Иван Върбанов

Да има ли санкции за родителите заради лоша дисциплина на децата им в училище?
В момента върви дискусия относно темата дали да има санкции за родителите при лоша дисциплина на децата им в училище?
В основата на въпроса стои въпросът: дали родителите са готови да споделят отговорността за онова, което вършат техните отрочета в школата?
Към момента, при казус – споделям и от личен опит, доколкото имах възможността частично в Ковид-пандемията да бъда канен да замествам разболели се преподаватели на няколко пъти, родители и ученици се обединяват, за да отклонят вниманието от проблемното поведение към учителите, с тенденцията да интерпретират ситуациите така, че да експонират вина на преподавателя. Замъглява се обективността при констатиране на конкретиката на обстоятелствата и се разместват умишлено ролите по отношение на страните в повечето от разглежданите ситуации на напрежение (меко казано).
Стига се, все по-често, до ситуации на заплахи – от страна на родители и на невръстни ученици дори, отправяни към учители за съд. „Оставка! Ще те съдим! Майка ми е адвокатка и сега ще се обади на директора …!“
Така под натиск от скандал или завеждане на дело, в практиката си видях, че директорите са по-склонни да „въдворят“ не виновния ученик, а зависимия от заплатата си и запазването на работата си учител. Там натискът сработва мигновено и случката се замита под килима. Това води до самоувереност на виновника, че той винаги ще има право и ще бъде победител в следваща схватка. Авторитетът на учителя е смачкан, какво ти смачкан – изтрит, и така вратата за лавина от последващи прояви на ученици – отвъд правилата и добрите нрави, не само е отворена, а направо е зададена като опция.
От тази гледна точка идеята - на родителите да бъде вменена отговорността, че при нарушения на техните деца, те ще понесат санкции, наистина е добра. Особено, ако бъде прибегнато и до писмена форма на договорка между училищните власти и родителите. Доколкото моралният и етичен ангажимент, които имат и сега родителите се вижда, че не сработва в правилната посока.
Има страни, в които наистина се сключват договори между родители и ръководство на училището/колежа, като клаузите са част от вътрешните правила на учебното заведение.
Арогантното и невъзпитано поведение в училище, както и физическите саморазправи са най-големия проблем към момента в българското училище. Включително и посегателствата – морални и физически, към преподаватели.
Санкциите към родителите биха били добър и надежден инструмент за превенция.
И най-важното: всички тези мерки се подчиняват на единствената голяма цел – да бъдат възпитавани добри и надеждни граждани, които да са научени да спазват правилата и нормите, независимо към какъв етап от развитието им те се отнасят или към каква институция, общност или функция.
Дали ще поискаме това да се случи?
Дали обществото ни е узряло и осъзнава, че изпускаме нещата, и то не само в това направление?
Дали бихме озаптили его, претенции, чувство за превъзходство, грандоманията, първичността и агресията на меркантилните новобогаташи, които мерят правото си да са ВИП и хай по големината на джипките и банковите си сметки?
Но е ясно, че е наложително трансформацията да настъпи по-скоро.
Защото утре можем да се изправим пред казуса, че Истината е тази, която налага по-силния и за която се плаща, а не самата Истина.
Така черното би станало бяло, лъжата – истина, виновният – прав, насилникът – жертва … – въпрос на възможности.
Вярвам, че няма да се стигне до там.
Но, ясно е, че с безхаберие и апатия сме се запътили в тази посока.
Дали и кога ще сложим нещата по местата им, както трябва да бъде и както е било откакто свят светува?
Бялото трябва да остане бяло, черното – черно, лъжата – обратното на истината.
Иначе ще се изгубим в тъмнината, нали?