наричаме социални медии.
Фейсбук се превърна в глобалния вестник, надявам се, че няма да го отречете!
Явно имаме да извървим своя дълъг път към Истината, свободите, нормите и ценностите.
Но това трябва да стане честно, с воля и спазвайки всички професионални и етични стандарти.
На професията, и на живота.