СБОГОМ, СТЕФАНЕ!

СОФИЯ - 15 август | О, починал е тези дни приятел от моята младост - актьорът и тв водещ на "Скрита камера" - Стефан Курдов.
Чак днес разбрах, за съжаление.
Съкрушен съм.
Още един приятел ...

Беше отдавна, преди повече от 27 години. Очаквахме с Меги нашата рожба Йо. Бях току-що завършил студент, нямах все още работа по професията, и реших да поработя за някой и друг месец в бар "Монако" на столичната улица "Сан Стефано", съвсем близо до БНТ. Все пак след време очаквахме нашето бебе, имахме нужда от пари.

Един ден на бара дойде едно момче с ледена каменна физиономия, погледна ме и си поръча нещо, което никой бар в света не можеше да му сервира. Погледнах го в очите и някак интуитивно и телепатично усетих, че това е някаква импровизация, някакъв етюд на човека пред мен. Минаха секунди, той ме гледаше с непроницаем поглед, мега сериозен и настояваше за поръчката си. Тогава реших да рискувам: взех голяма стъклена чаша, започнах да наливам въображаеми питиета с движения на пантомимен актьор, той ме гледаше втренчено и започна съвсем леко да се изписва на лицето му усмивка. Сервирах му коктейла в чашата, в която сложих единствено само лед на живо, и му казах, че ми дължи 4, 50 лева. Даже му маркирах бележка. Той помълча. После избухна в смях, запознахме се и така станахме приятели за дълго време през годините. След 5 минути дойдоха Влади Въргала, Камен, Август и други колеги от БНТ, които по онова време снимаха "Каналето", "Скрита камера" и т.н.

Срещата ни бе предопределена, зная!

Във времето при нашето общуване ме научи на много неща. Първо - винаги да си искрен и честен в онова, което правиш. Дори актьорски да играеш - на сцена, пред камерата, винаги да вярваш на 200% в твоя художествен свят, в твоя герой, в твоята история и разказ. Така ще предадеш без колебание в зрителя твоята реалност и ще бъдеш успешен актьор.

Стефан ме научи, че човек може да разчупи всякакви вериги и да срути всякакви стени от страхове и представи. Знаете, с абсолютно ледено изражение на лицето бе способен да те провокира и да ти влияе на живо, да те накара да повярваш във всичко, дори да се усъмниш в реалността, в която си сигурен. Толкова талантлив и изумителен бе - на екрана и в живота.

Научи ме как да преодоляваш себе си, как да надскачаш лимитите си, как да стигнеш далеч и там, където никога не си очаквал, че можеш да стигнеш и да заведеш зрителя. Това много ми е помагало - на оперната сцена (в годините, когато бях оперен певец), пред камерата като водещ, в телевизионните студиа. И в живота! Да и в живота! Когато трябваше да запазя самообладание, да бъда непроницаем и да взема критично решение в екстремна ситуация.

Има хора в живота ни, които припознаваме и усещаме като наши духовни спътници, пратеници, които да ни научат на някакви неща в живота, които да ни представят нови светове. Стефан бе от тези хора, които белязаха пътя ми.

Знам, че не се сбогуваме и не се разделяме, Курдов!

Ще ни липсваш!

Сбогом и нали знаеш, твоята Светлина, която даде на всеки един от нас ще продължава да свети и да те носим в сърцата си, приятелю!

Лек път във вечността!

/Иван Върбанов/