Иван Върбанов, журналист
София, 14 август               

Новините около #имуществените #декларации на хората във #висшата #държавна #администрация за пореден път взривиха общественото съзнание.               

Публикуваните декларации за имущество и интереси на сайта на #СметнатаПалата обрисуваха в конкретника притежатели на луксозни имоти в столицата - по много, апартаменти в чужбина и банкови сметки със стотици хиляди евро. И все на фигури от властта.               

Висши управленци, партийни лидери и хора, дошли от шоубизнеса - смайват нацията с милионите си.              

И докато законът се интересува единствено от това - дали тези пари са обложени с данъци - пред обществото изплува далеч по-важен, морален въпрос: може ли почти милионер в администрацията да разбере проблемите на обикновения човек или служител на заплата 800 евро?              

Големият проблем не е просто в официалния произход на парите - дали са от строителство, телевизионни продукции или частен бизнес.               

Хората се питат: ама може ли и как се изкарват милиони с честен труд? С една заплата? С работа от 9 до 17 часа?             

Когато обикновеният българин пресмята всяко евро, за да оцелее, да свърже двата края, да се изхрани, да осигури децата си, да си плати светките - цифрите в декларациите на властта изглеждат като паралелна реалност.             

Видно е, че същите тези декларации често изобилстват от огромни кредити и ипотеки. Но десетките хиляди дългове към банкови институции много често се превръщат в перфектния инструмент за зависимост на висшите управленци и държавници.              На какви ли "компромиси" е готов един овластен задлъжнял администратор, за да обслужва огромните си кредити?            

Тук дежурните защитници на статуквото веднага ще извадят изтъркания аргумент: „Ама той нали е влязъл богат във властта, за какво му е да краде?“             

Истината обаче е коренно различна и далеч по-опасна.                     

Човек, който е подчинил живота си на натрупването на стотици хиляди, развива специфичен психологически усет и зависимост от материалния успех и парите.              Мъдрите хора са го казали най-добре: човешкото око е ненаситно. Колкото повече изкарваш, толкова повече искаш, защото харчовете се увеличават в геометрична прогресия -  искаш все по-нови модели коли, по-луксозни апартаменти, още лукс, още придобивки, нови къщи ... Защото материалното се превръща в единствено мерило за успех.            

Питали ли сте се: а защо на такива хора им е притрябвало да работят в държавната администрация? Дори и да взимат по 8 000 - 12 000 евро на месец? Та те имат стотици хиляди, милиони?             

Когато такъв човек влезе в управлението, той няма да тръгне да се облажва „на дребно“. Той ще направи нещо много по-мащабно - ще използва целия властови ресурс, политическото влияние и административните лостове, за да множи активите си.             

Как мислите: милионерът - управленец или обикновеният служител на заплата 800 евро ще бъде склонен да проведе чиста и открита обществена поръчка, без да погледне към личния или корпоративния си интерес?            

Огромното материално неравенство между обикновените хора и онези, на другия полюс, с декларациите за милиони във властта, изместват и модела на отношенията. Едните буквално са готови да изядат като хищник другия.             

Какъв цинизъм и подигравка е работодател, който прибира по 8 000 евро месечно основно трудово възнаграждение без да броим другите "екстри" да предложи на доказан специалист с 25 години професионален стаж заплата от 800 евро на месец? И да му го каже с тон, сякаш му прави огромна услуга или му предоставя договора на живота му?! А всъщност го вкарва в категорията "работещ беден".             

Не очаквам разбиране - това са хора от напълно различни светове, които говорят на различни езици.             

Та как държавник с имоти на Лазурния бряг ще пречупи душата и мисленето си в мащаба на онзи служител с 800-те евро заплата? Много трудно, дори невъзможно, може би само в единични случаи - само такъв, който помни откъде е тръгнал и не се е трансформирал в хищник от висока класа. Няма как паралията да съмпатизира или да се постави на местото на онзи, обикновения човек, който си носи храна в кутия от вкъщи, за да спести някой лев, и отива на почивка във ведомствената станция на планина или море за 10 евро на вечер. Ситият на гладния не вярва. Богатият във властта гледа на обикновения човек от толкова високо, че го вижда твърде малък, за да се замисли за болката му.             

Горко ни, ако като общество сме забравили най-важната житейска формула: и с две филии, намазани с лютеница се живее, въпросът е да ти е леко на душата и сърцето.             
Привилегия  и благословия е да можеш да спиш спокойно вечер, с усмивка на уста.               
Защото в края на земния път, на прага на  вечността - милионите и апартаментите губят стойност. Никой нищо няма да отнесе в отвъдното. Нищо!             

Но докато сме тук, тези, много от управленците - милионери не бива да забравят тази проста Истина.            

Иначе животът е явно голяма лотария, късмет и благословия!             
И винаги много труд, избори, път за сърцето и душата, воля и упорство да сбъдваш, вярваш и отстояваш Истината и Светлината!           

Каквото горе - това и долу!

/Иван Върбанов/