Сбогом, Маестро!

Преди дни ни напусна проф. Асен Селимски - българският Фигаро, легендарен български оперен певец и емблематичен вокален педагог за нашето съвремие.
В негова памет публикувам своето интервю с гениалния артист, като добавям и дълбокото си уважение, почит и респект към таланта и ярката следа, която оставя в златната съкровищница на българската култура проф. Селимски!
Поклон!

* * *

АСЕН СЕЛИМСКИ: ОПЕРАТА ЩЕ ЖИВЕЕ ВИНАГИ! 

ЗА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКА ОПЕРА“
Автор: Иван Върбанов
София, 1-ви ноември 2020 г.

Навръх 1-ви ноември на сегашната юбилейна година, когато отбелязваме 130 години оперно дело в България, потърсих легендарния български оперен певец и знаков вокален педагог за родната певческа школа - професор Асен Селимски. Исках да направя интервю с него, за да изразя моята почит и дълбоко уважение, респект и благодарност за феноменалния творчески път, за приноса му към оперното изпълнителско изкуство, които остават еталон в златната съкровищница на музикално-сценичното наследство на страната ни.

И да чуя отговорите му на въпросите ми за житейския и професионален път на Асен Селимски, за важните победи и завоевания, за бъдещето на оперното изкуство, за фундамента на красивото оперно пеене, което е преподавал през десетилетията на своите студенти.

Асен Селимски е изключителна фигура в българското оперно дело днес - скромен човек, притежаващ забележително благородство и достойнство, опазил се от изкушенията и суетата на времето, които често изиграват лоша сега на поддалите се на свръх егото, тщеславието, мега амбицията, постигането на целите с цената на всичко.

Зная, че Асен Селимски много рядко дава интервюта, а и старателно бяга от светлините на прожекторите и микрофоните. Затова най-трудната част бе да го убедя да проведем разговор, за да му дам думата. Този материал нямаше да бъде възможен без съдействието на неговата дъщеря - Илияна Селимска, забележителен музикант и певица, настигнала в изкуството своя баща, която съпреживява не малка част от неговите постижения на сцената като спътник и летописец на неговото дело. Да, семейството на Асен Селимски е белязано от музиката и операта: по-голямата му дъщеря Албена е арфистка, а съпругата Белина - дългогодишен пианист-корепетитор, е пазител на вокалната школа, която съпругът й преподава. Маестрото с усмивка цитира думите на дългогодишния си приятел и партньор - тенорът Любомир Будуров, който възкликва: "Квартет "Селимски: две арфи, пиано и баритон".

* * *



НАЧАЛОТО 

Асен Селимски разказва, че ненадейно попада в оперния театър и става певец. Това е щастливо стечение на обстоятелствата и следствие от контакта му с първия братовчед на баща му - големият баритон Христо Бръмбаров. "Като дете пеех в младежки ансамбъл в Плевен, който е моят роден град. Наш ръководител бе Милчо Борисов. Като хорист не бих казал, че се отличавах от другите деца. Все пак, след време, констатираха у мен изявени вокални възможности. И започнаха да ми дават от време на време да пея сола."

По съвет на близък на семейството, бащата на Асен Селимски - Георги, завежда сина си, който тогава е на 18 години, при големия майстор на вокалното изкуство и оперен артист - проф. Христо Бръмбаров, за да го прослуша. След като чува младия Асен, знаменитият Бръмбаров възкликва: "Ще има още един оперен певец в нашето семейство!".

Асен Селимски подчертава, че голямата му мечта е била да стане киноартист. След срещата с Бръмбаров, който става негов педагог и ментор, Асен Селимски тръгва по нов път и започва да изучава тънкостите на вокалното майсторство.



ДЕБЮТЪТ НА СЦЕНАТА

Младият Асен е приет в Консерваторията. Не крие, че много обича операта "Риголето". "Като студент ходех да гледам всяко представление, защото изключително много ми харесваше музиката и драматургията. От ръководството на самодейната опера във Враца се обърнаха към мен с предложение да направя ролята на Риголето, точно когато завършвах своето обучение. Режисьор на спектакъла бе Гец Първанов, асистент на моя преподавател по актьорско майсторство Илия Иванов", си спомня маестро Селимски. "Това е човекът, от когото научих най-много неща за професията на сцената. Той бе и мой ментор. Преди да започнем репетиции ме посъветва да попитам вокалния си педагог дали е подходящо да дебютирам точно в тази драматична роля. Доколкото "Риголето" е опера, с която се завършва, а не с която започва кариерата на един млад певец."

По това време Бръмбаров води Асен Селимски като лиричен баритон. След срещата между двамата все пак съветът на учителя е: "Ако ще се давиш, по-добре е да се давиш в дълбока вода, а не на плиткото. Приеми този ангажимент!".

Това е началото.

По-късно Асен Селимски постъпва в операта в Русе (1956 г.), където има обявяват конкурс за баритон, на който той се явява. Вече има готовата партия на Риголето, затова продължава да я пее на новата сцена.

В Софийската опера и балет постъпва през 1961 г., възложени са му по-лирични баритонови партии.



УРОЦИТЕ НА БРЪМБАРОВ

Асен Селимски признава, че ако съдбата не го беше срещнала с професор Христо Бръмбаров, то той никога не би станал оперен певец. Споделя, че през годините остава една лека горчивина в съзнанието му. "Бръмбаров не работеше особено активно с мен, защото имаше страшно много ученици. Аз бях много упорит, а и вече имах много здрава основа, която ми даде моят учител. Продължих сам изключително много да работя самостоятелно. Осъзнавам, че ако не беше професор Бръмбаров, а бях попаднал в ръцете на друг педагог, то със сигурност нямаше да постигна моите успехи и върхове", подчертава Асен Селимски. Признава, че за формирането му огролна роля също имат записите на едни от най-големите тенори на 20-ти век - Аурелиано Пертиле и Бениамино Джили Джили, които слуша денонощно и стават негов еталон в оперното пеене.

"Това, което ми остана от моя Маестро като важен принцип в работата, и което винаги съм преподавал на своите ученици през десетилетията, е изработването на високия преход на певеца. Важно е гласът да бъде изравнен в двата прехода, за да звучи с еднаква емисия, плътно и равномерно във всички регистри. Акцентирал съм на закритите тонове в преходите на мъжките гласове. Държал съм изключително стриктно моите студенти да подбират внимателно само репертоар, който е подходящ за гласа им. И друг много важен принцип: да пеят винаги по възможно най-естествения за тях начин, без да се форсира, без да се насилва гласовия апарат. Певецът трябва да си дава сметка каква фраза пее, да знае как да я изпее, да остане верен на собствения си глас и природа."



ДИРИГЕНТИТЕ

Асен Селимски отдава дължимото на големите български диригенти, сред които са: Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Руслан Райчев, Борис Хинчев и др. Обяснява, че с тях най-често певците се изработвали музикалната интерпретация на партиите, но не и вокалните аспекти на ролите. По-близко творческо партньорство и колаборация Селимски постига с маестро Мишо Ангелов, с когото имат много сходни естетични вкусове, а работата им е била изключително пълноценна. "Мишо притежаваше един лиричен тенор, а и той самият е пял Алмавива. Това, че пееше, му помагаше в работата с певците. Той можеше да им показва вокално онова, което изискваше от тях", признава Асен Селимски.

ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Асен Селимски спазва заръката на своя преподавател - Христо Бръмбаров да работи през цялото време на своята преподавателска дейност изключително и само с мъжки гласове. Има клас в Националната музикална академия "Проф.П.Владигеров" до своята 85-годишна възраст и се утвърждава като знаков вокален педагог в най-новата история на българската вокална школа.

"Артистът се ражда, той не може да бъде създаден, ако не носи таланта в себе си. Най-важна е сцената, тя учи. Певецът не може да се развива в стая! Именно сцената сблъсква оперния певец с истинските творчески или вокални проблеми и го кара да търси решенията, за да става все по-добър в своята професия и да се развива. Сцената учи певеца на всичко - и по отношение на актьорското присъствие, и по отношение на вокалното майсторство. Трябва много работа, много желание, много постоянство. Певецът израства на сцената!", обяснява маестро Селимски.

Педагогическата му дейност продължава повече от 40 години, а публиката у нас и в чужбина го аплодира цели 35 години - от 1955 година до 1990 г.

"Доволен съм, че попаднах в лоното на оперното изкуство. Природата ми е дала актьорски заложби. Въпреки че най-голямата ми любов са театърът и киното, пътят ми бе предопределен към оперната сцена, успях да имам своите постижения и да се почувствам удовлетворен. Със сигурност мога да кажа, че се отъждествявам с образа на Фигаро от "Севилският бръснар" на Росини. Тази партия и персонажът сякаш са написани за мен - и актьорски, и вокално. Тя пасва идеално на моя глас, на моя темперамент. Може би затова в съзнанието на публиката Фигаро остана моята коронна роля."



ПЪРВИТЕ СТЪПКИ И ЛЮБИМИТЕ РОЛИ

Асен Селимски печели Първия оперен конкурс за млади оперни певци, а преди това, през 1958 г., получава златен медал на Младежкия фестивал във Виена. В международното жури в София е и Тоти Дал Монте, която е в пика на кариерата си. Първоначално гласовете са за Питър Глосоп - първа награда, а на Асен Селимски отреждат да се връчи второто място. Настояването на Тоти Дал Монте, която пее по онова време из целия свят, а Розина е нейната коронна роля, както и признанието й, че не е срещала никъде другаде такъв феноменален Фигаро, натежават в крайното решение на журито и българинът получава също Първа награда, заедно с Питър Глосоп.

Втората роля, с която публиката и критиката най-често отъждествява Асен Селимски е Евгени Онегин. Маестрото признава, че не харесва този персонаж. Разказва следната любопитна история: "Драган Кърджиев ме покани в София, за да постави с мое участие операта "Евгени Онегин". В началото на нашата работа той показваше една сдържаност в работата си с мен. Но, когато дойде генералната репетиция на малка сцена в Операта и оркестърът изсвири заключителния акорд от партитурата, Кърджиев се обърна към мен пред всички и заяви: "Е, най-после се роди Онегин!". От този момент нататък двамата имат изключително позитивни и ползотворни творчески контакти, казва Асен Селимски.

Нарежда любимите си роли така: Фигаро ("Севилският бръснар" на Росини), маркиз Поза ("Дон Карлос" на Джузепе Верди), Ренато ("Бал с маски" на Верди), Евгени Онегин ("Евгени Онегин" - П.И.Чайковски), княз Елецки ("Дама Пика" - Чайковски), Нягул ("Албена" на Парашкев Хаджиев).



ЗА БЪДЕЩЕТО НА ОПЕРАТА

Днес, от пиедестала на своите 90 години, професор Асен Селимски продължава да слуша ежедневно опера. Следи с интерес изявите на Йонас Кауфман. Слуша най-новите дискове с оперни продукции, които му изпращат от целия свят негови приятели и ученици. Вярва, че ТЯ - ОПЕРАТА, е част от бъдещето и е непреходно изкуство.

"Радвам се, когато виждам, че продължават да се раждат толкова много талантливи певци, музиканти, диригенти и режисьори. Оперното изкуство ще просъществува във времето! То продължава да се развива. Младите певци трябва да насочат усилията си в началото към вокалната си подготовка, към постигането на техническо съвършенство, да са внимателни към подбора на ролите, да не правят компромиси и винаги да пеят с естествения си глас!"

* * *

Изказвам своята най-гореща благодарност към Илияна Селимска за съдействието в осъществяването на тази публикация!

------------
  - Материалът е цитиран и на сайта на Софийската опера и балет на адрес:https://www.operasofia.bg/news/prof-asen-selmski-operata-shte-zhivee-vinagi
   - Дигитална версия на публикацията в сп. Българска опера https://www.docdroid.net/OsW8uQq/asen-selimski-operata-shhe-zivee-vinagi-pdf
    - Сайт на списание "Българска опера" - https://spisanieoperabg.alle.bg/